Кевин Андерсън
Пепел от светове (144)

143.
Роб Бриндъл

Огромните извънземни кораби блестяха и пулсираха като огромни туптящи сърца, съставени от безброй отделни петънца. Сарейн и Естара бяха на мостика заедно с Роб. И тримата се мъчеха да прикрият тревогата си. Капитан Кет и капитан Робъртс сякаш просто чакаха. Никой не проговаряше.

Адмирал Уилис и крал Питър трябваше вече да са стигнали до Двореца на шепота, но досега не бе пристигнало никакво съобщение от краля… или от председателя Венцеслас, откакто бе изчезнал в гигантския кликиски съд.

— Някой има ли карти? — най-после наруши мълчанието Рлинда.

Изведнъж, може би в отговор на някакво мълчаливо едновременно съобщение, единадесетте компонентни кораба се раздвижиха. Роб не виждаше нито двигатели, нито други уреди за ускорение и все пак насекомните съдове се понесоха през пространството като астероиди, набраха скорост и се устремиха право към тях.

— Разпръснете се! — викна Роб.

Но корабите-рояци минаха покрай тях и се понесоха към Земята, разминаваха се на косъм с корабите на Конфедерацията, без дори да им обърнат внимание.

— Нещо трябва здравата да е вбесило люпилото — каза Роб.

— Навярно нещо, което му е казал председателят — допълни Естара.

Лицето на Сарейн бе сурово и безмилостно.

— Да, Базил умее да предизвиква негативни реакции.

По приоритетния канал се разнесе гласът на бащата на Роб.

— Връщам се на Земята, за да оформя защитна линия — каза Конрад Бриндъл от борда на „Голиат“. — Ако се наложи, ще спра тези буболечки.

Роб се провикна:

— Всички чухте генерал Бриндъл. Няма да го оставя да води тази битка сам.

Конфедерационните кораби полетяха след „Голиат“ и съдовете на ЗВС, които вече се носеха към Земята. Кликисите обаче не им обърнаха внимание, докато те летяха към тях, главоломно устремени надолу и решени на всяка цена да стигнат навреме до Земята.

Два от корабите-рояци се отделиха от останалите и се устремиха в преследване на една конкретна мишена. Роб нареди дългообхватно сканиране и видя причудливите ъгловати съдове, построени от черните роботи. Двигателите им святкаха — роботите се отдалечаваха от Земята, напускаха Слънчевата система, придружени от група наскоро ремонтирани кораби на ЗВС.

— Страшно бързат да се махнат — отбеляза капитан Робъртс. — Предполагам, че си имат основания.

Роб осъзна, че люпилото трябва да е разбрало за сделката на председателя със Сирикс, и каза:

— Ох, сега буболечките май наистина са вбесени.

Компонентните съдове вече стреляха с енергийните си оръжия след бягащите роботи. Роб не можеше да каже, че му е мъчно.

Това, което бе по-важно обаче, бе, че другите девет кораба-рояка се спуснаха към Земята. От тях също се отделиха многобройни по-малки съдове, крито започнаха да обстрелват ремонтните докове по планетата.

— Дали да не открием огън? — попита кралица Естара. — Имаме ли достатъчно оръжия, за да нанесем сериозни щети на тези кораби?

Роб отлично си спомняше колко трудно бе сражението с корабите-рояци на Пим, а силата, която насекомите бяха събрали тук, бе стотици пъти по-голяма от всичко, което бе виждал.

— Все едно да убодем слон с игла.

— Затова пък имаме много игли, нали? — каза капитан Кет. — Ние сме готови дори да излезем със „Сляпа вяра“ и да поемем някой и друг изстрел, ако от това ще има полза.

— Ще съм ти благодарен да не предлагаш кораба ми, без да ме питаш — намеси се Робъртс. — Вече разби твоя.

Бойната група на ЗВС обаче не показа никакво колебание. Бащата на Роб заповяда масиран огън, за да забави гигантските съдове, преди да заемат позиция над Земята. Макар че всеки изстрел унищожаваше поне по един компонентен кораб, кликиските кораби наброяваха милиони. Роб насочи „Юпитер“, за да помогне на баща си.

По-малките й по-бързи човешки съдове минаха покрай корабите-рояци и обърнаха, за да оформят отбранителна линия. „Юпитер“ застана до „Голиат“.

Роб преглътна мъчително и каза:

— Време е за шоу.

Деветте кораба-рояка се приближиха към Земята… и спряха пред съдовете на ЗВС и на Конфедерацията. Просто увиснаха в космоса.