Кевин Андерсън
Метален рояк (85)

85.
Орли Ковиц

— Това е Сирикс — каза ДД и в изкуствения му глас се усети нотка на безпокойство.

От стената Орли наблюдаваше как пълчищата черни роботи скачат от совалките и започват да избиват кликисите. Ужасени от онова, което люпилото смяташе да стори с тях, колонистите бяха подготвили оскъдната си защита, за да прикрият бягството на голяма група хора. Но никой не бе очаквал тази инвазия.

По-рано същия ден Марла Чан и Крим Тайлар — бяха започнали да гледат на себе си като на доведени родители на Орли — събраха дрехи и храна и се подготвиха да изпратят момичето, стига да имаше възможност за бягство. Орли вече беше нагънала синтезаторните си ленти и ги бе натъпкала в раницата си.

И тогава се бяха приземили роботите.

Тя не знаеше да се радва ли, или да крещи. Черните роботи убиваха повече кликиси, отколкото биха успели някога човешките защитници. И все пак именно те бяха избили всички на колонията на Корибус, включително бащата на Орли. Мразеше ги.

— Това е Сирикс — повтори ДД. — Трябва да бягаме.

— Роботите изглеждат доста заети в момента — каза Стайнман. — Нямат време да се занимават с нас.

Сякаш за да го опровергае, Сирикс насочи металната си ръка към оградата и издаде пищящ сигнал. Няколко робота се извърнаха и се обърнаха към селището. С оръжията на ЗВС прогориха огромни дупки в стената.

— Скрийте се! — извика Дейвлин. — Не стрелят право в нас, но очевидно искат да влязат тук.

— Искат да се доберат до нас — изпищя Орли, докато колонистите залягаха зад несигурната барикада.

— И до мен — добави ДД притеснено.

Група черни машини се насочи към оградата; останалите продължиха битката с кликиските воини.

Марла и Крим бяха сформирали групи, за да се защитават срещу врага със събраните оръжия. Но не горяха от желание да открият огън по черните роботи.

— Не ми се ще да хабя муниции — каза Марла.

— На мен пък ми се ще да похабя малко черни роботи — отговори съпругът й.

УР се намеси:

— Трябва да защитя децата. Ако сега е възможността да избягаме, предлагам да се възползваме.

— Повече от възможност е — отсъди Дейвлин. — С тази диверсия можем да изкараме оттук два пъти повече хора, отколкото се надявах. Съберете група и бягайте, докато черните роботи и кликисите се разсейват взаимно.

— Разсейват взаимно? — учуди се Стайнман. — Та те се бият ожесточено.

— Още по-добре — отбеляза Крим. — За коя страна да залагаме?

Маргарет дойде при тях; на лицето й се четеше смайване от неочакваната атака, но и надежда.

— Независимо кой излезе победител, и едните, и другите ще искат да ни унищожат.

— Къде ще отидем? — попита ДД. — Ти ще дойдеш ли с нас?

— Все още не ми е ясно какво ще трябва да направя.

Марла бутна съпруга си.

— Крим, искам да тръгнеш с първата изтегляща се група.

— Няма! Оставам с теб.

— Имахме уговорка. Никой от двама ни няма да е в безопасност. Бегълците в убежището на Дейвлин ще се нуждаят от защита, също както тези хора имат нужда от моята. Някой от нас трябва да оцелее заради Нико — където и да е той.

— Трябваше да хвърляме чоп.

— Вече хвърлих… Ти загуби. А и съм по-добра с пушката.

Крим избухна.

— Не е вярно. Еднакво добри сме.

— Не и днес! Тръгвай с тях. — Тя го целуна, прегърна Орли и се качи по разклатената стълба върху дебелата стена, откъдето стрелците вече започваха да сипят залпове.

Дейвлин хвана тънката ръка на Стайнман и го бутна към Орли, гувернантското компи и децата.

— Заведи ги до пещерите. Кмете Руис, тръгвайте с тях.

— Но как ще излезем, без никой да забележи?

Ракета, пусната от нападащите роботи, срина една от кликиските кули. Постройката се срути бавно и се разсипа на земята.

— Суматохата ще продължи още дълго. Бягайте! Ей сега ще ви направим голяма врата.

Дейвлин измъкна дистанционното и натисна копчето. Взривът отвори в стената огромна дупка.

Орли се поколеба. Вярно, всички можеха да се затичат през откритата равнина, но деретата и урвите предлагаха нищожни укрития — само тук-там се виждаха скали и странни дървета.

УР тръгна напред, побутваше децата пред себе си. Стайнман, кметът Руис и Крим Тайлар затичаха.

— Ела с нас, Маргарет — каза ДД.

Възрастната жена се поколеба и погледна Орли право в очите.

— Взе си синтезатора, нали? Спаси останалите, ако кликисите тръгнат след вас.

— Какво искаш да кажеш? Ще ме разпознае ли люпилото?

— Използвай музиката си. ДД, върви с тях и им помагай.

— Не трябва ли да остана с теб, Маргарет? — Гласът на компито показваше, че е раздвоено.

— Можеш да направиш повече за тях. Върви!

Няколко черни робота се покатериха по стената.

Още една част от стената бе унищожена от непрестанните залпове.

Приближаващият се Сирикс бе достатъчна причина ДД да се разбърза.