Кевин Андерсън
Пепел от светове (4)

3.
Председателят Базил Венцеслас

Архиотецът на Църквата на единството стоеше на главния площад на Дворцовия квартал, стиснал овчарска гега, гравирана със сложни орнаменти. Беше облечен в роба от златотъкан плат, украсена с ресни и бродерии, и приличаше на добродушен дядо с дълга бухнала бяла брада. Произнасяше поредната си възпламеняваща реч, грижливо подготвена от председателя Венцеслас.

Хората толкова лесно можеха да се разсеят, ако няма твърда ръка да ги води.

Когато бе подобаващо мотивиран, архиотецът — бивш актьор — наистина можеше да въздейства успешно на тълпата. За беда обаче напоследък бе започнал да изразява съмнения относно целите на председателя. Архиотецът очевидно бе прекарал прекалено много време в спомени за кървавия погром на Уск. Отначало ентусиазиран да достави недвусмислено съобщение на жителите на самозваната колония — да изравни със земята земеделския град и да подложи непокорните старейшини на изтезания, — сега той поставяше под съмнение необходимостта от подобни действия.

В трудни времена като днешните Базил очакваше подчинените му да правят това, което им нареди, за доброто на Ханзата, а оттам — и на човешката раса, затова се видя принуден да прибегне до остри думи и недвусмислени заплахи, за да постави архиотеца на мястото му.

Сега, изпълнен с подозрения, Базил гледаше спектакъла от балкона за наблюдения в Двореца на шепота. До него стояха обезпокоената Сарейн и необичайно замисленият заместник-председател Елдред Каин.

— Днес архиотецът се справя много добре — отбеляза Сарейн. — Говорил си с него, нали?

— Трябваше да поугася пламъците на ентусиазма му. Този път май е проумял какво се иска от него.

На площада под краката им брадатият мъж изрева:

— Да, кликисите са демони, но демоните не са избрали да бъдат това, което са. Може да са зли, може да са унищожителни, но това е в природата им. Много по-зли от тях са онези, които са избрали злото — онези, които са се обвързали с кликисите — с демоните, с нашите врагове. Говоря за нашия бивш крал, предателя Питър и неговата бунтовническа Конфедерация.

Тази проповед, разбира се, се предаваше по цялата Земя. Товарни кораби и бързи търговци щяха да разпространят записи от речта на архиотеца на шепата колонии и индустриални светове, които все още поне на думи бяха обвързани с Ханзата.

Заместник-председателят Каин се въртеше неспокойно и Базил разбра, че иска да каже нещо, и въздъхна.

— Какво има, господин Каин?

Заместникът му отговори незабавно:

— От няколко места ми изпратиха оплаквания, сър. Полицията не знае какво да прави с тях.

Веждите на Базил се свъсиха.

— Оплаквания ли? Винаги има оплаквания.

— Тези като че ли имат известни основания. Изглежда, някаква добре организирана група, самопровъзгласила се за пазител на реда, е решила да потуши обсъжданията на определени теми на обществени места. — Каин извади някакъв доклад — значи бе дошъл подготвен. — Например имало е два случая, в които тази група е разбила търговията на хората и се е опитвала да ги сплаши. Нарочват всеки, който говори срещу Ханзата. Дори не се опитват да го прикрият. — Извади няколко снимки от полицейските наблюдения и посочи млада жена, облечена в тъмна униформа. — Този костюм напомня на униформата на ЗВС от ранния й период. Разпознах един от подстрекателите, отговорни за прилагането на тези брутални методи. Става дума за Шейла Андез, офицер от ЗВС.

— Да, знам. Самият аз я назначих — каза Базил. — Тя оглавява елитен ударен отряд, чиято цел е да поддържа реда и предаността към Ханзата на Земята. Наричам тези войници мои „чистачи“, макар че заслужават далеч по-официално име.

— Значи сте знаели? Дейността на тази група престъпва границите на всички съществуващи закони.

— Андез върши работата, която й възложих. Това, което ти наричаш „брутални методи“, за мен представлява последно усилие за поддържане на реда, от който така належащо се нуждаем. Точно сега положението на Ханзата е извънредно несигурно.

Хората на площада долу изведнъж започнаха да ръкопляскат и председателят се обърна да гледа, изпълнен с желание да прекрати оплакванията на Каин. Архиотецът се поклони. Базил се опита да си спомни кое точно изречение може да е предизвикало подобна реакция, но реши по-късно просто да изгледа лентите. Освен това така щеше да може да подложи на унищожителна критика представлението на архиотеца.

Главата на Църквата на единството понижи глас, сякаш споделяше тайна с милиарди слушатели, и произнесе нелепото предположение с абсолютна сериозност — същата част от речта, на която се. бе противопоставил така енергично, преди Базил да наложи вето на възраженията му.

— Възможно е крал Питър и неговите предателски сътрудници от Конфедерацията да играят активна роля в изпълнението на плановете на кликисите. Скитническите кланове може би помагат на демонските създания в тяхното постоянно завладяване. С цел да унищожат нашата любима Ханза, Конфедерацията и кликисите са съставили коварен план: да разделят помежду си онова, което е останало от Спиралния ръкав.

Както се очакваше, на това място слушателите ахнаха като един.

— Това е смешно, Базил! — промърмори Сарейн. — Моля те, внимавай. Когато обвиненията станат прекалени, не можеш да очакваш хората да им повярват.

Базил я измери с дълъг кос поглед.

— Не смятам така. Заключението е напълно основателно, като се имат предвид другите неща, които се казват на хората. Точно в този момент не можем да си позволим да изгубим поддръжката на обществото. Опитат ни за погром на Реджак се провали тотално. — Лицето му се изчерви от гняв и смущение. — Адмирал Уилис е дезертирала с един дреднаут и десет манти. Генерал Ланиан се върна като пребито псе, покрит с позор.

— Успели сте да запазите срамното му поражение в тайна. — Каин го погледна. — Къде е генералът сега?

— Трябваше да го отдалеча от очите на обществото, докато успее да реши проблема, който сам създаде.

— И как ще го постигне? — Сарейн, изглежда, не очакваше отговора с нетърпение. — Мислех, че ще се посъветваш с нас…

— Всичко беше съвсем ясно. Дадох му възможност да постигне бърза победа. — Базил сплете пръсти на тила си, като внимаваше да не разроши стоманеносивата си коса. — Незаконната конфедерация на крал Питър е наш враг и трябва да се отнасяме с членовете й като с врагове. Те разполагат с ресурси, от които имаме нужда, най-вече екти. Така че ще нападнем фабриките на скитниците и ще си вземем това, от което се нуждаем. В крайна сметка сме във война. — Устните му се извиха в усмивка и той целенасочено пренебрегна ужаса, изписан на лицата на събеседниците му. — Бойната група на генерал Ланиан е на път към един прочут скитнически център на небесни мини. Разузнавателните ни служби докладват, че няма никакви реални защити. Отчаяно се надявам, че генералът най-после ще успее да се реабилитира.