Кевин Андерсън
Метален рояк (18)

17.
Натон

Зеленият жрец беше съвсем сам на Земята.

Бе прекарал седмици под домашен арест в Двореца на шепота, макар да му бе разрешено да получава сведения и заявления по телевръзката, за да ги докладва на председателя. Базил Венцеслас обаче бе убеден, че жрецът изопачава докладваното, и отказваше да повярва, че толкова много колонии ще последват непрокопсаника крал Питър и ще се обърнат срещу него.

Натон — гледаше как машините поливат терокските растения около фиданката — вдигна глава и видя председателят Венцеслас да се приближава към отворената, но охранявана врата. Следваха го капитан Маккамон и двама кралски стражи.

Натон не осъзна, че погледът му се е задържал върху капитана. Маккамон също не бе съгласен с решенията на председателя и заедно с Натон бе помогнал на краля и кралицата да избягат. Но почти никой не знаеше за това.

— Реших да бъда щедър, зелени жрецо — каза председателят. — Макар и да определих ясно задълженията ти, ти продължаваш да отказваш да изпълняваш дълга си и да предаваш съобщенията ми, както се изисква от теб.

Натон не се опита да му противоречи. Бяха обсъждали този въпрос много пъти.

— Смятате да ме екзекутирате ли, господин председател? Това ли се смята за справедливо наказание при отказ да се изпълнят заповеди от незаконно правителство?

— Питър е незаконното правителство. — Базил с усилие се овладя. — Няма да споря със зелен жрец. Ще ти дам един последен шанс — наистина последен. Единствен. Искам да прочетеш едно изявление. Предаде доста съобщения на крал Питър, нека сега да чуят думата на председателя. Така поне колониите ще могат да вземат честно решение.

Натон дори не погледна документа, който му подаваше Базил.

— Не мога да го направя, господин председател. Всички зелени жреци са единодушни: никакви съобщения от Ханзата или ЗВС няма да бъдат предавани, докато не подадете оставка и Земята не потвърди верността си към крал Питър и не се присъедини към Конфедерацията.

Базил остави документа на масата до фиданката. Зачака. Натон не помръдна. Тишината продължи няколко минути. Накрая Базил изсумтя с отвращение.

— Капитан Маккамон, конфискувайте фиданката.

Натон се вцепени.

— Фиданката принадлежи на мен и на световната гора. Нямате право да…

— Аз съм председателят. Това е Земята. Нямам нужда от други права. — Базил посочи документа. — Може и да променя решението си, ако прочетете това.

— Няма.

Двамата стражи пристъпиха напред и вдигнаха фиданката.

— В оранжерията на кралица Естара ли да я оставим, господин председател? — попита уж между другото капитан Маккамон.

Базил го стрелна с поглед и Натон осъзна, че председателят не е искал да разкрива къде ще е фиданката.

— Поставете още стражи пред покоите на зеления жрец — и при фиданката също. — Базил хвърли гневен поглед на жреца. — По природа не съм толкова жесток, но ти не ми оставяш избор.

— Не можете да промените ставащото в Спиралния ръкав, като ми отнемете фиданката. Единствената разлика е, че ще сте още по-зле информиран.

Маккамон и стражите се отдалечиха с фиданката. Натон я проследи с поглед, без да обърне внимание на заключителните думи на председателя. А той каза следното:

— Като контролирам информацията, мога да контролирам настроенията, а като контролирам настроенията, мога да променя реалността.