Робърт Шекли
Домът на боговете (21)

20

След като приключи с Декстър, Астур извади мобилния телефон, какъвто си имаше по рождение и набра номер сложен, ирационален и въображаем.

— Вселенски щаб за помощ. На телефона е Моника.

— Моника? Убеден съм, че не те познавам.

— Аз съм от резерва силфиди-секретарки, замествам дежурната телефонистка.

— Астур се обажда. Какво става?

— Какво да става?

— Какво такова нещо става, че застрашава Вселената? — отчетливо произнесе Астур, като се чудеше защо ли им е да сменят толкова често персонала. Ще си речеш, че като става въпрос за нещо толкова важно като опазването на Вселената, хората не биха имали нещо против да поработят допълнително.

— Да, господине. Тук при мен е. Съществува план за вселенска опасност, който включва Купидон.

— Купидон? Сигурна ли си, че е точно Купидон?

— Така пише в доклада, сър.

— Добре. Нещо друго?

— Един индивид на име Артър Фен е посочен като източник на вселенския смут и катаклизъм. С него ще се случи нещо изключително важно.

— И какво точно?

— Той ще бъде прострелян от стрелата на Купидон и по тази причина ще се влюби в богинята Мелисент.

— Мелисент? Не познавам никаква Мелисент.

— Поредната анонимна богиня, сър. Доста хубавичка, както е присъщо на младите богини.

— И къде би трябвало да стане това?

— Всичко това ще се случи в къщата на Артър на купона, който низшият бог Лийфи организира в негова чест.

— Лийфи има ли някакъв пръст в това?

— В докладите не се споменава.

— Добре. Кога трябва да пристигна там?

— Боя се, господине, че изстрелването на стрелата е въпрос на минути. Две, ако бъдем точни. И трийсет и пет секунди.

— Тичам! — викна Астур и изчезна.

Мобилният телефон дълго време мълча. После, с колеблив гласец, се обади:

— Моля, някой би ли ме изключил?

Тишина на мястото без никакви различими черти. След малко — звук: риданията на божествен мобилен телефон, който никой не се е сетил от кумова срама да изключи.