Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Metal Swarm, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петър Василев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 30гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Метален рояк
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ИК „Бард“, София, 2008
ISBN 978–954–585–977–9
История
- —Добавяне
140.
Сели
— Готова си, дете, и световната гора е готова за теб — каза Ярод и мацна бузата й още веднъж. — Никога не съм виждал дърветата да приемат послушник толкова бързо.
Въпреки че прекарваше голяма част от времето си да се наслаждава на радостта и изострените възприятия, придобити откакто се бе присъединил към „групата“ на Колкер, вуйчо й продължаваше да изпълнява другите си задължения и явно бе горд с нея.
Изпълни я топлина. Като послушница бе разбрала, че е готова. Световната гора я искаше и сега Сели вече разбираше, че я е искала винаги. Но търпеливата световна гора я бе изчакала да стигне до същия извод.
— Упражнявах се дълго, още преди официално да стана послушница.
Солимар и зелените жреци я приветстваха за присъединяването й към тях. Когато Солимар я прегърна, Сели осъзна, че това е може би последният път, когато между тях щеше да има безмълвна бариера. Скоро двамата щяха да се разбират напълно. Комуникацията им щеше да е всеобхватна.
Най-накрая разбираше, че принадлежи на гората. През по-голямата част от живота си не бе имала истинска насока, никой не бе очаквал нищо от нея. Рейналд, Бенето, Сарейн, Естара… всички те имаха ясен път. Но не и тя, най-малката дъщеря. Сега разбираше, че дърветата са искали тя да стане зелен жрец като Бенето и че тя самата желае това.
След като боядиса бузите й с новото багрило, Ярод обясни какво й предстои.
— Това е нещо, през което послушниците трябва да преминат, преди да станат зелени жреци. Ще го направиш, както го направих аз, както го е направил всеки от нас.
Тя вече бе питала Солимар за подробности, но дори той се бе оказал потаен.
— Не искам да развалям изненадата.
И така Сели изтича сама в най-дълбоката и тайнствена част на гората. Много й се искаше Солимар да е с нея, но не биваше. Това си беше нейното пътешествие. С пружинираща крачка Сели измина километри, мина през места, които не бе виждала никога, със зелени поляни и храсти, дори по-странни от мястото, където бе открила дървения голем Бенето.
Стигна една спокойната долчинка и инстинктите й и подсказаха, че трябва да слезе в нея. Казваха й го дърветата, с първите шепоти на телевръзката. Клони, папрати и лиани се разделяха пред нея, сякаш всяко растение бе разумно. Не усещаше никакъв страх. А после зеленината я обви като пашкул, притисна я в странната си прегръдка и тя стана едно със световната гора…