Робърт Шекли
Домът на боговете (37)

36

Скабър си намери безстопанствено парче земя в една малка долина в Царството на боговете и си построи там малка къщичка. Придаде й умерен климат, но не се назори да внася други подобрения.

През следващите няколко седмици живя доста самотно. Изглеждаше незаинтересован, обхванат от апатия.

После Лийфи се върна от Земята да се похвали с подвизите си и да види не може ли да вербува още някого. Неочаквано Скабър се заинтересува от неговите предложения.

 

Скабър се срещна с Лийфи по предварителна уговорка в „Кристалният кораб“, частен ресторант. Там, в едно облицовано с ламперия сепаре, докато си пиеха божията бира, Лийфи се похвали със сладката далавера, която беше врътнал с Артър Фен, първият човек, свързал се с Царството на боговете от сума ги време насам.

— Не виждам нищо кой знае колко велико в това, че си сключил сделка със смъртен — рече Скабър. — Такива работи стават всеки ден.

— Едно време да — отвърна му Лийфи. — Но откакто последният човек се свърза с нас, изминаха цели векове.

— Това не го знаех — призна си Скабър.

Лийфи кимна.

— Хората вече не се интересуват от богове — и как иначе, щом като общата тенденция на Земята е към Нищоизма. Навремето бизнесът със сбъдването на желания си го биваше, но в днешно време човешки мисионерски групи успешно се съревновават за човешките души.

— И как успя да го навиеш този човек?

Лийфи се разсмя.

— Все едно да отмъкнеш бонбончето на херувимче. Тоя тип. Артър Фен, ме покани на Земята, но хал хабер си нямаше за възможните последствия. Успях да сключа с него споразумение без предварителни ограничения. Аз и приятелите ми имаме достъп до Земята и можем да си правим горе-долу каквото си искаме.

— Добре ми звучи — рече Скабър, но си мислеше колко са му неприятни самодоволната усмивка и позата на Лийфи на пръв хитрец.

— И както стана — продължи Лийфи, — аз и приятелчетата ми бродим по Земята, свободни колкото си щеш. Аз създадох религия и привличаме вярващи наляво и надясно. Това е най-големият удар за всички нас от векове насам.

— Хубавичко ми звучи — призна Скабър.

— Има място за още един-двама свестни богове или богини. Ама запомни, че командвам аз. Ако искаш да влезеш, трябва да ми се закълнеш във вярност.

— Ще ти се обадя — каза Скабър, допи си бирата и си тръгна.

 

Отдалечи се замислено. Искаше да се занимава с нещо. Но не се виждаше да служи под властта на Лийфи. Този бог не беше нещо повече от него, но се надуваше и се правеше на Висш бог, вместо на мизерно ситно-дребно неизвестно богче, каквото всъщност беше.

Искаше ли да работи за тоя тип? Не, по дяволите! Но му се щеше да види Земята. Що се отнася до Лийфи… тоя не му харесваше. Всъщност му беше доста неприятен. Колкото повече се замисляше Скабър, толкова по-ясно осъзнаваше, че по-скоро би прецакал Лийфи, отколкото да му свърши работа.

Стана му интересно, когато ден по-късно видя на таблото за съобщения за боговете една обява.

Тя гласеше:

 

Едгар Алън Декстър, лицензиран агент за трансакции между богове и хора, човешко същество от планетата Земя, търси неколцина добри богове, които не се боят от малко битки. Ще работят за добра кауза. Заинтересованите могат да се свържат с мен в „Лимбо Ин“ в центъра на Преддверието на Ада.

 

Скабър се отби в „Лимбо Ин“ и му уредиха интервю с Декстър.

 

Декстър бе наел всекидневна на втория етаж. Съвсем оскъдна обстановка — два стола и маса. Когато Скабър влезе, той вадеше някакви документи от дипломатическо куфарче. Махна на Скабър да седне.

— С кого планирате да се биете? — попита Скабър.

Декстър го изгледа и попита:

— Знаеш ли за Лийфи и приятелчетата му?

— Знам, и ако ще трябва да се работи с тая банда, не съм заинтересован.

— Седни, пийни чаша сома. Предложението се отнася за човек на име Артър Фен.

— Тъкмо за тоя ми говореше Лийфи.

— Точно така.

— Значи ще работиш с Лийфи?

— Съвсем не. Тъкмо обратното. Търся начин да разбия Лийфи. Ако си му приятел, според мен надали би се заинтересувал.

Скабър си наля чаша сома от каната на масата, отпи глътка и рече:

— Не съм му приятел. Какво предлагаш?

— Лийфи се е възползвал от моя клиент, Артър Фен — обясни Декстър. — Без нищичко да знае за отношенията между хора и богове, Артър е пуснал Лийфи и другарчетата му да си разиграват коня по Земята и се е поставил в ужасно неизгодно положение. Сключил е много лоша сделка. Както и да е, нищо в неговото споразумение с Лийфи не е изключително. Нищо не пречи на Артър или на неговия представител да доведе и други богове, щом така иска.

— И защо ще иска?

— Защото Артър има нужда от съюзници, а Лийфи — от издигане.

— Като например да го изхвърлят от Земята?

— Тъкмо това имах предвид — рече Декстър.

— А аз какво ще спечеля от това?

— Аз ти предлагам шанс за малко действие и добър бой — рече Декстър, — както и възможност да станеш едно от земните божества. В твоето положение според мен би се съгласил, че това не е малко.

Скабър кимна. Не го биваше по пазарлъците, по хитроумните сделки, а този човек очевидно поназнайваше туйцък-онуйцък за боговете и за сключването на споразумения с тях. И беше прав — по-добре щеше да е да действа, отколкото да се мотка из къщи и да се чуди какво да прави със себе си. А не би пропуснал шанс да прецака Лийфи.

— Колко време имам да го обмисля? — попита той.

— Трябва да ми дадеш отговор веднага — отвърна Декстър.

— Да, ще замина за Земята, ще се сприятеля с този Артър и ще разбия онзи непоносим Лийфи — каза Скабър.