Кевин Андерсън
Метален рояк (145)

145.
Превъплътеният фероуи Руса’х

Настанил се в Призматичния палат, където беше неговото място, Руса’х пламтеше и искреше, хвърляше жив огън и светлина в сърцето на огромна увеличителна призма. Ярките отражения минаваха през стените на кристала и засияваха навън като фар. Светлината на Илдира беше ярка, наистина ярка.

След като огнените елементали бяха разпалили помръкналото слънце Дурис-Б, славата на Империята щеше да е по-велика от всякога. Фероуите над Миджистра бяха погълнали повече от десет хиляди душепламъци от безпомощните тесногръди илдирийци. Неговите хора. Сега всеки от тях разбираше истината за Извора на светлината, пречистващия огън. Ако само го бяха послушали преди. Най-накрая той притежаваше силата да ги застави да слушат.

Не искаше да разруши този велик град, а да го спаси. Да го прочисти.

За съжаление какавиденият трон, престолът, който беше негов по право, не успя да издържи великолепието на присъствието му и сега лежеше разпръснат около него в останки от пепел и локви от разтопени скъпоценни метали. Всичко в палата гореше.

Чувстваше се удовлетворен. За момента. Беше загубил две от големите огнени кълба заради атаката на адар Зан’нх, но високо над Призматичния палат пулсиращите огнени топки се разрастваха, туптяха. Най-накрая се възпроизвеждаха. Започнаха да се делят, удвояваха и утрояваха броя си, разпростираха се из илдирийското небе.

Междувременно останалите фероуи водеха велики битки срещу венталите. Финалният конфликт тепърва започваше.

Благодарение на зеления жрец, когото бе открил тук, този, който бе дал началото на собствена тизмотелевръзка, Руса’х имаше достъп до нов канал — право в уязвимата световна гора. Превъплътеният фероуи изпрати мислите си като пламтящо копие. Искрящи и забързани, огнените елементали го последваха по духовните нишки, докато не попаднаха на странно познатата мрежа на зелените жреци и тяхната телевръзка.

Доскоро хората бяха откъснати от илдирийския тизм, но сега Руса’х се устреми неустоимо към очакващите умове на зелените жреци през отворената връзка, която бяха създали Колкер и последователите му. Откри един, после още един и още. Огънят се понесе невидим към сърцето на световната гора.