Робърт Шекли
Домът на боговете (20)

19

Едгар Алън Декстър, едноличен собственик на „Божествени услуги Декстър“ седеше в облицованото си с дървена ламперия жилище в Суит Хоум, Орегон, и се чувстваше доволен.

Не се случва често смъртните да вършат работата, което се полага на боговете, но с която често те не щат да се озорват. Онези смъртни, смогнали да се докопат до божите работи, знаят, че са се хванали с нещо добро.

Едгар Алън Декстър беше от тях. Преди много години той се беше оказал на нужното място в нужния момент и беше направил услуга на едно дошло на посещение божество, като по този начин му беше спестил един срам, не по-малко досаден от мимолетността и незначителността. Благодарното божество върна жеста на Декстър. Услугата, за която Декстър помоли, беше работа в междинната област, засягаща и боговете, и хората; областта, свързана с човешко-божеските отношения. Божеството му измисли професия в тази област и Декстър се оказа нещо като полубожествен омбудсман^[1]

Работата сама по себе си беше синекура: на Декстър му се плащаше, за да върши буквално нищо работа, тъй като точно сега човешко-божеските отношения бяха застъпени най-слабо за всички времена. С този пост вървяха и статутът на полубог и шансът да живееш едновременно няколко интересни живота. Такъв удар ти идваше веднъж в живота: да те забележат боговете беше кажи-речи като да те забележат в Холивуд.

Един от своите животи Декстър водеше в Америка от двайсети век, където работеше като агент по божеско-човешките дела. В друг свой живот той живееше на Барбари Коуст в Сан Франциско през деветнайсети век и държеше прочуто казино. В трети беше посланик в Париж, служител на администрацията в Белия дом по времето на Томас Джеферсън.

В живота си от двайсети век той беше щастливо женен, пенсионер и живееше в Суит Хоум, Орегон, където отглеждаше рози.

С прескачането от живот в живот Декстър успяваше да забави толкова много процеса на стареене, че го беше накарал да пълзи едва-едва.

Нямаше представа как така са го измислили тия богове — да може да живее едновременно и в миналото, и в настоящето. Смяташе го за хитър номер и не задаваше излишни въпроси.

За Декстър всичко вървеше прекрасно, но щом високото богоподобно същество влезе в кабинета му в Суит Хоум, той разбра, че е дошло време да си плаща.

Декстър извика жена си по интеркома и я помоли да донесе гевречета, пушена сьомга и сирене крема за госта. Предложи на бога стол и го попита би ли желал да му измият краката.

— Не, благодаря, много е старомодно — отклони поканата Астур. — Тук съм, за да поговорим за един малък проблем, възникнал неотдавна.

— Надявам се, че не съм объркал нещо — рече Декстър.

— Нека поговорим, и ще видим — отвърна Астур. — Вярвам, че наскоро ви се е обаждал по телефона човек на име Артър Фен.

— Един човек ми се обади — потвърди Декстър. — Не мога да твърдя, че съм му запомнил името.

— Артър Фен. Помолил ви е за помощ.

— Да, точно така. Аз го отрязах.

— Лошо, твърде лошо — рече Астур.

Декстър сви рамене.

— Откъде да знам, че може да е важен?

— Много прибързано си действал, Декстър. Оставил си този човек да се лута слепешката из Царството на боговете без никой да го представя, и там той е сключил крайно неблагоприятно споразумение с един отстранен бог на име Лийфи.

— Не знаех.

— Очевидно не си знаел. Но би трябвало. Да си се сетил да докладваш за това на някое от божествата-покровители?

— Сметнах, че ще се уреди от само себе си.

— Грешно си го сметнал. Освен ако уреждането от само себе си не включва и унищожаването на Вселената.

— На Вселената? Цялата?

Астур кимна мрачно.

— Чини ми се, че ти може би ще пожелаеш да поправиш вредата, предизвикана от твоето нехайство. Каня те да участваш в спасяването на Вселената, която така безразсъдно си подложил на опасност.

— С радост ще направя каквото мога. Тя е и моя Вселена, в края на краищата. Мога ли да запитам какво общо има този Артър с унищожаването на Вселената?

— Не, не можеш.

— Честно да си кажа, не виждам с какво мога да помогна.

— Ако пак се свържеш с Артър, предложи му своето съдействие — току-виж изскочило нещо, та да пооправи положението.

— Това пророчество ли е?

— Наречи го предчувствие.

— Веднага се захващам.

Астур се обърна и се отправи към вратата.

— Хей — подвикна подире му Декстър. — Няма ли да останеш за сьомгата и гевречетата?

— Нямам време за плюскане, Декстър. Нито пък ти.