Кевин Андерсън
Метален рояк (24)

23.
Осира’х

Единствената фиданка на Илдира се издигаше до кръста на Осира’х, изпълзяла от обезобразената буца изгорено дърво. Листата бяха в нежно бледозелено, а дънерът беше покрит с плочки от златна кора. Макар Осира’х да не беше зелена жрица, фиданката като че ли я викаше.

Тя доведе четиримата си братя и сестри, за да се вгледат съсредоточено в дървото и да упражнят силите на ума си, както бяха правили с учителите си на Добро. Да търсят повече. Заобиколиха дръвчето.

— Можем да го направим. Имаме способностите на майка си и тизма на бащите си.

— Но вече опитвахме. — Род’х не се оплакваше, просто изтъкваше факт. Род’х бе най-близо до нейните години и най-силно желаеше да се свърже с ума на световната гора.

— И ще опитаме отново. И утре, и вдругиден.

Гейл’нх, с ориентацията си към практични и военни дела, имаше друг проблем:

— Не разбирам целта.

Това беше най-важният въпрос и според Осира’х и тя каза:

— Целта е да покажем потенциала, който имаме. Можем да направим нещо, което другите не могат. Сигурна съм в това. Империята се е борила много поколения само за да ни създаде.

Погледът й обходи всички поред и те се заразиха от ентусиазма й. Тамо’л и Мюри’н бяха твърде малки, за да разберат какво се опитва да направи Осира’х, но с радост се присъединиха към странната игра.

Заедно посегнаха и докоснаха златната кора. Осира’х погали бледите листа.

— Внимавайте, не го наранявайте — каза, когато Мюри’н стисна твърде силно.

Дори и без телевръзката чувствителността им към тизма ги обединяваше. Род’х се присъедини към съзнанието й, както бе направил на Добро, за да потърсят и да се свържат с далечните хидроги. Връзката им с тизма — или пък телевръзката бе част от всичко това? — ги свързваше в лична мрежа, много по-могъща от онази, която споделяха илдирийците.

Осира’х насочи мислите си към фиданката, усети листата, кората, живата дървесина, корените — както й показваха спомените на майка й. Беше отворила канала на ума си към Нира и бе получила порой от мисли и спомени, а по-късно бе открила как да излъчи гнева на самата световна гора през телевръзката, през майка си, през ума си към неподозиращите хидроги.

Макар и да бяха врагове, верданите и хидрогите имаха общ корен — елементална основа. Световните дървета също споделяха синергия с венталите, с които се бяха свързали, за да създадат огромните вердански бойни кораби. Нямаше съмнение, че и фероуите са подобни.

Менталистите и свещениците-философи твърдяха, че цялата вселена е свързана по начин, който никой, дори магът-император, не може да види и разбере. Осира’х смяташе, че заради връзките си с майка си, зелената жрица, и с тизма на илдирийците, тя и братята и сестрите й държат ключа към тайната. Сигурна беше.

Очите й се затвориха и тя последва нишките през ствола на дървото към влакната на корените… и отвъд. Братята и сестрите й я последваха. Тя очакваше проблясък на връзка, но чу само шепот, далечни мисли и призрачни гласове, като от огромна публика, която не знае, че децата подслушват.

— Близо сме.

— Усещам го — каза Тамо’л.

— Продължавайте да се съсредоточавате — добави Гейл’нх.

Думите им бяха достатъчни, за да разсеят Осира’х и тя залитна назад. Беше изкусително надникване към нови възможности. Тя вече разбираше, че на тях петимата им предстои да научат нещо изключително важно, нещо, което никой зелен жрец или илдириец не разбираше. Тази мисъл я порази. Тя щеше да помогне на братята и сестрите си да достигнат върха в онова, което особеният им произход правеше възможно.

— Почти успяхме.

Род’х примигна и каза:

— Май вече разбирам какво си наумила.

Изтощени, но развълнувани, децата изоставиха опитите си за деня. Тамо’л и Мюри’н, нетърпеливи за нови забавления, хукнаха по осветения от слънцата покрив и спряха на ръба, за да погледнат разкрилата се долу Миджистра. Гейл’нх премести поглед от Осира’х към брат си за обяснение, като млад войник, който чака да го запознаят с детайлите на задачата му.

Осира’х разтърка слепоочията си — усещаше пулсираща болка. Но дори болката не можеше да намали въодушевлението й.

— Утре ще стигнем по-близо.