Кевин Андерсън
Пепел от светове (53)

52.
Адмирал Естебан Диенте

Колкото повече се доближаваше мантата му до кошера на кликисите на Пим, толкова по-малка ставаше увереността на адмирал Диенте в успеха му. За мисията му на посланик председателят му бе дал само един кораб, като нехайно бе възложил всичките си надежди на старото илдирийско преводаческо устройство (въпреки че не бе осигурил илдирийски инженер, който да го управлява) и умението на Диенте да води преговори.

Базил Венцеслас бе уверен, че адмиралът има достатъчно голям стимул да направи чудо, и Диенте го ненавиждаше заради това.

Той бе командирът на квадрант 9. Открай време бе тих, почти необщителен, освен когато бе у дома със семейството си. Домът му бе изпълнено с любов място, където се бе смял и боричкал с децата си. Не ги беше виждал почти половин година. Не му позволяваха да получи дори писмо от жена си.

Председателят го уверяваше, че са добре и ги охраняват строго „заради тяхната собствена безопасност“. Бяха ги взели за заложници малко преди Диенте да получи заповедта да плени бойния лайнер на мага-император. Това бе първият акт на изнудване; сега се подчиняваше на втория.

Той беше адмирал Естебан Диенте… „Зъбът“ на испански. Докато си бе проправял път нагоре по стълбицата на военната си кариера, другарите му се бяха шегували, че захапе ли някой проблем със „зъби“, не го пуска, докато не го реши. Сега обаче беше съвсем беззъб.

И от него се очакваше да сключи някакво споразумение с кликисите. Предположението, че кошерното съзнание проумява, нещо повече — че следва — обичайните тактики на преговори, бе наивно и изградено на предпоставката, че кликисите са като хората. Но всъщност имаше ли някой, който да знае как разсъждават или реагират насекомовидните същества? Диенте бе изчел цялата налична информация за тях, за да се подготви колкото се може по-добре. Генерал Ланиан бе предоставил на Ханзата пълен доклад след катастрофалния си сблъсък с тях на Пим, но неговата оскъдна информация бе необективна и честно казано, спорна. В докладите си Ланиан не бе успял да прикрие колко е потресен от тази среща.

Генералът бе открил огън по кликисите веднага щом ги бе забелязал — не особено благоприятно начало за мирни преговори. Диенте се надяваше да се справи по-добре, но го ограничаваше това, че не знаеше нищо за психологията на насекомовидните създания. Кое ги караше да функционират? Как щяха да реагират? Нямаше представа откъде да започне. Тези разсъждения не му вдъхваха особена увереност и все пак трябваше да вземе старото илдирийско преводаческо устройство и да направи всичко по силите си.

— Ще съм в каютата си — каза той и стана от командния стол. — Трябва ми време, за да помисля. Кажете ми, когато пристигнем на Пим.

— Остават по-малко от два часа, генерале.

— Значи два часа, през които мога да остана сам.

Напусна мостика и влезе в тихата си каюта. Знаеше, че трябва да е нащрек, но през последните няколко дни почти не бе спал. Поръча си кафе, два пъти по-силно от обичайното, и го изпи на един дъх.

Макар че насекомите нямаше да разберат какво означават униформите или символите на ранга на ЗВС, Диенте облече парадната си униформа и се постара да си придаде колкото се може по-внушителен вид. Дори си направи снимки, които щяха да бъдат прибрани в данните на кораба, просто за всеки случай.

В съответствие с мирния характер на мисията мантата навлезе в пространството над Пим, без да прави никакви застрашителни маневри. Оръжията й все пак бяха в готовност. Диенте щеше лично да слезе с бронирана дипломатическа совалка, за да се срещне с кошерното съзнание, а мантата щеше да продължи да стои високо в атмосферата и — поне така се надяваше той — да демонстрира силата зад гърба му.

Краката му се движеха механично, докато се качваше на малкия кораб, придружен от двадесет и осем стражи — достатъчно, за да образуват внушителен антураж, макар че се съмняваше кликисите да разбират подобни жестове. Стомахът му се бе стегнал. Правеше това, което се очакваше от него.

Дипломатическата совалка се откъсна от главния кораб. Диенте започна да диша внимателно и равномерно, съсредоточаваше се. Чувстваше напрежението на мъжете, които го придружаваха. Двама от войниците нервно се опитаха да се пошегуват за нещо, но веселието им звучеше изкуствено, така че всички отново потънаха в мълчание.

Под тях се появи спираловидният кошерен комплекс на фона на ослепително бялата алкална пустиня, тук-там изпъстрена с езера. Систематично организираният град представляваше огромна структура с грамадни кули, назъбени парапети и остри като копия укрепления. Простираше се цели километри и на дължина, и на ширина.

За миг сърцето на Диенте спря да бие. Атаката на генерал Ланиан, която бе спасила малцината оцелели колонисти, бе нанесла значителни щети на Пим, но сега той не виждаше нищо подобно. Всичко бе не само възстановено, но и много разширено.

Обхванат от всепоглъщащ страх, Диенте за миг се изкуши да прекъсне мисията, да се върне на Земята и да помоли председателя да преосмисли подхода си. Председателят Венцеслас обаче не бе склонен към преосмисляне. Вземеше ли решение, не го променяше — според него това бе признак на слабост.

Совалката се насочи право съм сърцето на кошерния комплекс. Всичко, което Диенте кажеше и правеше, автоматично се записваше и се предаваше на мантата. За нещастие, тъй като ЗВС вече не разполагаха с предимствата на незабавната телевръзка посредством зелените жреци, Диенте не можеше да се свърже директно с Ханзата. Бе настоял обаче по един малък кораб с дистанционно управление да бъде изпращан на Земята на всеки час от самото начало на мисията. Така поне някой щеше да разполага със запис на развитието й.

Очакваше корабите на насекомите да се издигнат и да го пресрещнат във въздуха, но дипломатическата совалка се приземи без никакви препятствия. Адмиралът си помисли, че кликисите ще вдигнат тревога и ще се опитат да унищожат кораба му или поне ще поискат да разберат какви са намеренията му. Преводаческото устройство бе готово.

Но доколкото виждаше, кликисите просто пренебрегнаха появата му. Диенте изобщо не можеше да ги разбере тези създания.

Совалката кацна в посипана с някакъв прашец поляна близо до центъра на огромния град. За няколко мига адмиралът затвори очи, представи си жена си и децата си и си припомни защо е тук.

Преглътна инстинктивното си отвращение, застана пред люка, изпъна униформата си и го отвори. В ноздрите му нахлу горчивият щипещ въздух на Пим. Очите му пламнаха, но той слезе по рампата и стъпи на напуканата алкална земя. Според инструкциите му почетната му стража го последва на няколко крачки разстояние.

Кликисите бяха най-различни цветове и форми, но всички имаха тела, покрити с тежка черупка; някои бяха работници и копачи, други изглеждаха предназначени за битки и справяне с безредици.

Диенте се опита да различи сред тях някое създание, което би могло да е говорител, а после активира илдирийското преводаческо устройство на колана си и каза:

— Аз съм човек. И преди сте се срещали с нас. Не искаме да ви навредим.

Млъкна за миг, за да даде време на системата да предаде думите му.

— Теранският ханзейски съюз не враждува с кликисите.

Като издаваха съскащи и тракащи звуци, четирима от зловещите на вид войници тръгнаха към него.

Зад тях се извисяваха две по-големи създания — гиганти, чиито черупки бяха прорязани с бели и черни ивици. Те щракаха и подсвиркваха, но устройството не предаде никакъв превод на Диенте, макар че сякаш функционираше безупречно.

— Разбирате ли ме? — Той събра смелост и продължи: — Няма причина нашите раси да враждуват.

Изчака. И този път не чу отговор, но сега и други насекоми се насочиха към совалката. Стражите зад гърба му замърмориха неспокойно.

— И да е имало някакво неразбирателство, то е било случайно. В интерес на сътрудничеството между нашите раси предлагаме да се оттеглим от всички светове, които някога са принадлежали на кликисите.

Насекомите-войници вдигнаха острите си предни крайници. Войниците от ЗВС извадиха оръжията си и ги вдигнаха. Диенте имаше чувството, че кликисите така и не са го разбрали.

— Моля ви, дошъл съм да донеса мир.

Без предупреждение в празните отвори на кулите на кошерния град се появиха огромни оръдия и блъвнаха огън. Огромни енергийни снаряди се стрелнаха като кристализирали комети и се блъснаха в мантата, която се носеше ниско над планетата.

— Спрете! — изкрещя Диенте.

— Майната му!

С викове на ужас и ярост двадесет и осемте стражи откриха огън и пометоха най-близките кликиси.

Над тях мантата се разцепи, двигателите й бяха унищожени. От небето като метеори се посипаха огромни пламтящи отломки, после и самият кораб полетя надолу. Стовари се с трясък в покрайнините на кошерния град и избухна в огромна огнена топка, която изравни със земята сградите на насекомите на половин километър разстояние. Кликисите сякаш изобщо не забелязаха това.

— Не! — изкрещя Диенте в устройството. А после стигна до кошмарното заключение, че кошерното съзнание не проумява самата концепция за мир или за преговори. Кликисите не желаеха да съществуват съвместно с други видове.

Несекващият огън на оръжията на стражите му помете стотици насекоми. Но се намираха в гнездо на милиони.

По лицето на адмирала потекоха сълзи. Кликиските войници закрачиха напред. Диенте се съмняваше, че председателят Венцеслас ще проумее каква глупост е проявил, като го е изпратил тук. Е, сега поне нямаше да има причина да държи близките му за заложници. Вдигна оръжието си и се изправи пред прииждащите насекоми. Да, поне семейството му щеше да е свободно.