Кевин Андерсън
Пепел от светове (85)

84.
Адар Зан’нх

Мигът на разрушението беше шансът на адар Зан’нх и той се възползва от него. Огромните падащи от орбита космически докове и корабостроителници осигуриха на деветте му бойни лайнера повече от достатъчно време, за да се изплъзнат от фероуите на Илдира. В сърцето му отекна дълбока болка, докато корабите му увеличаваха разстоянието между него и обичната му родна планета.

Красивият древен град, от който маговете-императори бяха управлявали империята още от създаването й, вече не съществуваше. Адар Зан’нх знаеше какво е загубено, знаеше, че Илдира никога вече няма да е същата. Сблъсъкът бе оставил на земята ярко петно от кръв и огън. Миджистра… Призматичният палат. Толкова много история, толкова много култура… завинаги изчезнала.

Надяваше се, че е изчезнал и превъплътеният фероуи Руса’х.

Все пак тази отчаяна тактика бе единственият им шанс да оцелеят като империя и може би дори като раса. Най-после адарът имаше мисия, която можеше да се надява да изпълни. Ако успееше да спаси мага-император от плен, империята щеше да стане много по-силна.

— Дори и след като освободим баща си, войната няма да свърши — каза Осира’х, която бе помолила да го придружи, докато братята и сестрите й предпочетоха да останат с престолонаследника на Илдира. — Дори Руса’х да е мъртъв, фероуите все още представляват заплаха.

Зан’нх сведе поглед към това особено момиченце.

— Точно затова още повече се налага да го освободим.

— Да, трябва.

Комуникационните системи започнаха да предават заповеди до тал Ала’нх и неговите стотици бойни лайнери. Вече нямаше нужда адарът да държи плана си в тайна. Можеше да съобщи на тала какво смята да прави и да му разкрие къде държат мага-император. В момента всички огнени кълба бяха зашеметени и бяха насочили вниманието си към Миджистра, така че основната част на Слънчевия флот можеше да се насочи към Земята.

Зад тях фероуите се стрелкаха като искри, понесени от силен вятър. Зан’нх се надяваше, че пожарът в Миджистра ще ги задържи за известно време… но докато деветте му лайнера се отдалечаваха, няколко огнени кълба се стрелнаха след тях. Адарът си помисли, че сякаш ги привлича самото движение, което им дава цел за унищожаване.

— Увеличете скоростта. Подгответе се да активирате звездните двигатели. — Не бе успял да набере толкова преднина, колкото се надяваше. Със или без Руса’х фероуите можеха да действат и сами.

В командното ядро тренираните му войници работеха като машини. Отлично знаеха какъв е залогът.

— Фероуите се приближават, адаре.

Бойните лайнери напрегнаха цялата си мощност, набраха скорост, промениха курса, готови да активират звездните си двигатели. Все повече и повече огнени кълба ги последваха като горящи ракети.

— Тал Ала’нх да се насочи към Земята и да потегли незабавно. Ще го последваме веднага щом успеем.

Осира’х се обади тихо:

— Независимо дали ударът го е унищожил, или не, Руса’х е разбрал какво възнамеряваме да правим, затова и фероуите знаят. Пак ще се опитат да те настигнат. Знаят, че сме се отправили към Земята.

— Но няма да ме хванат — каза Зан’нх и се усмихна сурово на сестра си. — Ще сме освободили мага-император, преди те да стигнат там.

— Звездните двигатели са готови, адаре — каза навигаторът.

— Активирайте ги.

Хищните пламтящи елипсоиди се приближаваха все повече и повече. Тал О’нх бе принесъл неизмерима жертва — не само собствения си живот, но и сърцето на Илдира. Зан’нх нямаше да допусне тази жертва да се окаже напразна.