Робърт Шекли
Домът на боговете (28)

27

И след като се обвърза така необмислено с обещание, Ариман се върна в едно по-познато пространство, пространство, в което можеше внимателно да се вслушва в онзи глас, идещ отвъд вселенския.

Но не се чу никакъв глас и най-накрая той рече:

— О, Глас, кажи ми едно нещо, та да мога по-добре да ти служа. Къде да намеря любовен еликсир?

— А, лесна работа — обади се гласът. — Върви при Арахна и вземи от нея.

— А къде мога да намеря тази Арахна?

— Тя си е у дома, в небесното съзвездие Скорпион. Спотайва се там и примамва в мрежите си живи същества.

— А как го прави? — удиви се Ариман. — Не знаят ли хората, че не бива да следват нишките на Арахна?

— Арахна е много хитра. Нишките на паяжината й са невидими за обикновените сетива. Единственият начин, по който човек може да ги усети, е по миризмата. Защото Арахна отделя отровата, наречена любов, натрива с нея паяжината — дори и най-далечната нишчица, и каквото и създание да се натъкне на тая нишка, то следва мириса на любовта и накрая се оплита в мрежата на Арахна, след което богинята го изяжда.

— Тази развръзка не е хубава — рече Ариман.

— За изядения не, но за Арахна…

— Дума да няма. Но ще трябва да взема предпазни мерки, преди да тръгна за любовната й отрова. Някакви идеи?

— С това сам можеш да се оправиш — заяви гласът и се разпадна на частици най-слабо ехо на ехото, а после съвсем се загуби.

 

Ариман се размисли и осъзна, че съществува един-единствен начин да се предпази и той е достъпен само на боговете.

И там, на място, тогава и веднага, без никакво чудене и маене той се разцепи на две. Половинката, съдържаща онази част от него, която осъществи разцепването, той нарече Ариман 1. Другата половина — онази, която отцепи — нарече Ариман 2.

— А сега ме слушай внимателно — нареди Ариман 1 на Ариман 2. — Трябва да те изпратя по работа. Но първо трябва да се уверя, че и двамата сме наясно с положението. По-висшият съм аз. Разбрахме ли се?

— Предполагам — отвърна Ариман 2. — Съвсем съм наясно, че този „ти“, който говориш на мен, ме е създал от себе си и заради това се класирам втори, макар че не е задължително това да ми харесва.

— Не е задължително да ти харесва — увери го Ариман 1. — Длъжен си просто да го приемеш. И след като се разбрахме за това, искам да се отправиш по най-бързия начин към съзвездието Скорпион, където ще намериш богинята Арахна, огромният паяк.

— М-да, ясно, схванах. Не ми харесва, но го схванах. И после какво?

— Някъде из мрежата й ще намериш контейнер с любовна отрова. С това си маже Арахна паяжината и то я прави толкова фатално привлекателна.

— М-да, ясно, давай нататък.

— Трябва да откраднеш този контейнер с любовна отрова и да ми го донесеш.

— Хубаво, става, работата е ясна, няма проблеми, какъв е големият зор?

— Големият зор е — обясни Ариман, — да не вземеш да се влюбиш в Арахна и заради това да не искаш да я напуснеш, макар и да знаеш, че пипне ли те, ще те изяде.

— По дяволите, хич и се смятам да се увъртам около нея. Ти мене за кого ме вземаш?

— За създание, чийто живот и действия се определят от любовта.

— О! — сдуха се Ариман.

— Докато ти се занимаваш с това, аз ще те чакам тук на сигурно място. И ще ти заповядам да се върнеш при мен. А ти ще ми се подчиниш.

— Е, че то е ясно, разбира се, че ще ти се подчиня. Да не мислиш, че ми се иска да увисна там и да ме изядат? По тоя въпрос сме на едно мнение. Ако става дума, сигурно изобщо не е било и нужно да се разцепваш на две, за да свършиш това. Можеше сам-самичък да се справиш.

— Не съм чак толкова сигурен — призна си Ариман. — А сега върви и направи това, за което те помолих.

И Ариман 2 мигом се отправи към съзвездието Скорпион.