Кевин Андерсън
Метален рояк (86)

86.
Магът-император Джора’х

Докато посрещаше представителите на различните касти, магът-император се вгледа в лицето на Даро’х и почувства интелигентността и прозорливостта на сина си. Вместо да се отдава на сексуални удоволствия, както обикновено правеха престолонаследниците, Даро’х се бе присъединил към баща си и Нира в залата за аудиенции на небесната сфера.

Джора’х не бе добре подготвен, когато ранната смърт на баща му бе довела до възкачването му на трона, и не смяташе да повтаря същата грешка с Даро’х. Престолонаследникът никога не биваше да забравя, че някой ден ще ръководи Илдирийската империя. Повечето белези по лицето на младежа бяха заздравели, но пламтящата червенина щеше да остане още дълго. Даро’х тревожно се питаше какво ли правят фероуите.

Джора’х не можеше да го вини. Още преди потеглянето на адар Зан’нх на спасителната мисия магът-император бе доловил непрестанното напрежение из империята, като на обтегнати до скъсване струни на музикален инструмент. Освен това я имаше и празнотата, обезпокоителната тишина в тизма. Разузнавачите му не се бяха върнали от Хоризонтния куп. Не беше получавал никакви вести и от тал О’нх, поел на обиколка из разбунтувалите се някога светове, не му бяха докладвали и учените на Хирилка. Никой не докладваше.

След два часа аудиенция опашката поклонници все още изглеждаше безкрайна. Джора’х направи незабележимо знак на Язра’х и тя притича до основата на подиума, следвана от исикските си котки, и удари кристалното си копие в каменния под.

— Магът-император се нуждае от почивка и малко уединение. Искате ли и аз да си тръгна, господарю?

Посетителите послушно започнаха да се разотиват.

— Всички вие можете да дадете ценен съвет — каза Джора’х и докосна ръката на зелената жрица до себе си. Тъй като илдирийците бяха смутени — или поне объркани — от странното присъствие на Нира тук, тя почти не говореше, когато магът-император посрещаше посетители. Но беше до него и му даваше мълчаливата си подкрепа.

Даро’х пристъпи към какавидения трон.

— Какво желаете, господарю?

— Бих ти задал същия въпрос, сине. Очевидно е, че се тревожиш.

— Страхувам се за Добро. Имаме ли някакви вести за обитателите му? В безопасност ли са? Изстрадаха толкова много, и хората, и илдирийците, а сега са оставени без водач. Дали могат да се управляват сами?

— Могат, ако им се даде възможност — намеси се остро Нира. — Може би точно от това имат нужда.

— Имаш по-големи задължения тук, престолонаследнико — каза Джора’х. — Тревожи се за всички илдирийци, не само за тези на Добро.

— Разбирам, господарю, и все пак… — Даро’х беше противоположността на коварния и егоистичен Тор’х. Като негов втори син, той бе следвал стъпките на губернатор Удру’х, убеден, че единствената му грижа е Добро, и никога не си бе представял, че ще стане престолонаследник.

— Не знам какво се е случило с брат ми Руса’х. Дори не знам как успява все още да е жив. Когато се насочи към слънцето, той искаше да се слее с Извора на светлината, а не да ни причинява нови беди.

— Фероуите са го променили — обясни Даро’х. — Видях го.

Джора’х кимна.

— Неговото нестабилно психическо състояние и несъвършеният му тизм трябва да са го отворили към тях. Колкото и странно да е, това не е нечувано. Наскоро научих, че и други илдирийци са се свързвали с фероуите в миналото.

Проучванията на паметител Вао’сх и Антон Коликос бяха започнали да разкриват някои подробности от проблемите, пред които се бе изправяла империята. Макар че за Джора’х бе плашещо да научи още неподозирани истини, той намери знанието за безценно. Само да можеше да го използва някак.

Новата информация бе разкрила част от случилото се по време на древната война с шана рей, съществата, които поглъщаха всяка светлина и подлудяваха илдирийците. Историите за шана рей бяха използвани, за да обрисуват илдирийските герои при обстоятелства, които изискваха смелост и саможертва. След внимателен прочит паметителите бяха открили улики, че те са напълно измислени, създадени, за да запълнят празнините по време на първата война с хидрогите. Ето че имаше още един пласт от лъжи. По-нататъшното изследване на Вао’сх обаче разкри, че шана рей все пак са истински. И фероуите бяха помогнали на илдирийците да ги победят.

За първи път Джора’х споделяше тревожната история, запазена в древен апокриф.

— Много отдавна някои от илдирийците се научили как да се свързват с фероуите, също както зелените жреци се свързват със световната гора. Когато изглеждало, че всички илдирийци ще загинат, един древен маг-император, Ксиба’х, помолил фероуите за помощ. Бил убеден, че само живият им огън може да прогони създанията на мрака. Когато не успял да ги призове, когато разбрал, че те дори не желаят да го изслушат, магът-император подготвил престолонаследника и направил огромна саможертва, за да повика фероуите.

— Каква саможертва? — попита Даро’х.

— Привлякъл вниманието на фероуите, като се самозапалил. Запалил се в центъра на Миджистра. Пламъкът бил могъщ и невероятен. Докато огънят поглъщал Ксиба’х, болката, която се разпращала през тизма, докоснала фероуите. Създанията дошли и се съгласили да помогнат. Огнените им топки прогонили шана рей.

— Това е ужасна история, Джора’х — каза Нира.

— И все пак е истинска.

Даро’х попита нещо, върху което магът-император не бе мислил.

— Затова ли фероуите са се обърнали срещу ни сега? Когато Руса’х се устреми към слънцето, той направил ли е по-голяма саможертва? Дали не са отишли при него вместо при теб?

— Надявам се да не си прав, но се научих да не подценявам Руса’х.