Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ashes of Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 30гласа)

Информация

Сканиране
Mandor(2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko(2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Пепел от светове

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2009

ISBN 978–954–655–018–7

История

  1. —Добавяне

57.
Рлинда Кет

Пътуването беше дълго, с прекалено много спирания. Макар да й доставяше удоволствие да се промушва през така наречените мерки за сигурност на Ханзата и да сключва сделки с търговци от черния пазар както на Земята, така и на колониите, Рлинда се радваше, че се връща на територията на Конфедерацията, в корабостроителниците на Оскивъл… и при БиБоб.

БиБоб я чакаше на площадката за кацане усмихнат. Поздрави я достатъчно въодушевено, за да удовлетвори дори нея.

— Откога те чакам! Върнаха ми кораба, като чисто нов е и вече го прекарах през процедурите. Отново можем да летим заедно, „Сляпа вяра“ и „Ненаситно любопитство“, както в добрите стари времена.

— Не точно както в добрите стари времена, БиБоб — отвърна тя, без да го изпуска от прегръдката си. Вече бе подочула оттук-оттам за безуспешното нападение на генерал Ланиан над тукашните корабостроителници, както и за срещата на БиБоб с кликисите на Релекер. — Не и преди председателят да си измъкне главата от задника и да ни остави да си вършим работата.

БиБоб изведнъж я погледна съвсем сериозно.

— Толкова ли е зле на Земята?

— Не толкова зле, колкото дразнещо. Срещнах се със Сарейн. Дори на нея й е писнало, но съм сигурна, че е прекалено уплашена, за да направи нещо; Смята, че има шанс да върне председателя в правия път. Наистина ми е жал за горкото момиче.

— Тя сама си избра председателя за другарче — изсумтя БиБоб. — Значи сама да си се оправя.

— Ти май си по-голям католик и от папата, Робъртс! Аз самата също съм си избирала неколцина лоши партньори. Което съвсем не означава, че не съм ги зарязала.

БиБоб не успя да потисне усмивката си.

— Обаче няма-няма и току се върнеш при човек, който е бил добър избор още от самото начало. Не си безнадежден случай.

— Все още не съм съвсем сигурна, така че внимавай и се дръж добре. А сега ми кажи: да се дърлим ли предпочиташ, или смяташ да ми предложиш душ и легло, за предпочитане достатъчно голямо да побере и двама ни?

— Кое първо?

— Може и заедно.

По-късно, когато двамата слязоха в столовата, Рлинда подуши въздуха каза:

— Искам да се уверя, че тукашните готвачи не са забравили как се готви.

— На мен винаги ми мирише превъзходно — отбеляза БиБоб.

— На теб и мукавата ти мирише превъзходно. Точно затова имаш нужда от мен.

БиБоб взе чинията си с юфка и протеинови късчета, смесени с приготвения за днес сос, а Рлинда опря лакти на тезгяха и започна да разпитва готвачите за подправките, които използват, в какво съотношение слагат съставките, какво могат да си набавят директно от лабораториите за изкуствено отглеждане на растения и какво трябва да се внесе отвън.

— Е, стана така, че докато проучвах възможностите за търговия на Земята, натоварих кораба си с някои неща — лютив червен пипер, джинджифилови корени, канела и шафран. Всъщност имам цял килограм шафран, който струва почти колкото варел екти. Някога опитвали ли сте шафран?

Жената зад тезгяха поклати глава, смазана от ентусиазма й.

— На драго сърце ще се разделя с част от запасите си, стига да съм тук, за да се уверя, че всичко е приготвено както трябва. Храната в това ваше заведение на самообслужване е страшно безвкусна.

Седнаха срещу Тасия Тамблин и Роб Бриндъл. Вместо униформите на ЗВС двамата сега носеха скитнически дрехи, върху които бяха пришили логото на новата Конфедерация. Рлинда не беше близка нито с Бриндъл, нито с Тамблин, но се бе запознала с тях на Терок, докато се съвещаваха с крал Питър за съставянето на новото правителство.

Рлинда вдъхна дълбоко миризмата, която се носеше от чинията й, опита няколко хапки и заяви, че ястието е „прилично“. Както обикновено (поне според БиБоб), на Тамблин не й трябваше много окуражаване, за да подхване обичайната си разпалена реч за опасността от кликисите. Очевидно и двамата с Бриндъл възприемаха тази война като личен кръстоносен поход.

— Да разбирам ли, че имате опит с буболечките? — попита Рлинда.

— Шиз, може и така да се каже — отвърна Тамблин. — Прекалено много скапан опит.

— Те са също такива гостоприемни домакини като хидрогите — додаде Бриндъл, след което двамата описаха преживяванията си на Ларо и как само неколцина души са успели да се спасят. — Дейвлин Лотце и Маргарет Коликос ни спечелиха време да се измъкнем.

Рлинда хвърли бърз поглед към БиБоб.

— Дейвлин ли каза? — Последния път, когато бяха видели Лотце, той бе на борда на първата „Сляпа вяра“ на БиБоб, когато ЗВС я унищожиха. — Знаех си, че е номер! Измъкнал се е. Все още е жив.

— Беше жив, когато напуснахме Ларо — каза Тасия. — Но нямаше шанс срещу буболечките. Отиде в кошера, за да ги забави, така че ние, останалите, да се измъкнем.

— Мъртъв е — допълни Роб и преглътна мъчително.

БиБоб тъжно поклати глава.

— Горкият Дейвлин.

Рлинда почувства как я обземат едновременно и гняв, и упорство.

— Да бе. И преди съм го чувала това. „Сляпа вяра“ бе унищожена пред очите ни, но той все пак е оцелял. — Наведе се над масата и се намръщи на Тамблин и Бриндъл. — Не мога да повярвам, че сте го оставили там! Защо?

Тамблин не трепна.

— Дейвлин го направи, за да спечелим свободата си, и дявол да го вземе, не можех да позволя жертвата му да отиде напразно.

— Благодарение на него спасихме почти сто души — добави Бриндъл.

Рлинда се облегна назад, скръсти ръце на гърдите и се вкопчи в оптимизма си.

— Някои хора притежават дарбата да се измъкват от отчаяни ситуации. След всичко, което съм преживяла заедно с Дейвлин Лотце, се научих да не го подценявам.