Робърт Шекли
Домът на боговете (50)

49

Мелисент се върна в долината Темпе в Царството на боговете. Баща й беше в градината — наглеждаше лозите. Тя му разказа как онзи смъртен я е отблъснал.

Симус изправи гръб и рече:

— Как е могъл? Не е ли бил улучен от любовна стрела?

— Не, казах ти. Не е. Аз бях улучената.

— Тогава как можеш да очакваш да се влюби в тебе?

Мелисент се възмути.

— Трябва да ме заобича, защото съм красива и съм богиня.

— Горкото ми момиченце, още ли не си разбрала, че дори и боговете не обичат по основателни причини, а мъжете — още по-малко? Както и да е, защо трябва той да те обича? Това нещо, любовта, приятно ли е?

— Определено не — отвърна Мелисент.

— Тогава защо да му е хубаво, ако те обича? Защо въобще да те обича, освен ако не е принуден, също като теб?

Тя се втренчи в него.

— О. Май започвам да разбирам накъде биеш. Но няма ли начин да накараме Купидон да уцели и него?

Симус поклати глава.

— Никакъв шанс. Купидон мрази взаимността. Той обича едностранните неща.

— Е, какво да направя тогава?

— Опитай се някак си да поминуваш, мойто момиче. Това е единственото, което ни остава накрая.

— Но защо краят за мен дойде толкова рано?

По този въпрос таткото нямаше какво да каже.