Кевин Андерсън
Метален рояк (50)

50.
Сирикс

Завръщането на кликисите промени плановете на Сирикс. След като напусна Воламор, той реши да събере роботите си и бойните кораби, които бяха построили, в новия комплекс на Марата. Там щяха да се консолидират в разрушителна сила, за каквато си мечтаеше от хилядолетия.

Той и роботите му щяха да изличат омразните създатели. Отново. Кошерът, който се бе изсипал през транспортала във Воламор, не можеше да е изолиран случай. Ако кликисите се завръщаха по старите си светове, значи щяха да се завърнат навсякъде — жадни за отмъщение. Щеше да има много люпила.

Трябваше да създаде по-голяма военна мощ.

Насочи корабите си към Марата, където най-голямата група роботи бе построила амбициозната си база. Преди години Сирикс бе използвал наполовина студения, наполовина топъл свят, за да планира голяма битка срещу кликисите. Наскоро бе научил, че илдирийците са го превърнали в курорт.

Дотолкова ли бяха забравили собствената си история? Черните роботи бяха завладели планетата без особени усилия. Илдирийците нямаше да посмеят да припарят тук. Досега другарите на Сирикс трябваше да са превърнали Марата в непревзимаема крепост…

Но откри само разруха.

И двата илдирийски града, Прайм и Секда, бяха срутени и обезобразени от експлозии. Бойните му кораби бяха разрушени, стотици от безценните му другари бяха погубени.

Сирикс беше потресен. Не можеше да преглътне подобна загуба. Почти една трета от роботите му бяха събрани тук! Той настрои сензорите на дреднаута, търсеше някаква грешка или поне обяснение. Все трябваше да има роботи в дълбоките тунели на древната база. Ала нямаше — всички бяха изчезнали.

КТ се приближи до монитора на мостика.

— Явно тук се е разгоряла свирепа битка.

Корабите на Сирикс сканираха опустошената земя, за да установят какво би могло да доведе до подобна разруха.

— Нашите роботи могат да се защитават. Имаха достатъчно време да се подготвят, да организират защита срещу евентуални нападения.

— Знаеха ли срещу какво се подготвят? — попита ПД, застана до другото компи и двамата се вгледаха с интерес в кадрите от разрушението.

Илкот се извърна от мястото си и съобщи:

— Долавям характерни следи от въоръжението на Слънчевия флот. Пораженията са причинени от илдирийски оръжия.

Сирикс вече бе решил да добави илдирийците към списъка с набелязани жертви, но сега странна реакция запулсира през веригите му и изкриви логичната му мисъл.

— Илдирийците бяха предупредени да стоят настрана от Марата преди хилядолетие. Сега ни предизвикват.

Илкот продължи да сканира.

— Има и неидентифицирани оръжия и останки, подобни на онези, които открихме на Воламор.

— На Воламор?

— Мисля, че и кликисите имат вина.

КТ формулира очевидното заключение:

— Кликисите в съюз ли са с илдирийците?

— Как са стигнали кликисите дотук? — изуми се Сирикс. — Марата няма транспортал.

— Това е един от многото въпроси — каза ПД. — Как изобщо са оцелели кликисите? Би трябвало да са изчезнали според информацията, която ни даде.

— Изпратете навсякъде наши сигнали. Може би някой робот все още функционира. Всеки един е важен за нас. — Сирикс предаде образа си и зачака отговор. Не можеше да повярва, че всичките им кораби и събрани оръжия са били толкова безпомощни.

— Можем да изпратим и екипи на повърхността — предложи Илкот. — Възможно е някои от ядрата с памет да са останали незасегнати. Можем да ги извлечем, за да разберем какво се е случило тук — а също да възстановим спомените им. Иначе нашите древни и уникални другари ще бъдат напълно загубени.

Внезапно корпусът на дреднаута се разтресе. Палубата и стените изстенаха. Шест бойни лайнера от Слънчевия флот преминаха през атмосферата на Марата и се насочиха към флота на Сирикс. Слънчевите платна бяха опънати, оръжията заредени.

Разтресе ги още един глух удар.

— Ние сме в кораби на ЗВС. Би трябвало да смятат, че сме сили на Земята — отсъди Сирикс и се обърна към Илкот. — Изпрати един от записите на генерал Ву-Лин, за да ги заблудим.

— Илдирийците във война ли са с хората? — попита ПД.

КТ отбеляза с безумно весел глас:

— Сирикс, ти вече предаде своя образ при търсенето на оцелели роботи. Илдирийците знаят кои сме.

Бойните лайнери се устремиха напред и откриха огън с най-мощните си оръжия. Дреднаутът на Сирикс потрепери. От контролните панели се разхвърчаха искри. Разнесоха се сигнали за тревога и индикаторите показаха четиринайсет пробойни в корпуса и огромна загуба на атмосфера.

— Отвърнете на огъня!

Оръжията на ЗВС избълваха залп и разкъсаха едно от слънчевите платна.

— Разбираемо е, че илдирийците са ядосани на кликиските роботи — обади се КТ. — Роботите не са поискали разрешение да основат база на суверенна илдирийска територия и това е нанесло големи щети на империята.

— Но илдирийците изобщо не би трябвало да са тук — заяви Сирикс високо.

— Вероятно смятат, че роботите не би трябвало да са тук.

— Това е съвсем различно.

Бойните компита от съпровождащите манти продължиха да стрелят и повредиха два от патрулиращите лайнери, но самите те бяха тежко засегнати от ответния огън. В хаотичната битка Сирикс наблюдаваше ракетните установки и язерни батареи и осъзна, че губи боеприпаси, които бе предвидил за хората и кликисите. Не смяташе да се бие и с Илдирийската империя, особено с тази малка бойна група, без подкрепленията, които очакваше да открие на Марата.

Илдирийските бойни лайнери продължаваха да ги обстрелват. Сирикс бързо сравни възможностите на оръжията на бойните лайнери с тези на своите кораби и прецени, че макар корабите на ЗВС в крайна сметка да имат шанс да победят, това ще струва много на бойната му група. Някои загуби не можеше да си позволи. Така че прати съобщение на илдирийците:

— Оттегляме се. Прекратете огъня. Ще се махнем от системата ви.

Слънчевият флот очевидно не беше съгласен. Корабите му продължиха да преследват Сирикс и бойната му група, без да отслабват стрелбата. Сирикс вече бе сигурен, че поправките ще отнемат значително време.

Ако не успееше да се обедини с другите роботски поселения на кликиските светове — като това, което бе очаквал да открие на Марата, — щеше да си остане само с тези кораби. Неговият смъртоносен метален рояк бе сведен до облак комари.

Беше ядосан и разстроен и имаше нужда от цел. Нова възможност изведнъж го осени. Завръщащите се кликиси бяха главната заплаха. Най-омразният враг. И той щеше да ги унищожи.

Познаваше старите им светове, знаеше къде ще отидат. Реши да поведе корабите си от планета на планета и да унищожи и последния транспортал. Това щеше да изолира кликисите в далечния край на галактиката, или където и да се бяха крили през тези хилядолетия. А той щеше да ги намери и да ги изпепели до последния.

Корабите на ЗВС лесно можеха да постигнат тази цел. Свят по свят.