Кевин Андерсън
Пепел от светове (150)

149.
Тасия Тамблин

Ларо бе гробница.

Сухата корава земя скърцаше под краката на Тасия, докато тя бавно крачеше сред руините и търсеше някакви признаци на живот. Всички кошерни сгради, тунели и огромни кули бяха празни и безмълвни.

Тасия подуши въздуха и каза:

— Повече ме интересуват отговорите, отколкото самите кликиси. Може отново да са изчезнали, както преди хиляди години.

КР и ГУ следваха Кото по петите и снемаха данни с оптичните си сензори. ДД крачеше до тях, обладан от очевиден ентусиазъм.

— Ако намерим Маргарет Коликос, тя ще ни обясни какво е станало тук.

— ДД, ти си прекарал дълго време с кликисите. Не ти ли идва наум нещо? — попита Орли.

Приятелското компи спря и огледа някогашната колония.

— Възможно е люпилото да е привикало воините през транспортала, за да нападнат или консолидират други кошери. Може би не са вече тук, защото са… другаде.

Тасия въздъхна.

— Значи ще трябва да ги потърсим другаде. Но трябва да изпробваме и сирената. — Тя погледна Кото. — Какво казва Пътеводната ти звезда?

— Обикновено не следвам нея, а собствените си изчисления. Майка ми така и не го разбра.

— Ако твоята играчка проработи, значи наистина ще проработи, нали? — попита господин Стайнман обезпокоено. — Незабавно? Намираме буболечките, удряме ги и след секунди ще знаем?

За минута Кото обмисли въпроса.

— На теория излъчването на хармонични мелодии би трябвало да парализира кликисите почти незабавно, може би дори да ги накара да заспят.

— А ако не работи, пак ще го разберем веднага — каза Стайнман. — Но първо трябва да намерим няколко буболечки за опитни зайчета.

— Чуйте ме — обади се Тасия. — Ако кликисите са отишли на друга планета, трябва да ги проследим. Ще действаме стъпка по стъпка. Отделяме сирената от нашия кораб и използваме антигравитационни дръжки, за да я носим. — Погледна към високата транспортална стена, която кликисите бяха издигнали в средата на кошера. — А после натискаме координационни плочки една след друга и проверяваме планетите. И щом намерим кликиси, надуваме сирената ти.

ДД се оживи:

— Знам много кликиски центрове. Мога да ви покажа няколко алтернативни свята, където може да е отишло люпилото.

 

 

Въпреки че списъкът, който бе съставил, бе много подробен, ДД очевидно остана разочарован, когато първите две координатни плочки ги отведоха само до безмълвни прашни планети, изоставени от кликисите.

Третия път обаче, веднага щом пристъпиха през транспорталната стена, Тасия видя стотици кликиски копачи, конструктори и екскретиращи насекоми, които издигаха огромен град. Съществата се обърнаха към тях и започнаха да цвърчат въпросително.

— Бинго! — извика Тасия. — Време е за серенада, Кото.

Нетърпеливият инженер активира сирената и Тасия инстинктивно запуши ушите си с ръце, въпреки че Кото бе раздал на всички шумозаглушители. Наивно бе настоял, че кликиската сирена не би трябвало да оказва никакъв ефект върху хората, преди Тасия да му изтъкне, че въпреки това звукът ще е висок.

От устройството изригна същинска буря от звуци. Сигналът не можеше да бъде наречен мелодия по нито един от стандартите, познати на Тасия, а освен това почти половината от честотите бяха извън слуховия обхват на хората. Въпреки запушалките за уши звуковата бомбардировка я разтърси.

Стайнман изкрещя. Орли също затисна ушите си с ръце. Трите компита просто стояха, слушаха и анализираха. Кото изобщо не изглеждаше обезпокоен от шума.

Кликисите обаче сякаш бяха хипнотизирани. А може би очаровани. Всички обърнаха бронираните си глави към транспортала в перфектен синхрон и впериха фасетните си очи в посоката, от която идваше монотонният звук. После, с едновременно дисонантно цвърчене, буболечките замръзнаха, все едно са на късо.

— Мисля, че подейства — каза Кото.

Стайнман, който май бе разчел думите на инженера по устните му, изкрещя:

— Тогава го изключи това проклето нещо! Слухът ми не е както едно време, но този шум направо ще ми пукне тъпанчетата.

Кото изключи устройството и тишината, която последва, сякаш издълба дупка във въздуха. Кликисите не помръднаха.

— Мъртви ли са? — попита Тасия.

— Мисля, че сигналът просто ги приспа — отвърна ДД.

— Това е добре — отсъди Орли.

Стайнман погледна вцепенените буболечки и каза:

— Адски впечатляващо.

— Ако се съди по телесните им конфигурации, тези породи са от друг кошер, а не от този на Ларо — осведоми ги ДД. — Може да са част от по-голямо обединено кошерно съзнание или дори от слабо свързана група от… остатъци.

Тасия сграбчи антигравитационните дръжки и повлече сирената към транспортала.

— Проверката определено се оказа успешна. Вече можем наистина да се заловим за работа.

Щом се върнаха в безмълвната колония, Тасия се обърна към ДД:

— Кои други координационни плочки ще ни отведат в активни колонии?

— Не знам със сигурност, Тасия Тамблин. Но мога да ти предложа повече от двадесет места, които можем да проверим.

— Добре. Тогава да започваме. Смятам да продължим да удряме буболечките, докато не извадим от строя всичко, което е останало от кошерите.