Робърт Шекли
Домът на боговете (44)

43

Скабър разпита насам-натам и научи, че Алгол IV има поне една планета, населена с извънземни. Можеше и повече да са, но една със сигурност беше.

Отиде там. Първото нещо, което забеляза, щом пристигна на Алгол IV, бяха дърветата. Бяха ниски и чепати, със сивкавокафява кора. Изобщо нямаха странен вид и това беше добре, защото Скабър не знаеше до каква степен се простира извънземността на тази планета. Зарадва се, като видя, че дърветата си изглеждат като дърветата навсякъде, и, минавайки покрай едно дърво, го потупа. Дървото трепна и издаде кратък оригващ се звук.

Скабър спря, впери тежък поглед в дървото и попита:

— Какво беше това?

— Извинете — отвърна дървото, — но току-що приключих с обяда си.

Скабър се направи на ударен. Може би това място беше малко по-извънземно, отколкото си мислеше. Е, и какво? Дърветата тук не му влизаха в работата. Продължи и се натъкна на тесен калдъръмен път, който водеше през една ливада и се изкачваше по един хълм. Стъпи на него и пое нататък.

Денят беше прекрасен. Слънцето на Алгол IV, наречено Алгол 0, и мъничкия му черен спътник Алгол 0/1, се виждаха и двата на тъмнеещото следобедно небе. Духаше лек ветрец. Във въздуха имаше пурпурни точки, причина за които най-вероятно беше атмосферната дифракция, самата тя дължаща се на претоварването на черния спътник с визуален пурпур.

На наземно ниво той откри запуснат извънземен град, осветен от черни прожектори, монтирани на високи W-образни стълбове. В тяхното сияние той успя да различи сияйните силуети на обитателите. Заприказва се с един на име Джабир.

— Та кажи ми — рече му извънземният на име Джабир, — какво правиш тук на нашата планета?

— Ами живеем в свободна галактика, смятам — отвърна Скабър. — Мога да ходя където си ща, смятам.

— Не съм искал да се заяждам — поясни Джабир, защото проумя, че Скабър е бог, и му стана ясно, че трябва да си пази спасението.

— А какво искаше? — попита Скабър.

— Просто исках да знам дали си дошъл тук заради нещо конкретно.

— Ами че естествено — отвърна Скабър. — Аз съм бог. Когато правя нещо, винаги си имам основание.

— Това го загрях. Веднага те познах, че си бог.

— Как така позна?

— Това е просто нещо, което ние, извънземните, разбираме, когато сме в присъствието на бог. Та, каква е причината да дойдеш тук?

— Първо нека те попитам нещо — рече Скабър. — Вие, хора, случайно да имате древен мит за бог, дошъл при вас с обещания за слава и мъст за несправедливости, които никой вече не помни?

— Като го каза, та се сетих, да, имаме такъв мит.

— Така си и мислех — рече Скабър.

— Защо ме питаш?

— Защото имам новина за вас, хора. Заведи ме при вашето народонаселение.

— Това ще да е някоя голяма работа — смънка Джабир. — Последвай ме. — И той го поведе към Великия площад на Повторното посещение на Древния от Сънищата, където новопристигналите богове обикновено се чувстваха най-уютно.