Кевин Андерсън
Пепел от светове (72)

71.
Престолонаследникът Даро’х

Когато откриха, че губернаторът на Хирилка Райдек’х е изчезнал, илдирийците изпаднаха в паника. Даро’х и Язра’х се втурнаха към входа на мините, за да огледат ярко осветената местност с отчаяната надежда да го зърнат някъде.

Огнените топки на фероуите се стрелкаха в небето и наблюдаваха планетата. Откритите равнини в подножията на предпланините бяха почернели. Към небето се виеха облаци дим. Престолонаследникът се взираше отново и отново, но не можеше да различи никъде движеща се фигура.

Адар Зан’нх излезе от тунелите, придружен от четирима разтревожени също като него стражи.

— В никоя от пещерите няма и следа от него.

Слепият тал О’нх седеше с кръстосани крака до входа, както му бе станало навик. Даро’х тръгна към него, за да му съобщи лошите новини.

— Губернаторът Райдек’х е изчезнал и се боя за сигурността му.

— Знам къде е — отвърна О’нх спокойно. — Райдек’х отиде да се изправи срещу превъплътения фероуи в Миджистра.

Язра’х бе готова да се спусне след младежа заедно с двете си исикски котки.

— Тогава ще умре. Защо не го спря?

Адар Зан’нх реагира незабавно.

— Разузнаваческите ми кораби ще претърсят околността и ще спрат губернатора, преди да е стигнал до Руса’х.

— И каква полза от това? — Изражението на стария тал бе неразгадаемо. — Райдек’х е още момче, но разбира това, което ние, останалите, се боим да признаем. С всеки ден отслабваме все повече. Трябва да предприемем някакви действия. Магът-император е в плен на хората и не може да ни помогне. Стотици бойни лайнери се реят безпомощно извън системата ни. Още девет са приковани тук. Разполагаме с няколко дни, за да обмислим плановете си и да действаме, докато Райдек’х стигне до Миджистра. Ако не го направим, предизвикателството и саможертвата на губернатора ще са отишли напразно.

Даро’х стисна юмруци.

— Предложете ми начин на действие, който да не е безплоден, и ще го приема незабавно!

— Нареди на тал Ала’нх да върне бойните ни лайнери — предложи Язра’х, пристъпваше гъвкаво като котките си. — Ако предприемем масирана атака срещу Миджистра и успеем да си върнем града, това ще е страхотен удар за фероуите.

На лицето на адара се изписа безпокойство. Вече бе видял как повечето от бойните му лайнери се самоунищожават в опит да отслабят хидрогите, а много други сега бяха загубени в борбата с фероуите.

— Това ще краят на Слънчевия флот, при това без никаква полза. Както ни показа адар Кори’нх, саможертвата не трябва да е безсмислена. — Той се извърна настрана. — И все пак изглежда, че губернаторът Райдек’х е решил да се погуби за нищо.

— Дори поражението в битка е за предпочитане пред това безкрайно криене! — извика Язра’х. — Вижте какво направиха фероуите с нашите хора, с нашата планета — с цялата ни империя! Трябва да се борим с тях. Трябва да направим нещо, което наистина да има значение.

Адар Зан’нх проговори бавно, очевидно в ума му се зараждаше някаква идея.

— Не можем да победим в пряка битка, не и срещу тях. Фероуите са прекалено могъщи. Но те не са единственият ни неприятел.

Даро’х стигна до извод, за който би трябвало да се сети много преди това.

— Слънчевият флот не може да се сражава с фероуите, но може да се отправи към Земята и да освободи мага-император.

— Това не означава ли да се изправим срещу целия военен флот на Земята? — попита Язра’х.

Зан’нх поклати глава.

— Познавам начина, по който са организирани Земните въоръжени сили. Запознат съм с корабите им, с командната им структура, с разположението им на Земята. Ако присъединя деветте си бойни лайнера към кохортата на тал Ала’нх, ще можем да ги ударим светкавично, да спасим мага-император и да се оттеглим, преди останалата част от военните им сили да се е притекла на помощ.

— Ако само можем да върнем мага-император… — прошепна Язра’х.

Престолонаследникът бе развълнуван от откриващите се пред тях възможности.

— Но как ще измъкнем бойните лайнери от Илдира? Огнените кълба ще ги засекат и унищожат още при първото им движение.

Тал О’нх бавно се изправи и каза:

— Оставете момчето да опита. Не знаем какво може да постигне. Може да загине, но при всички положения ще успее да отвлече вниманието на Руса’х достатъчно дълго, за да предприемем извънредни действия.

После се обърна към адара, сякаш можеше да види как изражението му се променя.

Погледът на Зан’нх беше корав като камък.

— Извънредни действия… нещо, което може би щеше да предприеме адар Кори’нх, ако има възможност да се получи. — Обърна се към Даро’х и бавно кимна. — Престолонаследнико, не можем да пропилеем бойните си лайнери напразно, но имаме още една фигура на полето. Когато талът го предложи за пръв път, тази перспектива изглеждаше прекалено ужасна дори да помислим за нея.

— Трябва да помислим за всичко — каза Даро’х.

— Какво може да е по-ужасно от това да оставим фероуите да вилнеят на свобода из Илдира? — намеси се Язра’х.

Зан’нх вдигна поглед към небето.

— Нашите корабостроителници и космически докове обикалят в орбита около Илдира — солидни, свободни производствени предприятия.

Престолонаследникът изглеждаше все така озадачен.

— Но те не са въоръжени. Не могат да маневрират. Как биха могли да ни помогнат корабостроителниците?

— Знаем, че Руса’х се е разположил в Призматичния палат — изтъкна Зан’нх. — Имаме шанс да го унищожим или поне да го нараним, ако ударът ни е достатъчно силен. Но първо трябва да приемем една неописуемо тежка истина: никога няма да си върнем Миджистра.