Робърт Шекли
Домът на боговете (54)

53

Един ден Мелисент рече на Артър:

— Исках да говоря с тебе за нещо, което малко ме поразстрои.

— Нека поговорим на всяка цена — отвърна Артър и сърцето му се сви.

— Откакто се върнах, ти твърдиш, че за теб аз съм идеалната жена.

— Казвал съм го, и наистина го мисля — отвърна Артър. — Ти си най-прекрасната и най-привлекателна жена или богиня, която аз или който и да било мъж бихме могли да си представим. Съжалявам единствено за неспособността, непозволяваща ми да се насладя на онова, което с тебе би било най-великата от мислимите наслади.

— Само така говориш.

— И го мисля.

— В такъв случай би ли ми обяснил защо сънуваш други жени?

— Няма такова нещо! — излъга Артър инстинктивно и величествено.

— Много се боя, че се налага да ти кажа, че това е лъжа.

— Не е! — отрече разгорещено Артър. — Според мен аз знам по-добре от всеки друг какво точно сънувам.

Мелисент го съзерцава известно време, а после каза:

— О, Артър, толкова си прозрачен!

— Защо го казваш?

— Защото следях сънищата ти и в тях се мяркат доста жени, но мен ме няма никаква.

— Следяла си сънищата ми?

— Да. Богините притежават тази способност.

— Според мен това е много нечестно от твоя страна.

— Е, говори си така, а използваш сънищата си, за да избягаш от мен при въображаемите чарове на други жени!

— Сигурно си разбрала погрешно — храбро излъга Артър. — Когато изобщо сънувам, аз сънувам само теб.

— Така ли? Тогава как ще ми обясниш това?

Мелисент извади от чантичката си пакет с лъскави снимки и го подаде на Артър.

— Какво е това? — попита Артър.

— Ние, боговете, си имаме собствени начини да разберем какво сънуват хората, и притежаваме тази способност далеч преди вие да изобретите фотоапарата. Това са метафизични снимки от твоите сънища през последните две седмици. Разгледай ги и тогава отричай, че са истински.

Артър неохотно ги разгледа. Снимките го изобразяваха в най-разнообразни похотливи пози с най-различни жени, сред които най-вече изпъкваше Мими.

— Аз не мога да контролирам сънищата си! — тросна се той ядосано. — И нито е честно, нито мило от твоя страна да нахлуваш в личното ми пространство по този начин!

Мелисент сви рамене. Тя, също като другите богове, не даваше и пукната пара за честността.

— Ти си ми неверен вдън душата си! — възкликна тя. — Сбогом, Артър.

И с властен жест тя изчезна.