Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metal Swarm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 30гласа)

Информация

Сканиране
Mandor(2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko(2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Метален рояк

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2008

ISBN 978–954–585–977–9

История

  1. —Добавяне

60.
Адар Зан’нх

Хората винаги имаха нужда да бъдат спасявани и Слънчевият флот често им бе помагал. След парада адар Зан’нх взе седем бойни лайнера за оглед на известните кликиски планети, които бяха колонизирани от хората. Нямаше представа с какво могат да се сблъскат корабите му там.

Лично той се чудеше дали това е работа на и без това затруднения Слънчев флот. Ако опасенията на престолонаследника за фероуите бяха верни, значи илдирийците вече се сблъскваха с нова заплаха. Зан’нх трябваше да се срещне с офицерите си, за да обсъди какво могат да противопоставят на огнените същества. А ето че отиваше да спасява колонисти. Според него по-голямата част от проблемите на хората идваше от собствените им грешки.

Нира обаче бе убедила мага-император и той бе издал заповед. Като адар на Слънчевия флот, Зан’нх трябваше да се подчини. Така че даде нареждания на септара си, координатите бяха определени и гигантските бойни кораби потеглиха.

По време на изненадващата среща на Марата Зан’нх бе видял военната мощ на завърналите се кликиси. Знаеше колко трудно ще е да се победят насекомовидните същества, особено с отслабения Слънчев флот. Надяваше се тези съмнителни спасителни действия да не подпалят война с древната раса.

Когато бойните лайнери наближиха първата си цел, той застана в командното ядро и се загледа напред. Илдирийците знаеха за празните кликиски светове от хилядолетия, но никога не ги бяха колонизирали. Нямаше нужда. Спиралният ръкав беше огромен. Хората обаче бяха решили да се заселят на тях.

Илдирийците не страдаха от подобна алчност — не се опитваха да строят върху нещо, което не им принадлежеше, или да подобрят технология, която и така си работи отлично. Те бяха достигнали върха на цивилизацията си.

От друга страна, хората също помагаха на илдирийците. Двигателите на Слънчевия флот имаха предостатъчен запас от звездно гориво. Вече нямаше дефицит на екти, благодарение на амбициозността и бързината на скитниците. Самият Зан’нх бе разчитал на човешки инженери за нововъведенията, от които Слънчевия флот се нуждаеше по време на последната битка с хидрогите. Съливан Голд беше спасил хиляди войници на Слънчевия флот, като бе автоматизирал бойните лайнери, въпреки че илдирийците го държаха в плен. Зан’нх се намръщи на обърканите си мисли.

Табита Хък и помощниците й работеха и сега и възстановяваха бойните лайнери по-бързо, отколкото биха успели илдирийските екипи. Внезапно бяха развили контролни техники, които бяха отвъд тизма. Табита му бе обяснила, че зеленият жрец им е показал как да работят заедно като идеално допълващ се екип и че това е подобрило продуктивността им многократно. Зан’нх не успя да я разбере, но като се имаха предвид резултатите, нямаше от какво да се оплаква.

Навигаторът прекъсна мислите му.

— Приближаваме Воламор, адаре.

— Поддържайте пълно сензорно разузнаване. Не знаем какво ни очаква. Изпратете сигнал. Трябва да узнаем какво е състоянието на колонията. Всъщност първо разберете дали колонистите изобщо са там. Кликисите може вече да са пристигнали.

А ако хората страдаха от това, вината си беше тяхна.

— Няма отговор, адаре. Не улавям сигнали или енергийни сигнатури.

— Продължете сканирането. Кликисите не са потайни. Ако някой от техните гигантски кораби-рояци е тук, ще го открием.

Свързочният офицер продължи да изпраща сигнали, но Воламор остана безмълвен.

— Може би записите ни не са точни — предположи адарът. — Вероятно Воламор не е колонизирана.

— Получихме потвърждение, адаре!

— Значи ще се убедим със собствените си очи. Спуснете бойните лайнери. Приближете се към колонията с готови за стрелба оръжия.

Седемте кораба се устремиха надолу в идеална формация, сякаш бяха на парад. Но единствената им публика бяха призраци и обгорели руини.

Селището на Воламор беше опустошено — както кликиските градове, така и човешката колония. Подобните на кошер сгради бяха сравнени със земята. Хълмовете, някога осеяни с кликиски тунели, бяха срутени. Намериха няколко разрушени кораба на площадката за кацане на колонията. Анализът потвърди, че отломките са от тежки крайцери на ЗВС.

Зан’нх беше разстроен от това пълно опустошение. Дали пък роботите не бяха нападнали Воламор, както Прайм и Секда? Или пък връщащите се кликиси бяха сторили това? Не успя да открие отговор, докато бойните лайнери се плъзгаха над разрухата.

— Изпратете наземни екипи. Трябва да разберем какво е станало тук.

Илдирийските отряди прекараха цял ден в пресяване на отломките, преди да се върнат да докладват. Бяха открили много мъртви кликиски тела, голяма камара обгорени човешки кости, разрушени черни роботи и бойни компита на ЗВС.

Адар Зан’нх не можеше да измисли разумно обяснение. Но докато гледаше ужасяващите картини, пренебрежителното му отношение се стопи. Дори и най-наивните колонисти не заслужаваха подобна съдба. Той усети истинско съчувствие, гняв и желание за мъст. Не бе очаквал този зловещ геноцид.

Бе твърде ужасен, за да се пренебрегне.

— Тръгваме незабавно — нареди адарът. — Трябва да стигнем до другите известни човешки колонии. И се налага да побързаме.