Кевин Андерсън
Пепел от светове (29)

28.
Орли Ковиц

След като „Сляпа вяра“ бе натоварена, Орли, ДД и господин Стайнман се качиха на борда и корабът излетя за Релекер. Капитан Робъртс се радваше отново да се отправи на редовно търговско пътуване и бе много доволен от компанията.

„Сляпа вяра“ се понесе уверено през космоса. Седнаха да хапнат някаква консерва от нещо, наречено „хранителна каша“.

— Когато стигнем Релекер, хората ще са толкова щастливи, че ще ни устроят пиршество — каза Робъртс. — Едно време беше курортен свят, нали знаете.

— Релекер бе богата ханзейска колония с отлична репутация — намеси се ДД, цитираше от своята база данни, — прочута с курортните си градове, приятния климат и винарските изби. Само най-богатите хора можеха да си позволят да се настанят там.

— Както и най-високомерните — допълни Робъртс. — Началникът на колонията бе същински кошмар: отказа да ни помогне да спасим хората от Крена, опита се да ни глоби за неправомерен престой на космодрума, докато зареждахме кораба с доставки по спешност предвид критичното положение. — Той се навъси. — По принцип не съм злопаметен, но това може би е карма. Дрогите унищожиха Релекер, сринаха всички сгради, избиха колонистите до един. — С шумно мляскане погълна три лъжици от предполагаемата каша. — Но сега там има съвсем нова колония. Ново начало, на чисто.

— Нямам търпение да я видя — рече господин Стайнман.

 

 

Планетата приличаше на прекрасен скъпоценен камък със сини и зелени оттенъци, изпъстрен с облаци — идеалното изкушение за човешките заселници. Ухилен, Робъртс изпрати съобщение:

— Хей, вие там долу! Изпратете посрещач. Караме цял кораб припаси, ако има заинтересовани купувачи.

Комуникационната система остана глуха и усмивката му замръзна. Той погледна Орли и изпрати ново съобщение, по-официално.

— Говори Брансън Робъртс, капитан на „Сляпа вяра“. Имаме цял товар стоки за заселниците. Моля, изпратете инструкции за приземяване.

— Мислех, че ни очакват с нетърпение — обади се господин Стайнман.

— От седмици знаят, че ще дойде кораб от Конфедерацията. Не разбирам защо са толкова тихи.

Робъртс отново зачака. Орли започна да се безпокои.

— Може би използват други вълни за комуникация — предположи ДД. — Да потърсим сигнала за трафик.

Робъртс въведе инструкциите със силни удари, но сложните нови контроли му показаха съобщение за грешка. Орли се приведе напред и въведе инструкциите повторно.

Внезапно от високоговорителите изригна същинска какофония от писъци, цъкания, подсвирквания и стържене.

Господин Стайнман запуши ушите си с ръце.

— Каква врява!

— Някаква обратна връзка или изкривяване. — Робъртс стовари юмрук върху комуникационната система, сякаш това щеше да реши проблема. — Скитниците сигурно са инсталирали дефектна система.

— Не е дефектна — обади се ДД. — Това е езикът на кликисите.

Докато заобикаляше потъналата в нощ страна на планетата, „Вяра“ почти се сблъска с два гигантски кораба-рояка, които се сражаваха високо над атмосферата. Извънземните кораби представляваха огромни конгломерати от по-малки съдове, натъпкани в течна маса, като воюваща двойка кълбовидни купове, чиито сблъсъци изпращаха във всички посоки разхвърчали се звезди. Ивици от светлина, енергийни оръжия и заряди мощност пращяха между огромните кораби, докато те се разкъсваха един друг.

— Това не ми харесва — обади се Стайнман.

Робъртс отново активира комуникационната система.

— Релекер! Тук конфедерационният кораб „Сляпа вяра“. Може ли някой да ми отговори?

Единственото, което се чу, бе пращене на статично електричество, последвано от стържещите звуци, издавани от кликисите.

— Прекарах много време сред кликисите заедно с Маргарет Коликос — каза ДД. — Мога да превеждам.

Застана до високоговорителя и се заслуша.

— Два съпернически кошера се борят за контрол над Релекер. Пристигнали са почти по едно и също време и сега се опитват да се унищожат един друг.

Купчини по-малки кликиски кораби нападнаха съперниците си, но атаката беше неорганизирана, сякаш кликисите бяха замаяни от нещо. Огромните кораби-рояци сякаш се разпадаха на части.

Докато „Вяра“ летеше с пълна скорост над тъмната нощна половина на планетата, Орли виждаше сияйни ивици, които прорязваха земята под тях — огромни части от Релекер горяха. Тя потръпна: помнеше как насекомовидните същества бяха убили толкова нейни познати на Ларо. Знаеше, че и на Релекер няма да има оцелели. При наличието на два могъщи кошера, които се бореха за контрол над планетата, колонистите нямаха абсолютно никакъв шанс.

Огромните купове продължаваха да се сражават, но един сегмент от по-близкия кликиски кораб-рояк се отдели от главната топка, сякаш някой бе откъснал шепа искряща глина, зави и се отправи право към „Сляпа вяра“.

— Забелязаха ни — каза Орли.

— Не можем да отблъснем атака, Робъртс! — изкрещя господин Стайнман. — Да се махаме оттук, по дяволите!

Капитан Робъртс се съгласи.

— Да видим колко са добри тези нови скитнически машини — каза малко нервно и зададе курса, по който да се оттеглят незабавно.

Гравитационните генератори се опитаха да компенсират грубото ускоряване. Покрай кораба преминаха няколко енергийни изстрела, но след секунди „Сляпа вяра“ вече бе извън обсега им. Робъртс погледна назад и видя как оставят зад себе си тромавите кликиски компонентни кораби.

— Връщаме се на Оскивъл, без да губим нито миг. Трябва да съобщим за това.