Кевин Андерсън
Метален рояк (45)

45.
Магът-император Джора’х

Язра’х бе в екстаз от победата при Марата. Кожата й бе поруменяла, очите й грееха, не можеше да спре да говори за подвизите си.

Джора’х, заобиколен от Нира, Осира’х и другите деца, изслуша вълнуващия разказ на паметител Вао’сх. Антон Коликос често прекъсваше историята, за да добави подробности и уточнения. Беше очевидно, че и двамата са били ужасени по време на битката, но сега едва успяваха да сдържат радостта си.

Седнал близо до подиума, Ко’сх, главният писар на паметителите, усърдно си водеше бележки, които смяташе да прибави към пълните писмени доклади на Антон и Вао’сх, та след строга редакция събитията да бъдат включени в официалната версия на Сагата за седемте слънца.

Септата на Слънчевия флот беше укрепила империята с отвоюването на този илдирийски свят от черните роботи. Адарът докладва, че е оставил другите шест лайнера заедно с работни отряди, за да възродят отломъчната колония на Марата. И освен това — че кликисите са живи.

Макар историята да бе увлекателна, Джора’х бе погълнат от обезпокоителни въпроси. Адар Зан’нх се бе справил добре, но самият сблъсък бе разрешил един въпрос само за да постави още по-голям! Кликисите се бяха появили отново… след десет хиляди години! Какво значеше това? Като маг-император дали не трябваше да се справи с тази нова инвазия?

Засягаше ли тя изобщо Илдирийската империя? Ами ако кликисите разберяха за тайния договор, който древният маг-император бе сключил с черните роботи, договор, с който им бе помогнал да се потопят в хибернация за хиляди години? Да, опасността беше значителна.

Престолонаследникът Даро’х също присъстваше — Джора’х държеше младежът да е до него на всички важни срещи. Престолонаследникът все още не се бе излекувал от тежките изгаряния и парчета кожа се белеха от лицето му, въпреки че най-добрите лекари бяха използвали всичките мехлеми и лосиони, с които разполагаха.

Ужасното разкритие на Даро’х за лудия губернатор Руса’х и странния му съюз с фероуите бе разстроило Джора’х почти толкова, колкото и новините за кликисите. Можеше ли Илдирийската империя да се справи и с двата врага? Или поне с единия? Не знаеше.

Когато Антон Коликос и Вао’сх приключиха с историята си и се поклониха, Зан’нх пристъпи напред.

— Ако древните ни програми за превод са точни, кликисът каза, че ще възвърнат старите си светове.

Нира веднага се обади:

— Ами човешките колонии на тези светове, Джора’х? Какво ще стане с тези хора?

Нови притеснения и трудни решения се очертаваха пред императора.

— Моята главна грижа е Илдирийската империя — каза той.

— Илдирийците може би са единствените, които имат възможност да реагират навреме — обади се Осира’х. — Не сме ли длъжни да помогнем, след като знаем, че имат нужда от помощ?

— Нямаше ли да помолим хората за помощ, ако ролите бяха разменени? — добави Род’х.

Зан’нх също се намеси:

— Ролите никога не може да бъдат разменени, защото илдирийците никога не биха се настанили на празни кликиски планети. Илдирийците никога не биха решили, че щом един свят е празен, може да бъде взет просто така.

Паметител Ко’сх очакваше да запише какво ще отговори магът-император. Престолонаследникът също гледаше баща си с нетърпение.

— Трябва да помисля върху това. — Джора’х се изправи от какавидения си трон. — Отговорът не е очевиден, когато става въпрос за цялата Илдирийска империя.

 

 

Беше периодът за сън. Джора’х лежеше в хладните си покои и държеше Нира в обятията си. Двамата бяха станали любовници, когато той все още бе чаровен престолонаследник, а тя — зелена жрица, дошла да изучава Сагата. Макар оттогава да се бяха променили много неща, те все още бяха близки, може би дори по-близки отпреди. Любовта им бе изковала връзка, която не можеше да се пречупи — нито от издигането на Джора’х като маг-император, нито от страданията на Нира в лагерите за разплод.

Той я държеше мълчаливо и поглаждаше ръката й, опитваше се да забрави поне за миг трудните решения, които трябваше да вземе. Нежната й смарагдовозелена кожа контрастираше странно с медно-маслинената гладкост на неговата. Магът-император бе разпуснал дългата си плитка и кичурите се рееха като пера, заредени със статично електричество. Няколко погъделичкаха рамото на Нира и тя се завъртя сънено, усмихна се, после вдигна длан, за да го погали. Лишената й от коса глава почиваше на гърдите му.

Макар да спяха заедно, връзката им вече не бе сексуална. Това беше невъзможно за него — и като че ли нежелано от нея. Просто лежаха прегърнати и изпитваха близост, недопустима за мага-император, близост, която Нира никога не бе предполагала, че ще приеме отново.

Без да отваря очи, тя проговори:

— Какво ще направиш, за да спасиш човешките колонисти, Джора’х? Те са сами.

— Обичам те, Нира. Нямам нищо против хората ти, но аз съм магът-император. Илдирийците са уязвими, в опасност, изправени са пред неизвестна заплаха от страна на брат ми Руса’х. Не ми се иска да предизвиквам кликисите, най-малко сега. Слънчевият флот е отслабен и Илдирийската империя не може да си позволи нови врагове.

Нира отвори очи.

— Конфедерацията също. Но това не е извинение да се пренебрегнат онези, които са в нужда.

— Използвай фиданката си, за да предупредиш зелените жреци. Те ще намерят начин да започнат спасителни операции.

— Ще го направя, разбира се. Но другите човешки колонии, Конфедерацията, Терок, дори Ханзата… няма как да им се притекат на помощ. — Гласът й беше непоколебим. — Това е твоят шанс, Джора’х, Знаеш колко много имаш да изкупваш заради станалото на Добро. Не можеш просто да пренебрегнеш болката, която са причинили илдирийците.

Той си пое дълбоко дъх. Знаеше, че е права. Макар новината да бе разпространена по телевръзката, магът-император още не се бе обърнал към човешкото правителство, не беше обяснил лъжите, програмата за разплод и престъпленията, които бяха извършили предшествениците му. Дори пожертваните от адар Зан’нх бойни лайнери не бяха достатъчни, за да затворят тази зееща рана.

— Трябва да го направиш, Джора’х. Хората на кликиските светове няма как да се спасят. А ти можеш да им помогнеш.

Нира се изправи и той усети как сърцето му замря. Бе си обещал да не я разочарова отново. Заради любовта си към нея трябваше да вземе нежелано решение.

— Ти стана моята съвест, Нира. Никой маг-император не се е чувствал така, както се чувствам аз.

И я целуна по бузата.

— Ти ме водиш в правилната посока. Илдирийците не постъпват така, но аз ще направя всичко за теб.

— Значи ще поговориш с адар Зан’нх за искането ми?

— Ще направя нещо повече. Ще го изпратя незабавно.

 

 

Богато украсената платформа се носеше над кулите на Миджистра. Магът-император и придворните му седяха на меките възглавници и чакаха небесния парад. Джора’х бе в центъра на платформата, престолонаследникът Даро’х седеше до него.

— Ето го и първия. — Нира посочи в небето.

Един от новоконструираните бойни лайнери на Табита Хък се спусна като огромен сребърен кит, окичен с флагове и панделки; слънчевите му платна и орнаментираните криле бяха разпънати докрай. Четиридесет и девет катера летяха около и пред бойния лайнер, пресичаха пътищата си и танцуваха във въздуха, за да покажат уменията на пилотите.

През тизма Джора’х усещаше огромен изблик на радост, докато зрителите наблюдаваха възраждането на великия Слънчев флот. Те виждаха в това знак, че всичко може да се оправи, че всички поражения могат да се поправят, че Илдирийската империя отново ще е силна.

Нова вълна емоции избликна от тълпата, когато втори боен лайнер се спусна, последван от трети. Удоволствието в тизма почти разсея мрачните съмнения, които Джора’х все още усещаше в останалата част на империята си. От началото на властването си беше чувствал толкова много ужасни и далечни събития, че не бе сигурен какво усещане би му донесъл мирът.

Реещата се платформа продължи да се носи над Миджистра, така че всички илдирийци успяха да зърнат мага-император. Катери от всеки нов боен лайнер се пресичаха с други ескадрили в маневри, внимателно хореографирани от самия Зан’нх. Преди да тръгне на спасителна мисия, адарът искаше да покаже, че неговият флот е толкова способен, колкото и възпетите в Сагата.

Тези кораби бяха първите от новите. Табита Хък и нейните инженери бяха подсилили илдирийските строителни екипи, като използваха превъзходно неограничения труд и материалите, за да строят бойни лайнери. Табита имаше още двадесет полузавършени кораба, други десет бяха в начална фаза на изграждане. При тези темпове най-много за десетилетие Слънчевият флот щеше да бъде възроден в предишния си блясък.

Небесният парад обаче бе само временно развлечение. Джора’х не можеше да отхвърли смущението, празната студена паяжина на тизма, която отново се разпростираше из империята. Макар и радостна, че тези лайнери отиват да помогнат на колонистите, Нира не пропусна да забележи промяната в настроението му. Нямаше нужда от тизма, за да я усети.

— Какво има? Станало ли е нещо?

— Случва се от дълго време. Чувствам черно петно, сякаш ослепявам на определени места. Не е болка, просто неописуема загуба.

Даро’х изтръпна, тъй като разбираше какво казва баща му.

— Губиш части от тизма — или са ти отнети.

— Да, това трябва да е. Чувствам, че съм загубил цялата Дзелурия и още няколко свята в Хоризонтния куп… както когато Руса’х сътвори своя собствена паяжина от тизм и ми отне всички онези хора. Но този път е по-сериозно. Сякаш цели части от империята ми ги няма.

— Както се чувствах аз, когато нямах дърво — каза Нира и той долови болката в гласа й.

Пет бойни лайнера прелетяха над главите им и хората зареваха радостно, но Джора’х не откъсна погледа си от красивото лице на зелената жрица.

— Да. Точно така.

Престолонаследникът се обърна към Джора’х, заздравяващото му лице бе изпълнено с увереност:

— Фероуите са причина за това. Руса’х ни предупреди, че ще дойде.