Робърт Шекли
Домът на боговете (34)

33

Астур направи, каквото можа. Без да си прави труда да чака резултата, той се прибра вкъщи. Мислеше си кой ли мит да разиграе с жена си Леция. Искаше да е нещо страшно романтично, но с класически обертонове. Толкова усърдно се чудеше кой ли мит да пробват и как точно да го създаде, че му беше нужно известно време да осъзнае, че фермата е пуста.

Втурна се навън да пита кравите.

— Да сте виждали жена ми Леция да излиза?

Казаха, че не, но бяха странно уклончиви. Сякаш знаеха нещичко, но не им се искаше да му го казват. Астур не знаеше защо така, но реши, че е заради добре известната съпротива на кравите срещу това да ги правят на ростбиф, каквато е обичайната съдба на кравите, носещи лоши новини.

Върна се в спалнята и влезе в интензивен режим на дедукция. Не му отне много време да разбере, че Леция не беше стягала никакъв багаж. Всичките й дрехи си бяха там. Нямаше никаква бележка за него… нищо, освен — сега, като се вгледа по-внимателно — две букви, надраскани в праха на постлания с плочки под.

Буквите Д.Б.

Какво ли биха могли да означават?

Бързото претърсване на обемистата му памет убеди бога, че не знае какво иска да му каже Леция с тия две загадъчни букви. Кой ли можеше да му каже какво означават? Разбра, че трябва да се обърне към човешки оракул. Човеците ги чаткаха тия работи.

Нямаше време за губене. Притича до масичката в другата стая, взе Божествения служебен указател до богофона и потърси раздела „Оракули, човеци“. Страниците на указателя се разтвориха, шумолейки. Той повика малкия вграден в указателя джин да му помага. Прегледа страницата в очакване на знак. И Знак дойде — погледът му, съвсем неволно, както се получи, се задържа върху едно име. Някой си сеньор Хуан Гарсия, цирков артист, работещ в Чичикалко, в планините Гереро.

Астур отиде там. В покрайнините на Чичикалко намери цирка — няколко стари камиона, тежко натоварени с циркови приспособления. Тъкмо започваха да се разполагат на панаирджийската площадка северно от града.

Астур се беше маскирал на представител на „Ринглинг брадърс“ и „Барнъм и Бейли“^[1]. Намери Гарсия някъде встрани — даваше ненужни съвети, докато опъваха главното шапито.

Гарсия веднага прозря какъв е.

— Ти си бог?

— Висш Бог — поясни Астур.

— Тогава няма смисъл да ти казвам да наминеш по-късно.

— Никакъв. Говори ми сега, оракуле, или ще те сполети участта на онези, които карат Висшите богове да чакат.

— Добре де, не се ядосвай. За какво ти трябвам?

— Получих инициалите Д.Б. в контекст, несъмнено многозначителен. Трябва да разбера какво означават.

Гарсия се разсмя — кратък, грозен лаещ звук. Ухили се и попипа мръсното копринено шалче, омотано около врата му; небръснатото му лице беше широко, с кафяви очи.

— Много просто. Д.Б. означава Дедуктивна бележка, нова услуга на Дедуктивната поща.

— Каква е тая Дедуктивна поща? И защо не са ми казали за нея?

— По въпроса защо не са ти казали за нея: да си си проверявал пощата наскоро?

— Бях зает.

— Не могат да те осведомят за някоя нова пощенска услуга, освен ако не си четеш пощата.

— Много ти мерси. А сега ми обясни какво е това дедуктивна бележка.

— Дедуктивна бележка е съобщение, което някой ти оставя, когато няма време да напише нормална бележка. Това е нова услуга, измъдрена от твои колеги-богове с цел ускоряване на комуникацията — защото понякога събитията твърде изпреварват всякакви други начини на комуникация.

— Тази бележка до мен се намира в Централната божествена поща, доколкото разбирам?

— Правилно разбираш — отвърна Гарсия. — Таксата за моите услуги е три жълтици. Знам, че тъкмо щеше да ме питаш.

Астур плати и се юрна нататък. Литна в пространството, после мина в пространството между пространствата, кръчмарската зона на божиите селения. В това междупространствие той си прекара много добре и най-накрая се домъкна до онзи величествен площад в края на обширно кръстовище, където Пощата на Боговете, с коринтските колони и лъскавата фасада от пароски мрамор се издигаше като чудо на чудесата.

Той нахълта вътре и забеляза, че има ново гише. Отгоре бяха изписани думите „ЗА ДЕДУКТИВНИ БЕЛЕЖКИ — ТУК“.

Астур се приближи до гишето, задумка по него, за да привлече нечие внимание и попита за бележката си. Чиновникът го изгледа леко намусено — този пък какво му досаждаше — но щом забеляза, че Астур е Висш бог, което си личеше по червеникавото сияние на ореола му, си замълча и бързешката донесе на бога търсеното от него.

Астур се оттегли в едно малко кафене до пощата и там, над чаша амброзийно кафе, отвори бележката. Беше от Леция. Трийсет страници дълга.

Дедуктивните бележки имаха склонността край да нямат. Поне тази със сигурност. Астур стигна до съществената част:

Не мисля, че знаеш това, но скоро след като ти замина, се роди брат ти. Казва се Ариман и си пада гадняр. Почна да ми се пуска и аз го отблъснах с възмущение. После се заувърта около кравите. Сигурно са му казали нещичко. Винаги съм ти казвала, че кравите знаят повече, отколкото си мислиш, но ти никога не слушаш какво ти говоря. След като си поприказва с тях, Ариман се запъти нанякъде ухилен и доволен от себе си. За да ти превърне живота в ад, както си мисля. После се върна и изглеждаше доволен до немай-къде. „А сега — каза той — с тебе имаме да довършваме една работа“. Веднага разбрах за какво говори. Аз съм една безпомощна богиня и нямаше как да избягам. Остави ми време само колкото да ти драсна тази дедуктивна бележка. Надявам се само да си разбрал за дедуктивните пощенски услуги. Получи се обява по пощата, но тебе те нямаше. Иначе няма да знаеш какво да направиш. И нашата легенда, която чакам с огромно нетърпение, никога няма да бъде сътворена.

Твоя любяща съпруга Леция

Астур заскърца със зъби, но това с нищо не помогна. Имаше нужда да разбере къде Ариман е отвел Леция. За негов късмет дедуктивната бележка имаше и дедуктивен адрес за препращане: Пещерите на Лета.