Робърт Шекли
Домът на боговете (51)

50

Когато Мелисент откри Хермес, той слагаше восъчно покритие на лирата си.

— Имам нужда от съвет — рече му тя.

— Думай.

— Влюбена съм в един смъртен, а пък той не ме обича.

— На мен ми звучи достатъчно нормално — рече Хермес. — Кое му е сложното?

— Искам и той да ме обича.

— Пробва ли всичките хитрини за съблазняване?

— Да, пробвах ги.

— Ами хитрините за несъблазняване?

— Какво искаш да кажеш?

— Да се преструваш, че е точно обратното на онова, което чувстваш.

— Искаш да кажеш, да лъжа?

— Точно така.

— Аз съм над тези неща.

— Много лошо. Значи никога няма да получиш онова, което искаш.

— Трябва да има начин!

— Има. Току-що ти го казах. Нарича се притворство. Означава да се преструваш, че чувстваш нещо друго, а не онова, което чувстваш.

— Що за противна идея!

— Права си — рече Хермес. — Не го прави. По-добре вярна на себе си, отколкото обичана.

— Не, не искам това.

— Е, маце, ако искаш онова, което искаш, казах ти как да подходиш, че да го получиш. Ако не го искаш чак пък толкова, върви си намери друга занимавка.

И Мелисент трябваше да се задоволи с това.

Мелисент се върна на Земята. Появи се отново в стаята на Артър, без дума да обели за отсъствието си.

Артър отново й обясни колко съжалявал, дето не я обичал.

— Няма нищо. Всъщност, на мен изобщо не ми пука. Исках просто да се помотая наоколо, та да погледам екшъна.

— Екшъна ли?

— Че как. Това е най-оживеното място и в двата свята.

Артър се разтревожи, макар да знаеше, че всъщност не бива да го е грижа. Тъкмо започваше да забелязва, че Мелисент е много привлекателна. Стори му се странно, че не го е забелязал досега.

Мелисент всъщност не беше разлюбила Артър, разбира се. Обичаше го даже още по-лудо отпреди. Но със заповедта да обича бе дошло и знанието как да накара любовта да проработи. Или да си изработи любовта. Лъжата и притворството определено бяха сред най-силните оръжия на любовта.

Някои твърдят, че го е научила сама. Други — че я е подучил Хермес.

Знаеше, че това си е нищо и половина — да се остави да бъде обичана от създание толкова незначително като някакъв си човек. Но все беше по-добре от нищо.