Робърт Шекли
Домът на боговете (22)

21

Веднага след като Астур си тръгна, Декстър отиде в съвета по трудовите отношения между богове и хора. Но чиновниците от отдел „Договори“ бяха излезли да обядват. От доста време вече ги нямаше. Всъщност, от няколко века. Декстър го разбра след има-няма час седене в мрачната чакалня. Онова, което най-накрая го подсети, бяха паяжините — те и вековния прах по тях.

Декстър излезе в коридора да провери не може ли да намери някой. Коридорът също беше прашен и паяжинясал. Измина значително разстояние — той се простираше мили напред — и след малко стигна до врата, на която пишеше „УРЕДНИК“. Почука, и след като никой не му отговори, завъртя дръжката. Вратата се оказа незаключена и той влезе.

Вътре намери малък офис с удобна на вид кушетка. На кушетката се беше проснало същество — не беше възможно да се определи от пръв поглед бог ли беше, човек ли, а може би и нещо друго. Съществото на вид беше от мъжки пол, средно на ръст и имаше среднокестенява коса, прошарена със сиво. Декстър се изкашля шумно. Съществото на кушетката отвори очи, примига набързо няколко пъти и припряно се надигна.

— Да, господине. С какво мога да ви бъда полезен?

— Търся някой от съвета по трудовите отношения между богове и хора.

— Да, сър. Ето ме. Името ми е Хоели.

— Това име на бог ли е или на човек?

— И двете. Обаче съм бог. Макар, боя се, не особено важен.

— Аз съм подсилен човек — представи се Декстър. — Притежавам много повече умения от средния човек, но не съм бог.

— Хич да не ви е еня.

— Не ме е.

— Добре. Оплакване ли имате?

— Имам — рече Декстър. — Свързано е с мой клиент, подписал договор с бог на име Лийфи.

Той показа на Хоели копие от договора, с което се беше сдобил предварително във Вселенската служба по доставките. Хоели го прегледа и поклати глава.

— Клиентът ви като че се е отказал от всичките си права.

— Да, и аз така го разбирам.

— Жалко. Човеците трябва повечко да внимават в тия работи. Все си мислят, че един бог трябва да има скрупули само защото е бог.

— Съгласен съм.

— Клиентът ви е допуснал сериозна грешка. Аз не мога да направя нищо. Договорът е валиден.

— Не съм дошъл тук да ви моля да променяте каквото и да било. Тук съм, за да изясним един най-обикновен практически въпрос. Клиентът ми е поканил този бог в къщата си, а богът е поканил своите приятели. Всички те са се нанесли в дома на моя клиент, а той е малък. И сега клиентът ми не разполага с никакво лично пространство.

— Няма ли си стая?

— Има, но тя не е защитена от нахлуване. Трябва да се срещна със своя клиент, а при тези обстоятелства това е невъзможно.

— Това е прекалено — заяви Хоели. — Ще ви напиша бележка на официална бланка, с която ще потвърдя правото на клиента ви на собствена стая и на пълен контрол над това кой влиза в нея.

— Много мило от ваша страна.

— No hay de que — отвърна Хоели. — Правилата в тази Вселена са скроени така, че да са срещу човеците. Правим каквото можем.