Кевин Андерсън
Метален рояк (59)

59.
Орли Ковиц

Орли седеше на стената и гледаше как насекомите продължават странната си, но непрестанна работа. Зачуди се дали не бе трябвало да тръгне с колонистите, които бяха отишли при Дейвлин Лотце. Но беше видяла люпилото и това преживяване я бе смутило силно.

УР беше довела седемте деца, които й бяха поверени.

Орли беше твърде голяма, за да бъде наглеждана от гувернантско компи, но и твърде малка, за да я смятат за възрастен. УР продължаваше да събира информация, за да инструктира поверените й деца и да ги опази или поне да ги подготви за това, което щеше да се случи. Междувременно децата се забавляваха, като се опитваха да отгатнат какво точно правят насекомите.

Работниците се бяха покатерили на висока рампа, която минаваше покрай външната стена, и хвърляха вътре гадната си храна. Роберто Кларин и кметът Руис пестяха скритите припаси, за да не станат заселниците напълно зависими от кликисите, но дори и така стомахът на Орли непрестанно стържеше. В момента би опитала дори дременска гъбена супа.

Широката стена беше идеалното място за събирания на притеснените и обезверени колонисти. ДД и Маргарет Коликос се приближиха към групата и компито сякаш се оживи, когато видя Орли и гувернантката: ДД и УР бяха заформили приятелска връзка.

— Хубав ден — каза ДД. — Времето е в приятните за хората норми. Харесва ли ви изгледът, Орли Ковиц?

— Щеше да е по-хубав, ако нямаше толкова кликиси.

— О, скъпа, нима те разстроих?

— Да, ДД, вероятно е така — намеси се Маргарет.

— Не исках.

— Всичко е наред, ДД — успокои го Орли. — Просто съм разтревожена. Непрекъснато.

— А дори не си видяла онова, което се задава. — Маргарет се вгледа в чуждоземния град. Явно не бе дошла тук случайно. — Наблюдавай.

Сред древните здания, които поддържаха стария транспортал, се забелязваше някаква суматоха. През последната седмица Орли беше видяла как нападателните отряди на люпилото изчезват един по един през каменния портал в неизвестна посока. Копачи, инженери, строители и други породи ги бяха последвали. Сега част от кликисите се връщаха.

Много от пристигащите воини изглеждаха посмачкани, натъртени и охлузени. Някои бяха с пукнати черупки, крайниците на други бяха изтръгнати или пречупени.

— Люпилото откри черни роботи на Сколд, една от старите им планети. Изпрати воини и завзе стария град, построи нови заводи и кораби и разрасна кошера. И сега води пленници.

Орли забеляза сред завръщащите се кликиси три зловещи метални създания. Едно от децата до УР се провикна.

— Ей, това са роботи!

Лицето на Маргарет бе неразгадаемо.

— Тези тримата са непокътнати пленници, подарък за люпилото.

— Какво ще прави люпилото с тях? — попита УР.

— Ще ги измъчва и ще се наслаждава на всеки миг.

— Тези роботи са зли — каза Орли рязко. — Заслужават онова, което ще им се случи.

— Роботите са били създадени и конструирани да постъпват точно както е искало люпилото. Кликисите са много по-жестоки от тях. След малко ще видиш.

Трите пленени робота изглеждаха неестествено превъзбудени. Пред старите чуждоземни сгради размятаха металните си крайници и заклатиха глави, сякаш обзети от неописуем ужас.

— Защо се страхуват толкова?

— Защото знаят какво ще им се случи.

УР събра децата и каза строго:

— Не бива да гледате това.

— Искам да видя! — викна едно момченце.

ДД се приближи до УР като телохранител.

— Можем да ги предпазим. Нали?

Гувернантката не отговори, но бързо избута децата настрани.

Кликиските воини се отдръпнаха и оставиха трите робота сами. Празното пространство около тях сякаш оформяше арена или площадка за екзекуции. Четири от чудовищните раирани дарители излязоха напред, писукаха, пееха и тракаха.

— Прилича на някакъв танц — отбеляза Орли.

— Това е подражание на репродуктивния им ритуал. Виждала съм го… и се надявах никога да не го видя пак. Беше експеримент. Кликисите не знаеха какво да правят с него. — Тя сниши гласа си и заговори на Орли, като гледаше думите й да не стигнат до развълнуваните деца. — Бедният човек беше объркан и ужасен. Казваше се Хауард Палаву. Когато видя кликиските дарители и люпилото, закрещя… и не спря да крещи до края.

Орли преглътна. Гадеше й се.

— Какво… стана с него?

— Кликисите сметнаха „песента“ му за неприемлива, за разлика от моята музикална кутия. Но понеже песента беше непозната, дарителите включиха гените му. Затова някои нови породи имат човешки черти. С всяко разделяне люпилото адаптира морфологията на породите.

Няколко от белите кликиси с подобни на черепи лица и странни многокраки форми се раздвижиха, плъзгаха се от сянка в сянка, докато наблюдаваха ритуала. Приличаха повече на хора от другите, с твърди плочки, напомнящи за човешко лице, като на грозен манекен.

— Доколкото разбирам, дарителите изнамират нов генетичен материал, за да не се изроди или замре кошерът. Придобиват и внедряват мотиви от други кошери, несвързани люпила. Поглъщат вражеските кликиси, за да съберат ДНК, която се проявява в езика на дарителите, в техните песни.

Орли не разбираше напълно какво й казва старата жена, но й звучеше ужасно.

Дарителите вече обграждаха роботите и ги раздразваха. Трите черни машини започнаха да пищят отчаяно. Излъчиха хаотична поредица от мелодии, тонове и скърцания, но нищо от това не накара дарителите да отстъпят. Раираните насекоми побутваха роботите с дълги пръчки, които изхвърляха сини електрически дъги. Роботите пищяха, разкъсваха задните си бронирани панели и се гърчеха сякаш от ужасна болка.

Маргарет продължи:

— Отне ми доста време да науча цялата им история. Прочетох писанията им, изучих написаните уравнения, които бяха оставили в руините. Повечето кликиси са били унищожени от роботите си. Неколцината оцелели се борили, но не само срещу роботите, но и срещу хидрогите. Тогава са изобретили кликиския факел, свръхоръжието — но и то не било достатъчно. Едно от люпилата оцеляло и избягало на далечна необозначена планета, като препрограмирало транспортала. Хиляди години расата им се възстановявала и планирала. След почти пълното унищожение останали твърде малко кликиси, за да предложат достатъчно генетично разнообразие. Оцелялото люпило открило друга раса примитивни хищници на далечен свят. Хищниците не били съвсем цивилизовани, нито особено интелигентни, но дарителите погълнали новата раса и я включили в генетичната си структура, като създали по-силна раса кликиси, преди да потънат в дълбока хибернация. След векове на възстановяване кликисите се събудили, разделени на стотици кошери… и сега се изсипват през транспорталната мрежа.

— И търсят отмъщение срещу черните роботи — каза Орли.

— О, да.

Сякаш по сигнал дарителите се спуснаха напред и вдигнаха подобните си на мечове предни крайници. Засякоха ужасените роботи, разрязваха очуканите им тела, разкъсваха коремите им, изтръгваха вътрешните сензори, програмни модули и изкуствена съединителна тъкан. Един дарител откъсна плоска машинна глава. Чуваха се весели подсвирквания, писукания и песни.

Орли искаше да извърне глава, но не успя. Спомни си, че бе намерила напълно разрушен черен робот при скалите на Корибус, където древните кликиси бяха водили последната си битка срещу черните роботи и хидрогите. Вече знаеше, че този ритуал се е изпълнявал и преди.

Когато приключиха с разчленяването на роботите, дарителите захвърлиха смачканите парчета като диваци, празнуващи кървава победа, и кошерът се върна към нормалните си дела. Децата плачеха въпреки усилията на УР да ги успокои. Орли гледаше с празен поглед обезобразените части на роботите.