Грег Беър
Преместването на Марс (2)

Младите сигурно не помнят Марс по времето на неговата младост, изложен под лъчите на розовото слънце, небето му, покрито с облаци, обагрено с онзи бледорозов нюанс, плодородната му ръждивочервеникава почва, обитателите му, които живееха в издълбани в повърхността на планетата кухини и излизаха горе, само ако това им се налагаше по пътя към новото местожителство или ако се налагаше да наглеждат реколтата, разпръсната навсякъде подобно на малки островчета наситенозелено сред покритите с купол ферми. Този Марс, възрастен и уморен от живота Марс, пълен с млади хора, е безвъзвратно изчезнал.

Сега аз съм възрастна и уморена, а Марс отново е млад.

Животите ни не ни принадлежат, но, за Бога, ние сме длъжни да се държим така, сякаш това не е истина. Когато бях млада, онова, което вършех, изглеждаше дребно и незначително. Само че възрастните казваха, че едно незначително потреперване на праха след време може да прерасне в прашна буря, способна да изтрие едва ли не цялата планета…