Кевин Андерсън
Метален рояк (19)

18.
Председателят Базил Венцеслас

Беше незначителна церемония, загуба на време, но глупавата тълпа се нуждаеше от нея. Макар да прекарваше повечето време зад кулисите, Базил бе наясно, че хората си искат своите паради и мемориали. Винаги бе използвал подобни събития като възможност да изстиска повече работа или жертви от жителите на Ханзата. Сега, когато не разполагаше нито с принц Даниъл, нито с крал Питър, трябваше да се заеме с това лично. Затвори очи. На толкова малко хора можеше да разчита. Понякога се чудеше защо работи тъй усилено и отдава живота си, за да спаси тези хора, които не заслужаваха да бъде техен водач.

Той и заместник-председателят Каин стояха на ръба на гладкия кратер — всичко, което бе останало от завода за производство на компита, който бе взривен, когато бойните компита бяха полудели. С тях бяха и четиримата оцелели адмирали: Уилис, Диенте, Пайк и Сан Луис. Генерал Ланиан също бе пристигнал току-що, за да присъства на церемонията.

Базил зае мястото си на подвижния подиум, зад който се вееше знамето на Ханзейския съюз. Тъмносините флагмански кораби, оформящи веригата от звезди на ЗВС, разтърсиха целия кратер. Беше впечатляващо шоу за тълпата и репортерите, макар Базил да чувстваше, че той и доверените му хора нямат много време за губене. Може би трябваше да накара архиотеца на Църквата на единството да изнесе тази добре подготвена реч.

— Никога няма да забравим падналите. Загиналите тук в борба с бойните компита обаче са само малък брой от тези, които дадоха живота си във великата война. Сърцата ни натежават от скръб при признанието, че това е само микрокосмос в сравнение с всичко, което сме изстрадали. Тези войници се пожертваха за благото на Ханзата, както сториха и хиляди други. Но те спасиха Земята. Сега обаче дойде времето и ние останалите да направим жертва. — Той се вгледа в камерите и развълнуваната тълпа. — Настъпи най-опасното време за Земята. Макар хидрогите да са победени, ние сме заплашени от нови врагове. Някои от тези предатели някога наричахме наши братя. Но Ханзата може отново да стане силна! Трябва отново да съберем световете, поели по погрешен път. Трябва да използваме всеки ресурс, за да се възродим. Мислехме си, че знаем какво е усилен труд. Но днес трябва да изискваме от себе си още повече.

С Каин бяха измислили тези евфемизми, които означаваха по-високи данъци, по-ниски заплати и сериозни ограничения.

— Аз съм вашият председател! И като ваш председател ви обещавам едно: нашата цивилизация отново ще бъде велика!

Бързо се обърна и слезе от подиума, следван от Каин.

Закрачи пред военните си съветници, докато новинарските екипи продължаваха да снимат. Здрависа се с адмиралите, благодари им и добави тихо:

— Елате във военната зала в държавната сграда. Трябва да обсъдим първите военни удари срещу бунтовниците.

 

 

Адмирал Шейла Уилис, възрастна жена с груб глас и пиперлив език, но с благо излъчване, подпря лакти на масата и отпусна брадичка върху събраните си длани. Екраните за тактическо планиране в залата вече не показваха пристигащите бойни кълба или гигантските кораби на ЗВС, влизащи в битка. Нямаше кафе, нито храна, липсваше дори кана с вода. Срещата беше съвсем делова.

— Загрижена съм за тези предполагаеми военни действия, господин председател — каза Уилис. — Как ще преминем в нападение, след като дори не можем да преброим колко функциониращи кораби имаме?

— Може и да имаме проблеми, адмирале, но това важи за всички. Ако нападнем сега, ще хванем Питър неподготвен. — Базил се разходи покрай масата, подминаваше празните тактически постове. Не обичаше да е притиснат до стената.

— Но ние нямаме с какво да нападнем — заяви тя. — Повярвайте ми, това нападение не е добра идея.

— Изказването ви почти граничи с неподчинение, адмирале.

Уилис примигна, но каза твърдо:

— Извинете, сър. Аз съм от малкото ви останали квалифицирани експерти, а доколкото разбрах, сме на частна среща, за да обсъдим тактически въпроси. Не настоявам да приемете становището ми, но поне го изслушайте — или престанете да ме каните на тези срещи.

— Трябва да се съглася с адмирал Уилис — намеси се Естебан Диенте, адмиралът на квадрант 9. Имаше къса черна коса, прошарена с няколко бели кичура. Медното му лице бе широко, очите му бяха разположени близо едно до друго. — Каква полза от съветите ни, щом не сме свободни да изразим честното си мнение.

Адмирал Пайк запита по същество:

— Какви цели планирате, сър?

— И каква е крайната? — уточни приятелят му адмирал Сан Луис.

Базил кимна към Елдред Каин, който отговори:

— Въстанието на крал Питър се разпространява по-бързо, отколкото смятахме. Тъй като разполага със зелени жреци, Конфедерацията може да разпраща пропагандата си светкавично, докато ние сме принудени да използваме традиционните бавни методи, като предаване със скоростта на светлината или космически куриери.

— Това разкъсване на световете на Ханзата трябва да бъде прекратено — заяви решително Базил. — Ще използваме наличните кораби, за да заплашим със сила отцепилите се колонии, ще ги накараме с всички възможни средства да останат лоялни на Ханзата. Нуждаем се от техните ресурси и работна сила.

— Но откъде да започнем? — попита Луис. — Не разполагаме с нищо повече от неофициално изявление от световете, присъединили се към крал Питър.

— А и не знаем с колко скитнически клана си имаме работа — простена адмирал Пайк. — Никога не сме знаели.

— Трябва да засилим позициите си, като постигнем бърз успех — обади се генерал Ланиан. — Нека да подсигурим колкото се може повече ханзейски колонии за кратко време. Ще започнем с тези, които можем да присъединим без особени схватки, за да укрепим позициите и да попълним армията си.

— Най-малкото, това ще забави отслабването ни — одобри Каин. — Губим колонии всеки ден. Ако спрем разпадането, може би мнозина ще се замислят, преди да отхвърлят Хартата.

— И кои са най-лесните победи? — попита Уилис все така скептично. — Имаме лошия навик да подценяваме трудностите.

— Най-напред ще започнем със световете, заселени по време на кликиската колонизационна инициатива — каза Каин. — Те са слаби колонии, нямат никаква защита.

— И което е по-важното — намеси се Базил, — те са извън квадрантите. Нямат зелени жреци, които да разпространяват заразата, затова едва ли знаят за дезертирането на Питър и лъжливото му правителство на Терок.

— Защо да си правим труда? — попита Уилис. — Какво могат да предложат тези светове? Нямат почти никакви ресурси, нито население.

— Те са от стратегическа ценност. Морална ценност — обясни Базил. — Можем да ги използваме като бази за ЗВС, точки, от които да спрем по-нататъшното отслабване.

Ланиан сви юмруци.

— Така. Отиваме направо на Рейндик Ко — централната прехвърляща точка на транспорталите, — изпращаме отряди до колониите и лесно присъединяваме десетки светове към нас. Надявам се, че и с малка умиротворителна сила ще съумеем да държим тези заселници изкъсо. Ще бъде бързо и лесно.

— Чували сме го това — измърмори Уилис, което й спечели гневния поглед на генерала.

— Сър, бих искал да ръководя операцията лично — обърна се Ланиан към председателя. — Като видят командващия на Земните въоръжени сили, тези колонии няма да посмеят да ни се опълчат.

— Генерале, не ли по-важно да надзиравате корабостроителниците и да възстановите Земните въоръжени сили? — попита Каин.

— Може и да е приоритет, но не е залък за моята уста. Трябва ни цяла армия администратори, за да наблюдават тази каша. — Обърна се пак към Базил. — Аз съм военен командир. Доказах качествата си, когато се бихме с отвлечените от роботите кораби и когато се сблъскахме с хидрогите. Оставете ме да върша това, което мога най-добре.

— А и ви е омръзнало от корабостроителници — вметна Уилис.

— Генерале, след като видях скорошния ви доклад за инцидентите, загубите и дейностите на черния пазар, наистина мисля, че вероятно не сте най-подходящият човек за корабостроителниците. — Базил се замисли, после кимна. — Добре. Подгответе екипа си и отидете да овладеете кликиските колонии.

Ланиан едва не въздъхна от облекчение.

— Като се има предвид важността на мисията, трябва да покажем, че ЗВС полагат големи усилия. Може би няколко манти няма да са достатъчни. Мисля, че трябва да взема един от останалите три дреднаута.

Адмирал Уилис възрази:

— Ако просто ще изпращате умиротворителни сили през транспорталите, защо ви е притрябвал дреднаут?

Базил се обърна към офицерите си, все едно не е чул:

— Доводите на генерала ми изглеждат достатъчни. От този миг прехвърлям командването на дреднаута от квадрант седем на него.

— Моят „Юпитер“? — вбеси се Уилис. — А може ли да попитам какво ще правя аз междувременно?

— Ще оглавите корабостроителницата в астероидния пояс. Можете също така да ни помогнете за наборната ни инициатива. — Базил се обърна към Пайк, Сан Луис и Диенте. — Вие тримата съставете списък с най-ценните загубени колонии и направете оценка за възможните трудности при завладяването им.

— Предполагам, че преговорите или дипломацията дори не се предвиждат като възможност? — заяде го Уилис.

Базил не си направи труда да й отговори.

Ланиан се изправи, нетърпелив да напусне срещата.

— Ще потегля до два дни, господин председател. Обещавам да овладея кликиските планети бързо и ефикасно.

Базил потисна раздразнението си.

— Бързо и ефикасно. Да, това би било приятна изненада, генерале.