Кевин Андерсън
Пепел от светове (87)

86.
Заместник-председателят Елдред Каин

Каин не изпитваше абсолютно никакво чувство и това му се струваше странно. За разлика от председателя Венцеслас, никога досега не бе убивал. Сега обаче трябваше да го стори. Смъртта на архиотеца, хладнокръвното убийство на бившия председател Морийн Фицпатрик, ужасяващата сделка с черните роботи — Каин не можеше да позволи спиралата да продължи да се върти надолу.

И наистина щеше да я спре — ако успееше да спре председателя. Базил Венцеслас трябваше да бъде отстранен веднъж завинаги.

Маккамон бе помогнал на Каин да подготви клопката, докато Сарейн се опитваше да убеди председателя да не прибягва до повече такива крайни мерки засега — обаче безуспешно. Каин не й бе казал почти нищо за заговора, не защото не й вярваха, а защото колкото повече знаеше Сарейн, толкова повече щеше да заподозре председателят Венцеслас. Тя не бе толкова слаба, колкото пречупваща се. Но все пак беше част от това, което предстоеше, и бе изиграла ролята си блестящо.

След като „божествената светкавица“ бе убила архиотеца, който говореше прекалено открито, хората се събраха около своя предполагаем спасител крал Рори. Каин никога не бе виждал такава религиозна треска. Най-лековерните бяха също така и най-гръмогласни, а председателят окуражаваше медиите да излъчват само репортажи, които обявяваха смъртта на архиотеца за мрачно чудо, за непогрешим знак от Бога, за удар от небето.

Макар че много хора очевидно приемаха това чудо скептично, любопитните, които проучваха случая, не можаха да намерят никаква следа, която да им подскаже истинската причина за светкавицата. Каин подозираше, че председателят Венцеслас е заличил всички записи за използваните средства. Мечът на свободата изказа няколко предположения, но новинарските мрежи ги осмяха като „абсурдни теории за конспирация“.

Не можеше да има пощада за председателя Базил Венцеслас.

Сега, в ярката светлина на утрото, Сарейн, заместник-председателят Каин и Базил пътуваха в защитеното му превозно средство. Шофьорът спря на малкия плац пред реорганизираната фабрика за компита. Пред широките врати бе издигната трибуна.

Към основната производствена сграда имаше пристроени складове и квадратни постройки. Първоначално фабриката бе вторичен комплекс, в който се съединяваха отделните части на войнишките компита, но след бунта им се бе превърнала в най-голямото предприятие от този вид.

Маккамон бе дошъл преди тях, за да се погрижи за сигурността по време на речта на председателя. Крал Рори нямаше да присъства. В превозното средство Сарейн седеше до председателя и очевидно се чувстваше неудобно. Каин почти не говореше, лицето му беше непроницаемо.

Покрай плаца се бяха събрали най-консервативните поддръжници на Базил; някои носеха знамена. Индустриалците бяха заели местата си на седалките на ВИП скамейките и наблюдаваха как кралските стражи се строяват от едната страна на трибуната.

Хората на капитан Маккамон заобиколиха трибуната. Полковник Андез и нейните чистачи в тъмните си униформи бяха застанали до подиума, сякаш символично защитаваха председателя Венцеслас дори от кралската стража. „Лош знак“ — помисли си Каин.

Надигнаха се приветствени викове, но доста слаби. Може би дори събралите се изпитваха съмнения относно фаустовската сделка, която Базил бе сключил с черните роботи.

— Вие двамата изчакайте тук — каза Базил. — Ще направя съобщението и се връщаме на работа. — Слезе и тръгна към подиума, без да поглежда към тях.

Каин не си позволи да издаде облекчението си по никакъв начин — боеше се, че Базил ще ги помоли да го придружат. Сарейн преднамерено избягваше да го погледне. Изглежда, броеше секундите. Каин правеше същото.

Двамата слязоха и с отвращение загледаха как три чисто нови робота излизат от фабриката, за да бъдат представени като символ на производствените способности на Ханзата. Председателят се качи на подиума и се обърна към зрителите. Бе точно в центъра на подиума, точно на мястото, запазено за него, точно където Каин знаеше, че ще бъде.

— Право и задължение на великите водачи е да оставят недоразуменията зад гърба си. Човешко е да признаеш, че си допуснал грешка. — Думите на Базил бяха безизразни и отсечени, без страстта, която бе изисквал от архиотеца, а сега изискваше от крал Рори. — Въпреки миналите различия помежду ни, ние и черните роботи можем да сме много по-силни заедно. Това е може би единственият начин да оцелеем сред опасностите на Спиралния ръкав. — Усмихна се. — Роботите ще възстановят нашите Земни въоръжени сили, а в замяна ние ще увеличим броя им, за да могат да се сражават срещу своите разрушителни кликиски създатели. Заедно ще станем могъщи — сила, с която враговете ни ще трябва да се съобразяват.

На това място Базил изненада Каин, като направи знак на Сирикс и придружителите му да се приближат. Заместник-председателят примигна. Не беше очаквал черните роботи да стоят толкова близо до председателя. Сарейн го стрелна с бърз нервен поглед. Изглеждаше така, сякаш й се повдига.

Сирикс поведе двете еднакви машини към подиума и тримата се качиха и спряха до председателя Венцеслас. По бледото чело на Каин изби пот, но той не посмя да вдигне ръка, за да я избърше.

— Това са първите нови роботи, произведени от нашите фабрики — каза високо председателят. — Тези и други като тях ще бъдат разменени за един наскоро поправен боен кораб — първият от много.

Сирикс пристъпи напред. Червените му оптични сензори блестяха ярко. Базил дискретно отстъпи половин крачка настрани, за да му направи място. Каин затвори очи.

Във въздуха профучаха ракети и оформиха бродерия от искри върху черната броня на Сирикс. Стражите на Маккамон и хората на Андез се разкрещяха и трескаво се заозъртаха да локализират стрелеца. Андез посочи един от покривите, където едно автоматично самонасочващо се оръжие се бе надигнало от прикритието си сред тръби и топлинни радиатори.

Базил се хвърли на земята. Андез сочеше покрива и крещеше някакви заповеди. Хората на Маккамон вече бяха открили огън, макар че не виждаха никакъв стрелец. Само след секунди автоматичното оръжие бе раздробено на парчета.

Маккамон се втурна задъхан към подиума. Полковник Андез вече бе клекнала до председателя. Уплашен да не създаде впечатлението, че е изчакал прекалено дълго, преди да реагира, Каин сграбчи ръката на Сарейн и двамата се втурнаха напред веднага щом огънят спря.

— Какво ще правим сега? — попита Сарейн задъхано.

— Ще се опитаме да помогнем на председателя — отвърна Каин, играеше ролята, която се очакваше от него. — Зад това сигурно стои Мечът на свободата. Те са тези, които искат да го убият.

Сарейн го изгледа стъписана, но после кимна енергично.

— Да, точно те са.

Сирикс и другите двама черни роботи бяха протегнали завършващите си с остри шипове ръце, готови да се впуснат в ръкопашен бой, ако е необходимо.

— Кой смее да ни напада? — попита Сирикс.

— Тези изстрели не бяха предназначени за вас! — тросна се Базил. — Опитаха се да убият мен. — Лицето му бе почервеняло от гняв. Той си пое дълбоко дъх, после каза студено на Андез: — Открийте кой стои зад това.

— Ще го открием — отвърна Маккамон.