Робърт Шекли
Домът на боговете (25)

24

Офисът на Декстър беше много светъл. Светлината се разпростираше в сияещо кълбо. Сиянието не беше онова крещящо ярко, така обичано от боговете сияние. Цветът му беше тъмносин, почти успокоителен, и не пращеше от ония искри, с които боговете сигнализират за влизането си. Това кълбо от синя светлина се завъртя на място почти трезвено, поду се доста приемливо и най-накрая се разсея във фигура на среден на ръст, възпълен, оплешивяващ мъж в кафяв делови костюм, твърде тежък за тукашния климат, понесъл претъпкано дипломатическо куфарче. Вече си бършеше челото.

— Здрасти, аз съм Артър — представи се Артър. — Вие бог Декстър ли сте?

— Не съм бог, човек съм. Както вече казах, човек много подсилен, но все пак човек. Декстър се казвам, Едгар Алън Декстър, но можеш да ми викаш Ед или Декстър, както ти е кеф.

— Имам нужда от помощ — рече Артър.

— Знам — отвърна Декстър. — Извинявай за по-предния път. Мислих върху положението ти. Онова, от което наистина имаш нужда, е агент.

— Чудесно, но откъде да си намеря?

— В момента е пред тебе. Аз съм оторизиран агент по връзките между богове и хора. Ти имаш нужда от мен, защото си сключил споразумение с божество, без да вземеш предпазната мярка някой да те представя. Без някой, който познава правилата на отношенията между богове и хора, да внимава за тебе, да ти каже от какво трябва да се пазиш, да се грижи за интересите ти. Тъкмо затова ти трябва агент. Ти искаш агент, или поне е редно да го искаш, за да си дадеш шанс, преди тия низши богчета-парвенюта с грандоманските идеи да са те накачулили.

— Разбрах — лицето на Артър се изкриви в опит да асимилира всичко това.

— На нас, лицензираните агенти на боговете, съветът предоставя специални умения. Ако не ги притежавахме, нямаше да сме способни на нищичко, като ги знаем какви са боговете. Прегледах договора ти и трябва да ти кажа, никак не ми изглежда добре.

— Къде го намери?

— Има го в архива на Съвета по връзките с клиенти на Висшите богове. Хич не го бива. Но аз имам някоя и друга идея. Остави ме да се поровичкам, да видя какво мога да изкопая. Скоро ще ти се обадя пак.

И Декстър телефонира Артър обратно на Земята.