Робърт Шекли
Домът на боговете (42)

41

Скабър напусна Земята и се върна в Царството на боговете, покрит с люти рани. Физическата болка скоро премина, защото боговете оздравяват бързо, и, както вече отбелязахме, дори се възсъздават, когато ги унищожат. Ето защо поражението не причини дълготрайни физически увреждания на Скабър, но душевните му терзания бяха големи. Все още чуваше воя и кикота на Лийфи и останалите, докато го преследваха по Земята.

Споразумението му с Декстър можеше да се смята за невалидно, защото се беше опитал и се беше провалил. Но скоро Скабър откри в себе си нещо, което не желаеше да признае това поражение и бе готово да се посвети на отмъщението.

Поразпита по-маловажните богове, но желаещи да откликнат на предложението му да ги поведе на война срещу Лийфи не се намериха. Повечето богове са мързели и когато не са подтиквани от силни емоции като сладострастие, глад или завист, те са склонни постоянно да се излежават и да живеят естетично. Един-едничък бог или богиня не се намери да тръгне с него.

Това като че беше краят. Но Скабър беше достатъчно дързък и надъхан да отправи молбата си към Висшите богове.

Те му се присмяха и му казаха, че това не им влиза в работата и, честно, няма грам значение дали той или Лийфи ще изядат калая. Висшите Богове и низшите богове не се обичаха особено помежду си.

Скабър се видя натясно, но желанието за мъст гореше ярко в него с неугасим пламък. И така, той предприе безпрецедентна стъпка. Реши да се посъветва с мъдрец. Защото когато боговете се видят натясно, те често се обръщат за съвет към човеците.

Когато човек има проблеми, той се съветва с някой бог. Когато някой бог си има главоболия, той се съветва с човек. Така си е открай време. Всеки приписва на другия мъдрост, която сам не притежава. И — ама че странно място е Вселената — всеки често успява да даде на другия съвет как най-добре да действа.

Откъде обаче Скабър да намери тоя мъдрец? Имената на мъдреците не ги публикуват в книги, нито пък ги има в указателя. А и във всеки случай Скабър не смееше да се върне на Земята без съюзници.

Замисли се дали да не попита Декстър, агента, който като че поназнайваше това-онова, но се въздържа — страхуваше се, че агентът е разочарован от него заради неотдавнашния му провал.

Кого още познаваше Скабър на Земята? Само Артър. Скабър не знаеше дали Артър е мъдрец — нямаше доказателства нито за това, нито за противното. Но Артър беше единственият човек на земята, успял да осъществи контакт с бог от хилядолетия. Това беше довод в полза на неговата мъдрост.

Скабър реши да пробва. Не лично, обаче. Твърде рисковано беше. Вместо това се яви на Артър насън.

В този сън Скабър му се яви под формата на дребно пухкаво животинче, ни куче като куче, ни коте като коте, ами нещо по средата, кучекоте. Не се налагаше да бъде прецизен — нали беше само сън.

Боговете, разбира се, могат да получават достъп до човешките сънища, макар че се възползват рядко от това, защото ако има нещо, което боговете да намират за досадно, то е да говорят с човек насън. В този случай обаче Скабър твърдо беше решил да се посъветва и затова се прокрадна в съня на Артър.

Когато Скабър се появи през нощта, Артър тъкмо сънуваше Лапландия и ескимоси, а освен това кой знае как там се беше набъркало и някакво кенгуру. Артър тъкмо обясняваше на кенгуруто, че е сбъркало континента и трябва да си ходи вкъщи, когато Скабър влезе с валсова стъпка, маскиран като котекуче или кучекоте, и рече:

— Тъй както си почнал да раздаваш съвети, можеш и мен да посъветваш.

— Естествено — рече бодро Артър. — Какво искаш да знаеш?

— Не мога да намеря дома си — отвърна Скрабър жално-милно, както се надяваше. — Може би ще можеш да ми помогнеш.

— Огледа ли се наоколо?

— Цялата Земя пребродих и го няма.

— В небесата търси ли?

— Отидох в царството на боговете — обясни Скабър, — но онова, което търся, го няма там.

— Ами като че ли си изчерпал наличните възможности — заключи Артър.

— Така излиза. Имаш ли някакви идеи?

— Разбира се — отвърна Артър. — Много е просто. Щом онова, което търсиш, го няма ни сред хората, ни сред човешките богове, значи трябва да е сред извънземните.

— Извънземни ли? Какви извънземни?

— Де да знам — отвърна Артър. — Това сам трябва да разбереш.

— Извънземни — замисли се Скабър. — Ама разбира се! Каква добра идея! Ти не знаеш случайно къде да ги търся тия извънземни, нали?

— Не точно — отвърна Артър — но не би трябвало да е твърде сложно. Трябва да отидеш на място, обитавано от разумни живи същества, които не са нито богове, нито хора. Много е вероятно да се окажат извънземни.

— Това трябва да е — рече Скабър. — Милион благодарности.

— За нищо — рече Артър и продължи да си сънува Лапландия.

После сънят на Артър премина през няколко усложнения, включващи пътуване с карета, теглена от мишки, прекрасна дама, която много приличаше на Мими, кларинет и още няколко предмета. Когато се събуди, единственото, което си спомняше, бяха жената и кларинетът. Скабър, маскиран като кучекоте, отдавна беше забравен. Точно както Скабър искаше.