Робърт Шекли
Домът на боговете (13)

12

Деловите способности на Сами бяха жива благодат за боговете и доста голяма изненада за Артър. Пред очите му Сами се превърна от дребен и мършав младши брокер, когото приятелите му вземаха на подбив, във важна криминална фигура от южна Флорида с връзки из целия щат. Дните минаваха, трупаха се все повече и повече неща за продан, а Сами проявяваше страхотна дарба да се отървава от всичко това и да потулва сделките си в лабиринт от връзки — някои пазеше на хартия, зашифровани с шифри, които бе измислил сам, други просто държеше в паметта си. Той беше истински спец в продажбата на джунджуриите и ефектните бижута на боговете. Намери снабдители за хранителните им нужди и смазваше всичко с щедри дарения за полицейските благотворителни акции. И, разбира се, сам той печелеше много добре от десетте процента плюс безкрайно увеличаващите се разходи.

Никой не му искаше отчет. Боговете, както беше казал Лийфи, не са счетоводители. А Артър бе зает с едно нещо, което възникна неочаквано и скоро започна да доминира в живота му през този период.

 

Сами повдигна въпроса една вечер, когато беше дошъл да покаже последните придобивки и да обсъдят някои предстоящи неща. През това време Артър си седеше в задната спалня и четеше „Утешението на философията“ от Боеций, тема, по която чувстваше все по-нарастваща нужда.

Главата на Сами се подаде през вратата.

— Можеш ли да дойдеш за минутка, друже? Има една работа, за която искаме да си поговорим с тебе.

След появата на Сами Артър се беше отдалечил от центъра на събитията. Това го устройваше идеално. Боговете му бяха неприятни; най-много от всичко искаше те да се върнат там, откъдето бяха дошли и да го оставят на мира. Веднъж-дваж беше повдигнал въпроса, но Лийфи му беше отговорил много мъгляво, нещо за „неговата мисията на Земята“ и нуждата тя да бъде доведена докрай.

Сега Артър влезе във всекидневната. Сами, Лийфи и Луума бяха там, а Ях сипваше питиета в кухнята.

— Артър — започна Сами, — бихме искали да ти уговорим фотосеанс за утре. Десет часът сутринта удобно ли е?

— Че за какво ви е моя снимка? Магия ли ще ми правите? Всички се разсмяха от душа.

— Нищо подобно, старче — рече Сами. Откакто беше почнал да преуспява, той беше прихванал и някой и друг британски израз; звучаха много странно, изречени с пискливия му носов глас. — Работата е там, че, нали разбираш, възнамеряваме да се обединим в религия и ти да си начело на тази операция.

Артър се облещи насреща му.

— Аз?!

— Искам да кажа, ти ще си титулярят — продължи Сами. — Да не навлизаме в обяснения, ние искаме ти да си пророкът на нашата нова религия.

Артър се оцъкли.

— За каква религия си говорим?

Лийфи погледна Сами.

— Обясни му.

— Ние с Лийфи сме говорили по-рано — заобяснява Сами. — Според мен измислихме примамливо име. Ще се наречем НСР ПДГ. Това означава „Новата страхотна религия на прекрасните древни богове“. Добре звучи, а?

— Но какво право имате вие да основавате нова религия?

— Ти като че забравяш, че аз и приятелите ми сме богове — напомни му Лийфи. — Имаме право да си правим каквато си щем религия, и да си имаме пророк.

— И какво трябва да правя?

— Ти си пророкът. Човекът в основата на всичко. Трябва просто да се явяваш тук-там и да изглеждаш добре. И да обясняваш на хората нашите религиозни обичаи.

— А какви религиозни обичаи практикува НСР ПДГ?

— Това ще го измислим в движение — отвърна Лийфи.