Кевин Андерсън
Пепел от светове (129)

128.
Крал Питър

Както обикновено, Базил се държеше, все едно притежава Спиралния ръкав. Питър наблюдаваше как совалката на председателя се приближава към „Юпитер“ без военен ескорт, без шум и без заплахи. Откакто бе напуснал напрегнатото празненство в Двореца на шепота, Питър очакваше неприятностите, които щяха да последват. „И ето ги тук“.

На път към флагманския кораб Базил бе променил предварителния план — не че Питър остана изненадан, — за да демонстрира, че той е по-силният. Вместо пищен банкет с медии, служители по протокола и многобройна публика бе поискал частна аудиенция с Питър. И бе отклонил предложението да вземе Рори със себе си.

Не че имаше значение. На председателя нямаше да му хареса това, което Питър щеше да му покаже, както и да му го поднесеше.

Адмирал Уилис поклати глава.

— Какво си мисли, като пристига по този начин? В малка совалка! Трябва да е дяволски сигурен, че няма да стреляте по него, сър.

— Наистина няма и той го знае.

Наблюдаваха как дипломатическият съд се откъсва от дреднаута на генерал Бриндъл и се запътва към техния. Председателят възнамеряваше да кацне на борда на „Юпитер“ след половин час — значително по-рано от първоначалната уговорка — и очакваше да го приемат без забавяне.

— Базил може да размахва юмрук колкото си ще, но това е само празен шум. Все още не знае, че това, с което възнамерява да ме изнудва, няма никаква стойност. — Питър стисна ръката на Естара. — Адмирале, оказва се, че подготвеният банкет няма да се състои. Можете ли да ни осигурите отделна зала за конференции? Нищо особено — всъщност изберете най-безличното помещение, с което разполагате.

— Имаме много свободни стаи. Може да използвате дори някои килер, ако желаете — отвърна Уилис. Двама от офицерите на мостика се разсмяха и побързаха да го прикрият.

— Бих предпочел нещо по-близо до площадката за совалки. Да не задържаме председателя повече, отколкото е абсолютно необходимо, независимо какво има да ни каже.

Уилис избра една малка столова съвсем близо мястото, където щеше да кацне совалката. Придружени от ОХ, Питър и Естара влязоха в стаята, където хората от екипажа на Уилис забързано разчистваха и оправяха колкото се може по-добре.

— Моля, придружете председателя дотук веднага щом кацне — каза Питър. — Нямам представа какви придружители ще доведе, но искам поне по един наш страж на всеки от неговите. И искам поне двама конфедерационни войници на пост през тази врата.

След няколко минути изпълненият с нетърпение Базил Венцеслас влезе в столовата. Не си беше направил труда да доведе нито един войник или съветник.

„Наистина е арогантен“ — помисли си Питър.

Или пък Базил просто искаше на разговора да не присъстват абсолютно никакви свидетели.

Въпреки че поведението на председателя изглеждаше напълно делово, Питър го познаваше достатъчно добре, за да забележи почти недоловимите промени във външността му. Председателят изглеждаше малко уморен, дори в стрес. Огледа се и се намръщи неодобрително.

— Столова? Така ли ме посрещаш?

— Забрави за помпозността и церемониите, Базил. Да пристъпим към същината на въпроса. — И Питър спокойно седна на един твърд стол с лице към някогашния си учител и сегашно наказание. — Ще освободиш ли Патрик Фицпатрик и жена му?

— Това би било много мил жест — добави Естара. — Бихме предпочели да попитаме крал Рори лично, но вие, изглежда, сте го оставили на Земята.

Без да й обръща внимание, Базил стрелна Питър със смразяващ поглед.

— Наистина ли си си въобразявал, че ще доведа краля тук, където твоите конфедерационни наемници могат да го пленят съвсем лесно? Не бъди наивен!

— Няма смисъл да се дърлим. Кажи каквото имаш да казваш, Базил.

Председателят погледна масата, за да се увери, че е чиста, и отпусна ръка на нея. С другата си ръка извади от вътрешния джоб на сакото си някакви документи.

— Това са генетични тестове — предположих, че ще ги поискаш. Те доказват, че Рори е твой брат, но подозирам, че вече го знаеш. — Сивите му очи се присвиха. — От теб зависи какво ще се случи с него. Мога да уредя да го сполети нещастен случай, дори убийство, и да припиша вината на Меча на свободата. — Тази идея сякаш особено му допадаше. — Ще го убия без колебание, ако не се държиш възпитано.

— Да се държа възпитано ли? Това пък какво означава? — Питър не можеше да повярва, че Базил все още се отнася с него като с уплашено дете. Базил Венцеслас наистина бе регресирал твърде много.

— Означава, че ще абдикираш. Ще спреш този абсурден метеж, който отслабва истинското правителство на човечеството. Ще разпуснеш Конфедерацията, така че разпръснатите колонии и скитническите кланове да се върнат в Ханзата, където им е мястото.

И ще се съгласиш на всичко това сега, преди края на тази среща.

Питър въздъхна.

— Това ли е всичко? — Почука с пръст по документите. — Значи няма да се съгласиш дори да ме оставиш да направя независими тестове за ДНК с мои собствени специалисти?

Несериозният отговор ядоса Базил.

— Няма да губя повече времето на човечеството. Ти ме застави да го направя, Питър. Кръвта на крал Рори ще е по твоите ръце. Кръвта на собствения ти брат.

И скръсти ръце, сякаш току-що бе обявил мат.

За негова изненада обаче Питър се разсмя.

— О, Базил, самият ти си ме учил как се управлява. Животът на едно момче не си струва всичко, което е заложено на карта.

— Не те бива в блъфирането. Знам, че няма да изоставиш брат си. Помни ми думата, Питър: или влез в крачка, или Рори ще умре.

— Моят брат Рори умря преди много години, когато ти го уби. — Питър се опита да придаде на гласа си същата желязна нотка, която звучеше в гласа на Базил. — Признавам, че номерът беше добър и за известно време имах съмнения, но сега имам неоспоримо доказателство. Взех проба от неговото ДНК от една вилица. Твоят марионетен крал не е мой брат, независимо колко много може да искам да го повярвам. Гените ни не съвпадат. Той е самозванец и пионка, също като мен.

— Не се опитвай да ме надхитриш. Не би могъл да поемеш този риск.

Питър погледна невъзмутимото учителско компи.

— Ако искаш, мога да накарам ОХ да ти покаже резултатите от сравнението на нашето ДНК. Истинското сравнение. — Изгледа намръщено фалшивите документи, донесени от Базил. — Това момче ми е роднина не повече от теб. Не можеш да го използваш срещу мен.

Председателят внезапно се изправи. В стаята нямаше никой, който дори да се преструва, че го подкрепя.

— Стъпваш на опасна почва, Питър. Това е последният път, когато ме вбесяваш.

— Ако получавах по един варел екти за всеки път, когато го казвате… — подметна Естара.

Той се обърна към нея с обляно от странна червенина лице.

— На твое място нямаше да съм тъй надменен. — Зъбите му се оголиха в злобна, вълча усмивка. — Не забравяй, че сестра ти Сарейн е в моя власт.

Тръгна с широки крачки към вратата и мина като вихрушка покрай двамата конфедерационни стражи, застанали отвън.