Робърт Шекли
Домът на боговете (33)

32

Астур пристигна на купона направо за отрицателно време. Беше взел предпазната мярка да се направи на невидим. Онова, което хич не му трябваше, беше да си дърдори глупотевини с Лийфи и приятелчетата му. Те не влизаха в големия план. Интересуваше ги единствено самовъзвеличаването, не спасяването на Вселената. Бяха достойни за презрение, каквито са винаги боговете, служещи на маловажни цели. А дори и да не бяха, Астур не беше дошъл тук да дрънка врели-некипели.

Невидим. Астур се промуши покрай Ариман и се запромъква през шумния, многолюден купон. За него купонът беше като сборище на духове, беззвучно, неосезаемо. Той обикаляше и търсеше Купидон. Но тъкмо тогава Артър и Мелисент излязоха от Артъровата стая.

Значи този доста невзрачен човечец бил причината за всичката тази суматоха! Като го погледнеш, с тая негова непредразполагаща външност, това надали ще ти се стори възможно. Но така става понякога.

Ето го и Купидон, спотаил се зад една палма в саксия. Купидон също беше невидим, поне за низшите богове и хора, събрали се тук. Но от Висшите богове не можеш да се скриеш и Астур го съзря съвсем лесно: едно такова пълничко къдрокосо момченце с лък и стрели.

Астур се придвижи напред с намерението да стане видим и да обсъди ситуацията с Купидон. Но веднага прозря, че това няма да помогне. Богчето беше далеч от възрастта на разума и правеше всичко по моментен импулс. За него всичко това беше майтап работа. Нямаше да е лесно да го разубедиш.

И така, Астур реши да приложи друга тактика. Изчака последния момент, докато Купидон се прицели.

А после, тъкмо преди крилатото богче да пусне стрелата, бутна лакътя му.

Стрелата полетя…