Кевин Андерсън
Пепел от светове (22)

21.
Магът-император Джора’х

Джора’х се взря в Нира, докосна бузата й за последен път и с твърдо изражение се обърна, за да последва адмирал Диенте и стражите. Диенте. Магът-император не даде никакъв признак, че е забелязал мъжа, който бе устроил засада на флагманския му кораб.

Твърдението на адмирала, че изпълнява заповедите на председателя, не го освобождаваше от вината му. В изпълнение на въпросните заповеди Диенте можеше да е обрекъл Илдирийската империя на гибел — да е оставил всички поданици на Джора’х да бъдат погълнати от фероуите.

Лицето на тъмнокосия адмирал беше безизразно.

— Приключихме проверката и анализа на бойния ви лайнер, маг-императоре. Всичко функционира, така че сме готови да потеглим.

— Значи сте поправили щетите, нанесени от корабите? — попита Джора’х, загледан право пред себе си. — Сигурен ли сте, че разбирате системите на Слънчевия флот?

Отговорът на Диенте бе отсечен и ясен:

— Нашите инженери научиха много неща за илдирийските бойни лайнери в движение, докато помагаха при поправката на много от вашите кораби след битката с хидрогите тук. Сега се възползвахме от тези познания. — Замлъкна, а после добави с извинителен глас: — Изстрелите ни бяха грижливо прицелени, за да нанесат колкото се може по-малко щети.

— Не можете и да си представите колко голяма щета нанесохте, адмирале.

Докато въвеждаше Джора’х в лайнера, Диенте направи лек скован поклон, но извърна настрана тъмните си очи.

— Ще ви заведа до предназначената за вас каюта. Имам заповеди да огранича до минимум контакта между вас и моя екипаж, щом излетим. Наредено ми е да ви осигуря спокойствие и тишина.

Джора’х усети как го полазва ледена тръпка. Нира вече му липсваше, но той се опита да закали сърцето и ума си срещу предстоящото изпитание.

— Разбирате ли какво ще ми струва да оставя другите илдирийци тук на Луната?

Поведението на Диенте му подсказваше, че дори и той не одобрява действията на Венцеслас… но в крайна сметка председателят вече не търсеше одобрение от никого.

— Разбирам, че нямам избор.

Джора’х горчиво поклати глава.

— Мислех, че човешките същества винаги имат избор.

— Значи не разполагате с всички факти. Последвайте ме.

Докато го водеше по рампата и после по коридорите, Диенте преднамерено му показа войниците в лайнера.

— Макар че този полет е само изпитателен, на борда има петстотин души от ЗВС. Моля ви, не ме принуждавайте да правя нещо, за което ще съжалявам.

— Не съм глупак, адмирал Диенте. Трябва да остана жив, за да спася поданиците си, колкото и време да ми е нужно.

— Значи се разбираме. — Диенте му направи знак да влезе в някогашната си богато украсена каюта — голямото помещение, което бе споделял с Нира. Без нея, без екипажа му целият кораб изглеждаше студен и мрачен.

Адмиралът затвори вратата зад него. Джора’х не провери дали е заключена — не искаше да знае отговора.

Председателят Венцеслас не си бе направил труда да го изпрати, макар че всеки миг от заминаването и всяко движение на Джора’х несъмнено се записваха. Навярно Венцеслас се усмихваше самодоволно и се поздравяваше за блестящата стратегия.

Засега, докато лайнерът все още се движеше в лунна орбита, Джора’х усещаше тизма от илдирийските пленници, затворени наблизо, но по-късно, когато почувства как машините на кораба се ускоряват и огромният кораб започна да се отдалечава, слабите нишки изтъняха и се изпънаха. Хората му бързо останаха далеч зад тях.

Джора’х седеше сам в ярко осветената каюта, стискаше преплетените си пръсти и се мъчеше да се съсредоточи. Той беше магът-император. Трябваше да овладее страха си. Макар да усещаше как връзката отслабва с всеки миг, не можеше да позволи на хората си да почувстват безпокойството му през тизма. Заради тях трябваше да е силен — по-силен от всякога.

Когато бойният лайнер се устреми в празнотата на космоса, Джора’х почувства как и последните нишки се късат като тънките струни на изящен музикален инструмент под натиска на груби, хищни ръце. „Няма ги вече“.

Строполи се на удобното легло, където двамата с Нира бяха споделяли мислите и мечтите си, където бяха изпитвали такова задоволство. Стори му се, че не може да диша, сякаш всичкият кислород в лайнера бе изсмукан от някакъв суров, безпощаден вакуум. Никога не си бе представял такава всеобхватна празнота.

Затвори очи и стисна зъби. Разпери ръце, съсредоточи се и изпрати съзнанието си в тази бездна, колкото можеше по-далеч. Опита се да достигне някого, когото и да е, но в отговор почувства да му крещи единствено студена лудост.

— Аз съм магът-император! — извика той през стиснати зъби и продължи да търси някоя приятелска мисъл, която да му помогне да издържи. Но вселената бе огромна и празна.

За свой ужас Джора’х осъзна, че са изтекли само няколко секунди.