Кевин Андерсън
Пепел от светове (135)

134.
Сарейн

Веднага щом Сарейн се качи на „Сляпа вяра“, капитан Робъртс излетя, без да си даде труд да поиска разрешение, и бързо се отдалечи, като пренебрегваше яростните викове от земните контроли. Така или иначе, със заплахата от сблъсъци с още отломки и целия хаос от разузнавачески кораби, които се опитваха да защитят Земята, никой нямаше време да се занимава с един малък нерегистриран кораб.

Седнала на удобното пътническо място, Сарейн с наслада вдишваше аромата на новия кораб: тапицерията, полировката на палубите и преградите, въздуха, нахлуващ от наскоро регулираните рециклатори. За нея това бе вкусът на свободата.

— Трябва внимателно да изчислим времето — каза тя. — Трябва да сме сигурни, че Базил е напуснал „Юпитер“, преди да оповестим присъствието си и да помолим за убежище.

— Ще внимаваме — обеща капитан Робъртс.

Сарейн преглътна. В гърлото й бе заседнала буца.

Сега, когато бе напуснала Земята, се боеше повече за заместник-председателя Каин, отколкото за себе си. Той бе останал там. Той трябваше да се изправи лице в лице с Базил.

— Капитан Кет, тревогите ни съвсем не са свършили. — Тя затвори очи, отпусната на удобната седалка, и почувства как корабът вибрира, докато Робъртс се отдалечаваше от Земята. — Просто ме отведете при сестра ми и крал Питър. Те са тези, с които трябва да говоря.

Като избягваше малките скални късове, които продължаваха да се носят към планетата, „Сляпа вяра“ се издигна в орбита. Тримата изчакаха на безопасно разстояние от дреднаута на генерал Бриндъл; наблюдаваха монитора и как дипломатическата совалка на Базил напусна „Юпитер“ и се върна на него.

Щом пътят се разчисти, капитан Робъртс насочи „Сляпа вяра“ към корабите на Конфедерацията. Рлинда натисна един транспондер и зачака да й отговорят.

— Говори търговският министър Рлинда Кет. Имам новини и гост за крал Питър и кралица Естара.

Огромните врати на корпуса на флагманския кораб се отвориха, за да ги пропуснат, и Робъртс опитно вкара „Сляпа вяра“ в хангара.

Сарейн слезе от кораба. Чувстваше се силна, по-силна, отколкото си спомняше да е била от много дълго време. И изведнъж осъзна, че никога не е напускала дома си. Че си е вкъщи.

 

 

Чакаха я крал Питър… и кралица Естара. Естара!

Със сестра й бяха толкова различни. Сарейн бе амбициозна, развълнувана от перспективата за власт и придружаващите я церемонии, паради и почести, докато движещата сила в живота на Естара открай време бе по-скоро любовта към семейството й — и преди, и след като се омъжи за Питър, — отколкото желанието за влияние, авторитет или богатство.

На Естара й бе отнело години да убеди сестра си, че Базил не е мъжът, за когото го мисли; беше се опитала да я убеди да избяга с тях, когато хидрогите нападнаха Земята. „Какво ли щеше да се случи — зачуди се Сарейн, — ако онази нощ бях променила решението си и се бях върнала на Терок? Дали Базил щеше да загуби властта, в която така отчаяно се е вкопчил, преди да причини още вреди?“

Каква ирония — Естара, която никога не бе жадувала за власт, вече не бе кралица марионетка, а истинска кралица, защото искаше да помогне на хората. „Кралица на Конфедерацията!“ И ако зависеше от Сарейн, малката й сестричка и Питър скоро щяха да приобщят към тази Конфедерация и Земята. Ако успееше да ги убеди да действат. Ако й повярваха.

Устните й се извиха в колеблива усмивка.

— Здравей, сестричке…

Естара се втурна към нея.

— Напусна ли председателя най-после? На вечерята разбрах, че искаш да ми кажеш нещо! Ще останеш ли? Той заплаши, че ще те убие… толкова се радвам, че си в безопасност!

Питър беше по-предпазлив.

— Базил току-що си тръгна. Не се поддадох на номерата му. Да не те е изпратил, за да ни накараш да променим решението си?

— Не, той няма представа, че съм тук — и там е цялата работа — отвърна Сарейн и изправи рамене. — Тук съм, за да ти помогна да си върнеш трона. Ако поне малко те е грижа за Земята, трябва да действаш сега. Предложението ми интересува ли те?