Кевин Андерсън
Метален рояк (73)

73.
Тасия Тамблин

След като адмирал Уилис бе принудена да си тръгне от Терок с подвита опашка, все повече и повече скитнически съдове се отбиваха през Оскивъл, за да търсят модификации и подобрено въоръжение. Много търговци се подготвяха за бъдещи атаки и сформираха добре въоръжени отряди.

Хибридният кораб на Нико Чан Тайлар пристигна в корабостроителницата и предизвика сериозно раздвижване. След като бе свален от кликиски роботи на Йон 12, „Водолей“ на Нико бе абсорбиран от прозрачно перления кораб на Джес Тамблин и венталите бяха възстановили частите му. Младият мъж кацна със странния си кораб на една от доковите рампи; караше товар от жизненонеобходимите огнеупорни уплътнения, филтриращи мрежи и издръжливи тъкани от Константин III.

Като „военни“ представители на Конфедерацията, Тасия и Роб се срещнаха с Нико в претъпканата столова на административната станция. Тасия прокара пръст по металната маса и избърса слой кафяв прах — когато идваха тук в края на всяка смяна от астероидните разбивачи и топилни за метал, работниците бяха покрити с остатъчен прах.

Ден Перони дойде при тях, седна и похвали „Водолей“:

— Можем да използваме всичко това. Идеални компоненти за ядрата на двигателите на космическите кораби. Добра направа, Нико. Родителите ти ще са много доволни.

Нико хапна от купичката с юфка и добави малко масло.

— Родителите ми ги няма.

— Голяма каша се забърка, откакто зевесетата опустошиха Рандеву — въздъхна Ден. — Опитваме се да направим база данни. След като имаме достъп до зелените жреци из различните колонии, можем да разберем кой липсва и да се опитаме да го проследим, но не е лесно.

— Знам какво е станало с тях — каза Нико. — Проклетите зевесета са нападнали оранжерийните астероиди на Чан, взели са ги в плен, после са разбили куполите. Аз самият едва избягах.

Ден поклати глава.

— Никой не знае къде държат скитниците. Вероятно има стотици от Ураганово депо и Рандеву заедно с тези от оранжерийните астероиди.

— Някъде има ужасен робовладелски лагер.

— Спокойно, Нико. Не е толкова лошо — каза Тасия. — Те са на един приятен колониален свят — изоставената кликиска планета Ларо.

Очите на Нико се разшириха от учудване.

— Откъде знаеш?

— Едно от задълженията ми в ЗВС беше да карам пленници дотам. Планетата си я бива. Преди не мислех така, но оттогава се случиха толкова много откачени неща, че… На Ларо няма зелен жрец и нямахме времето, нито кораби, за да изпратим експедиция.

Нико скочи и разплиска част от лютивия сос от купата си.

— Тогава аз ще отида. С „Водолей“!

— Почакай… Не е толкова просто — спря го Тасия. — На Ларо има стотици задържани скитници и съм убедена, че всички искат да се приберат у дома. Ще предизвикаш въстание, ако се опиташ да вземеш родителите си.

— Мога поне да ги видя!

— Колкото до това… Там е разположен контингент на ЗВС, за да пази задържаните. Кой знае какво е станало след края на Ханзата?

— Може дори да не знаят за промяната — обади се Роб.

— Е, не можем просто да ги оставим там! — изтъкна Ден. — Представете си каква чудесна пиар кампания ще е. Вместо „Водолей“ построяваме по-голям кораб и изпращаме експедиция, за да освободи отвлечените на Ларо.

Ден се засмя, докато си представяше аплодисментите и наградите, които щеше да получи за изпълнението на подобна операция. Тасия се зачуди дали няма желание да стане говорител, след като дъщеря му се бе отказала.

— Аз ще пилотирам кораба — каза тя. — Познавам колонията достатъчно добре. Ще върнем задържаните на родните им кланове.

— Дори там да има само шепа отегчени войници, ще действаме на сляпо — отбеляза Роб. — Предпочитам да не опитваме подобно нещо, без да се снабдим с най-доброто въоръжение. Твърде много неща може да се объркат.

Ден се замисли.

— След всичко, което двамата направихте за нас, просто трябва да кажете какво ви е нужно и ще го получите.