Кевин Андерсън
Пепел от светове (94)

93.
Сарейн

Крал Рори я викаше в тронната зала на Двореца на шепота. Сърцето на Сарейн се изпълни със страх. Никога досега не го беше правил и тя знаеше, че на момчето никога не би му хрумнала подобна мисъл. Не и без да му е подсказана.

Откакто опитът за покушение се бе провалил, на Сарейн й се струваше, че животът й е изграден върху извънредно крехки яйчени черупки.

Крал Рори изглеждаше по-млад от всякога. Короната му бе твърде голяма, а с натруфените си одежди приличаше повече на шут, отколкото на крал. Дрехите му нямаха нищо общо със строгата униформа, която бе носил по време на ужасяващата екзекуция на предполагаемите убийци — до един невинни, както знаеше Сарейн.

Никога досега не бе заставала пред Рори, никога не го бе виждала да казва нещо, което да не е предварително репетирано. Той бе просто говорител на председателя Венцеслас, точно като архиотеца. А всички в Ханзата бяха видели какво става, когато един такъв говорител реши да изрази собственото си мнение.

Сарейн вдигна поглед към тавана на тронната зала, сякаш можеше да види наскоро инсталиран комплект от изстрелващи светкавици прожектори.

От двете страни на трона на младия крал стояха стражи, но Сарейн забеляза, че не са от хората на капитан Маккамон. Полковник Андез също бе тук с дванадесет от своите чистачи: стояха в редица с гръб към каменната стена. Сарейн изпита особено безпокойство, когато видя, че няма никого другиго — никакви журналисти, никакви медийни екрани.

Прекалено много стражи, прекалено много оръжия и твърде малко свидетели. Гърлото й се стегна.

Заместник-председателят Каин и капитан Маккамон пристигнаха поотделно. Изглеждаха също тъй изненадани като нея.

Рори стана от богато украсения си трон и направи знак на тримата да пристъпят напред по кървавочервения килим, който се спускаше като река от издигнатия трон. Докато спираше пред подиума, Сарейн погледна с крайчеца на окото си придружителите си. Каин бе спокоен и непроницаем както винаги, но като че ли полагаше големи усилия, за да запази маската на спокойствието си. Маккамон вървеше с половин крачка пред тях към трона, сякаш искаше да я защити.

Кафявите очи на крал Рори сякаш гледаха през тях, сякаш все още репетираше думите си пред огледалото.

— Отдавна знаем, че сред нас има предател — каза младият крал. — Председателят Венцеслас ми обърна внимание на някои доказателства, които показват кой е истинският виновник — не само за неуспешния опит за покушение, но и за помощта, оказана на предателя Питър и съпругата му Естара да избягат от Земята. Също така знаем, че Мечът на свободата не са подготвили опита си без съдействие от страна на близко до председателя лице.

Думите му отекнаха в помещението със силата на гръмотевица. Краката на Сарейн се подкосиха. Откъде бе разбрал? Какви следи бяха оставили, какво бяха пропуснали? Преди някой друг да успее да проговори, тя побърза да реагира с глас, за който се надяваше, че звучи спокойно и разсъдливо:

— Това е чудесна новина, крал Рори. С какви доказателства разполагате? И как можем да помогнем ние тримата?

Маккамон кимна и последва примера й.

— Ще изпратя хората си да арестуват виновника. Мой дълг е да ви защитавам, ваше величество.

Заместник-председателят Каин не изглеждаше ни най-малко обезпокоен.

— Мислех, че както гласеше предишното ви съобщение, всички замесени в заговора за убийство са открити и екзекутирани. — Говореше така, сякаш учеше малко дете да решава елементарни задачки. — А след всичкото това време изглежда несериозно да се безпокоим за обстоятелствата, при които кралят и кралицата се отправиха в доброволното си изгнание. Като се има предвид какво се случи току-що на Пим, не е ли по-разумно Ханзата да се тревожи за отмъщението на кликисите? Със сигурност имаме по-важни неща, с които да се занимаваме.

От един страничен алков излезе Базил и застана недалеч от трона на краля. Самото му присъствие засили атмосферата на тревога.

— Достатъчно игрички, и тримата! Разполагаме с важна новополучена информация. Знам, че зад всичко това стои един от вас.

Преди Маккамон и Сарейн да успеят да протестират, Каин вирна брадичка.

— Игрички ли, господин председател? Тази тактика ми е позната, честно, и наистина не струва. Колко хора сте водили тук преди нас и сте ги обвинявали по този начин с надеждата да изтръгнете някое породено от уплахата признание? Ако го правите достатъчно често, със сигурност все някой ще се стресне достатъчно и ще се поддаде.

Очите на Сарейн пламнаха.

— Базил, опитваш се да ни уплашиш и честно казано, това не ми харесва. От години ние тримата сме твои доверени съветници.

Базил заобиколи трона. Лицето му гореше от гняв.

— Не ти харесва ли? На мен пък не ми харесва някой… някой близък до мен… да се опитва да ме убие!

Сарейн едва успя да потисне страха си. Тя, Каин и Маккамон бяха извършили достатъчно спорни неща, за да може и най-малката грешка, и най-малкият пропуск да насочи вниманието към тях. Бе наясно с ролята, която самата тя бе играла в заговора.

— Ти ли беше? — Базил насочи обвиняващия си поглед към нея като мощен язерен лъч, сякаш знаеше, че от тримата тя ще се пречупи най-лесно. — Сарейн?

Ако не кажеше нищо, Базил щеше да реши, че е виновна. Ако яростно отречеше участието си в заговора, щеше да изглежда виновна.

— Базил, престани. Как може да мислиш, че е замесен някой от нас? Знаеш, че можеш да ми вярваш.

— Мога ли? — Струваше й се съвсем непознат. — Още днес ще уредим въпроса. Още сега.

— Господин председател, не сте представили никакви доказателства за тези нелепи обвинения — обади се Каин и Базил отмести своя поглед-язер от Сарейн.

— Имам всички необходими доказателства, заместник-председателю.

Със сигурност, която не бе изпитвала никога досега, Сарейн разбра, че Базил смята да обвини един от тях тримата. Нямаше да позволи на никого да напусне стаята, докато не остане удовлетворен.

Знаеше, че ако Базил я подложи на пряк разпит, ще се пречупи, но се надяваше, макар и съвсем малко, че ще я удостои с благоволението на съмнението заради някогашните си чувства към нея. Трябваше все още да изпитва някаква, дори и най-слаба привързаност към нея. Просто трябваше!

От друга страна, Базил можеше да нареди да екзекутират Каин и Маккамон. Не му трябваха много оправдания, за да убие осемнадесетте набедени съзаклятници на площада пред всички, нали?

Може би, ако признаеше, Базил щеше само да я върне на Терок — това, което Сарейн и бездруго искаше. Стори й се, че това е единственият начин да се измъкне от тази бъркотия, единствената й възможност да спаси другите двама.

Тя си пое дъх и отвори уста, готова да заяви, че тя — единствено тя — е виновната, но Маккамон й хвърли бърз поглед и я изпревари:

— Аз бях. Аз оставих краля и кралицата да избягат.

— Лъже! — извика Сарейн.

— Капитан Маккамон, не казвайте нито дума повече — намеси се Каин.

— Не лъжа и няма да мълча. — Маккамон очевидно разбираше, че трябва да поеме цялата вина върху себе си, ако изобщо можеше да се надява да помогне на Сарейн и Каин да се измъкнат. — Аз подготвих покушението пред фабриката. Аз оставих краля да ме зашемети, за да може да избяга от Двореца на шепота. — Крещеше всичко, за което можеше да се сети. — Аз позволих на зеления жрец Натон да се измъкне от стаята, където бе затворен, за да предупреди Терок за предстоящата атака на ЗВС. — Скръсти ръце на гърдите си. — Аз съм ръководителят на Меча на свободата.

Изражението на Базил се колебаеше между самодоволно удовлетворение и ярост.

— Това е достатъчно, капитане. Благодаря, че улеснихте нещата.

Полковник Андез подсвирна кратко и остро и чистачите насочиха оръжията си и активираха мощността. Просторната зала се изпълни с едва доловимия шум от зареждането.

— Какво направихте? — обърна се с дрезгав шепот Сарейн към Маккамон. Каин сякаш се бе превърнал в статуя, разбрал, че по никакъв начин няма да успее да накара председателя да промени решението си, но Сарейн не искаше да се предаде. Ужасена, тя изкрещя: — Базил, спри това!

Никой дори не погледна към нея.

Изпълнен със студена ярост, председателят се обърна към Маккамон:

— Бих искал да превърна екзекуцията ви в голямо публично събитие, капитан Маккамон — например да ви удавят или да ви отсекат ръцете и краката. — Въздъхна дълбоко, без това обаче да нагъва плата на безупречния му делови костюм. — Но подобно действие би представлявало проблем. Предполагаемите заговорници вече са екзекутирани и хората са доволни. Няма защо да разпространяваме новината, че човек от най-близкото ми обкръжение е предател. Затова екзекуцията ви ще е кратка и незабележима. Така е най-добре.

Сарейн искаше да възрази, че Маккамон не е действал сам, но Каин я сграбчи за китката и я стисна толкова силно, че едва не я счупи. После прочисти гърлото си и заяви:

— Сър, трябва да настоя да спазите съответните съдебни…

Базил направи знак и без да се поколебаят нито за миг, чистачите стреляха.

Маккамон се затресе в конвулсии, от раните му бликна кръв и изпръска двамата му съучастници. Сарейн изкрещя. Капитанът рухна върху виненочервения килим.

Каин не можеше да откъсне поглед от ужасната гледка. Сарейн прехапа устна, мъчеше се да сдържи риданията си. Дори крал Рори не издържа: наведе се от трона и повърна. При тази проява на слабост председателят се намръщи.

После се обърна рязко към стражите:

— Почистете тази мръсотия.