Робърт Шекли
Домът на боговете (17)

16

В къщата на Артър цареше жега, навалица, хаос и воня. Сами искаше да купи съседната къща, че да се поразширят малко. Артър представа си нямаше, че къщата се продава.

— Семейство Самуелсън още не са взели окончателно решение — осведоми го Сами, — но им излязох с предложение, на което не могат да откажат.

— Но с какво ще я купиш? Не и с моите пари! Аз пари нямам. Още не съм си ги получил от оная работа със златната мина.

— Няма да харча парите ти — успокои го Сами. — Ще купя къщата с последния товар злато и скъпоценни камъни, който ми доставиха боговете.

— Стигат ли?

— Ще стигнат, докато почне да идва десятъкът.

— Десятъкът?

— От новопосветените в нашата вяра.

— Не знаех, че имало и такива.

— Първият товар трябва да пристигне след половин час. Имаме време тъкмо колкото да отидем до съседите и да приключим със сделката.

— А аз за какво съм ти?

— Ела да видиш как става.

Отидоха до съседната къща и позвъниха. На вратата се показа Джосая Самуелсън — пълен, беловлас пенсиониран ортодонт.

— Пак ти! — възкликна той. — Този път и Артър си довел. Здравей, Артър.

— Здравейте, господин Самуелсън.

— Как е гос’жата? — попита Сами.

— Още се мъчи с онова кожно възпаление. Такива язви не си виждал. Единственото нещо, което я облекчава, е кисненето във вана с вазелин.

— Много съжалявам да го чуя — рече Сами. — Нали си спомняш, миналата седмица те предупредих, че върлува.

— Спомена нещо за магия.

— Да, това е работа на боговете — обясни Сами. — Като не става на тяхната, правят магии. Помолих ги да не правят така, ама нали ги знаете — богове.

— Освен това мен почна да ме боли зъб — рече Самуелсън. — Но зъболекарят ми нищичко не може да открие.

Сами поклати глава.

— Магията за зъби. Казах на Роти да не я прави. Но той така се разстрои.

— Че защо ще се разстройва един бог?

— Вече така му е писнало да спи с другите богове в къщичката на Артър, че чак му се драйфа. Иска да си има своя къща. Всички богове искат.

— Защо тогава не му купиш къща? Къщи за продан да искаш!

— Но те не са съседни на Артъровата.

Самуелсън сви претенциозно рамене.

— Значи, ще му се налага да изминава две-три преки, за да се види с приятелчетата си.

— Не, изобщо не става въпрос за това. Имотите трябва да са един до друг, за да оформят единно свещено затворено пространство. Наричаме го теменос.

— Опитвате се да превърнете тия две къщи в нещо като обител?

— Тези двете и още няколко, господин Самуелсън. Имаме предложения за имота от другата страна и за този отзад. Убедени сме, че до края на седмицата ще уредим сделката. Точно както още сега веднага ще се уговорим за вашия имот.

— Заплашвате ме, а?

— Съвсем не — отвърна Сами. — Просто ви предричам, че ако сега си мислите, че имате дертове, изчакайте само да видите какво са ви намислили боговете другата седмица. Но вие не искате това, затова хайде да влезем вътре и да прегледаме тия документи на чаша от великолепното кармелско вино на жена ви.

— Какво пък, по дяволите — възкликна Самуелсън, — ние и без това смятахме да се местим в Маями Шорс. Този квартал вече кучета го яли. Не че искам да ви обиждам.

— Не сме се и обидили — отвърна Сами, положил едната си длан на рамото на Самуелсън, като лекичко го подтикваше навътре, а с другата измъкваше документите от вътрешния джоб на якето си.

 

След три дни семейство Самуелсън се изнесе. Сами реши да използва новоосвободилата се къща за провеждане на курсове. За първия час доведе и Артър.

Приелите новата религия ги докараха с камион от окръжното изтрезвително в Дейд. Десет души — седмина мъже и три жени, всичките бая поочукани от живота. Бяха им платили по десет долара на парче да приемат НСР ПДБ и да вършат някаква работа в споменатата организация, подробностите по-късно. Те се нагласиха по сгъваемите столове, подредени от Сами.

— Сега ме слушайте — рече Сами. — Избрах вас, защото всичките разправяте, че искате да работите, ама не можете да си намерите работа. Нали така?

— О, така си е — обади се един от мъжете. — Нас никой не ще да ни наеме, щото сме пияндета.

— Аз нямам нищо против пияндетата — заяви Сами. — Вие може да сте си пияндета и пак да работите за мен.

— Да сме си пияндета? Искаш да кажеш, че не се опитваш да ни накараш да спрем пиенето?

Сами поклати глава.

— В тази организация насърчаваме пиенето по време на работа.

Лицата на новите попълнения мигом светнаха. После един от тях се сети за един проблем.

— Ама откъде ще взимаме пиенето?

Сами се усмихна.

— Нашата организация ще ви снабдява с алкохол. Както и с малко джобни пари.

Пияндетата си обмениха погледи, изпълнени с щури догадки. Това беше същинска сбъдната мечта. Мечтата на пияницата! Но къде ли се криеше уловката?

— И кво тря’а да правим за т’ва, гус’ине?

— Очаквам от вас всяка седмица да довеждате минимум двама души, които да приемат новата вяра.

— Дори и пияници?

— Трупове, ако щете — отвърна им Сами. — Стига да имат валидна регистрация за гласоподаватели. На този етап е важна бройката.

Пияндетата закимаха. Дотук бяха схванали. А сега, къде беше пиячката?

Но Сами не беше свършил.

— Освен това очакваме от всички вас да поддържате валидни регистрационните си карти на гласоподаватели и да сте готови да гласувате когато, където и както ви кажем.

Пияндетата се позамислиха над това. Току-що бяха открили къде е уловката в това предложение, твърде добро, че да е истинско. Един се обади:

— Не е ли незаконно да се купуват и продават гласове?

— С нищо не противоречи на божествения закон — отвърна Сами.

Пияндетата закимаха, успокоени, че са намерили разрешение на този мъчен въпрос на съвест.

Първото пиянде се обади:

— Хей, за мене не е никакъв проблем. Ама ако ченгетата разберат за тая работа, ще стане напечено.

— За ченгетата не бери грижа. Аз ще се постарая да са добрички.

— И за кого ще трябва да гласуваме?

— Ще ви кажем, дотогава — много време.

— А къде е пиенето?

— Елате в кухнята и си налейте.