Кевин Андерсън
Метален рояк (13)

12.
Тасия Тамблин

Никой друг душ не й беше създавал такова приятно усещане, никое друго ястие не бе имало такъв възхитителен вкус, никои други дрехи не бяха обгръщали така нежно тялото й. Беше жива, беше с Роб и далече от чистилището, където ги бяха държали дрогите.

Бащата на Роб беше качил спасените от газовия гигант от просмукания с енергията на венталите Джес затворници на кораба на ЗВС и след като ги закара до най-близката станция на Ханзата, за да минат медицински прегледи, настоя синът му да се върне вкъщи с него. А Тасия отказа да се раздели с приятеля си.

Двамата с Роб с удоволствие използваха тесните хигиенни съоръжения на кораба. Дори след като се изкъпа и облече нова униформа, Роб все още приличаше на дивак — косата и брадата му бяха дълги и рошави, недокосвани през прекараните в плен години.

Тъй като беше свикнала с изискванията за дължината на косата на ЗВС, Тасия прецени, че собствената й коса също е прекалено дълга. Затова се подстригаха един друг. Отначало беше само задача, но после се превърна в игра. Накрая тя обръсна Роб и се взря в младото и пламенно лице, в което се бе влюбила.

Когато обаче отидоха в пилотската каюта, за да се покажат на Конрад, той изсумтя:

— Ще впиша в досиетата ви никой от вас да не бъде назначаван за бръснар.

— Това е най-хубавият ми вид от три години! — засегна се Роб.

— Най-тъжното е, че ти вярвам…

И сега пътуваха към Ханзата, за да се представят на командващите си офицери, Роб гореше от нетърпение да получи отговори на въпросите си, а и да връчи рапорта си на ЗВС. Тасия искаше да разбере какво се е случило със семейството й. Почти не поддържаше връзки с клановете след присъединяването си към ЗВС. След онова, което ЗВС бяха сторили на скитниците — а и на нея самата, — тя вече не вярваше толкова безрезервно в тях.

Повика на екрана навигационните диаграми, проектира образа от близките звезди и видя, че курсът им минава близо до замръзналата луна Плумас.

— Това са водните мини на семейството ми. На път са ни. Можете да ме оставите там.

— Вашият дълг е към ЗВС, капитан Тамблин — заяви Конрад Бриндъл. — Най-важното е да докладваме на Земята или поне на най-близката официална станция.

— Толкова време отсъствах от ЗВС, че изобщо не знам на кого трябва да докладвам — въздъхна Роб.

— Никой от нас не знае — каза Тасия. — Става дума за моето семейство все пак.

Вирна брадичка и погледна бащата на Роб, сякаш бе новобранец.

— Униформата ми може да е малко опърпана, но аз все още имам по-висок чин от вас, лейтенант, ако ще се заяждаме.

Конрад бе готов да избухне, но Роб се намеси да успокои духовете.

— Какво толкова ще изгубим, ако спрем, тате? Няколко часа? Ден? Дрогите са победени. Не заслужаваме ли малко почивка?

Конрад не знаеше как да вмести тези двамата в йерархията на армията. Бяха много млади и разочароващо далеч от дисциплинираното поведение на служещите в ЗВС. Накрая обаче отстъпи пред молбата на Тасия.

— Трогнахте мен и жена ми, като ни посетихте, когато смятахме Роб за мъртъв, капитан Тамблин. А брат ви Джес… промени много от представите ми. Беше пределно ясен в мнението си за операциите на ЗВС срещу скитниците. Възможно е да е прав. Добре, ще направим малко отклонение.

С присъединяването си към ЗВС Тасия беше скъсала връзките със семейството си. Не се бе прибирала у дома от много години — не се върна, за да се прости с баща си на смъртния му одър, не беше помагала на Джес в работата. Сега се чувстваше развълнувана, а също и малко смутена. Дом. Често трудна за възприемане идея от скитниците.

На следващия ден обаче, когато корабът пристигна на Плумас, я обхвана лошо предчувствие. Конрад обиколи ледената луна и огледа замръзналата повърхност за следи от селище и производствени сгради.

Тасия се взря в ясните образи на останките от единия товарен лифт, в запечатаните кладенци, където кацаха космическите кораби, за да се зареждат с вода. Макар да бе обичайно много кораби да се суетят наоколо, сега видя само два, и то малки, и само три от гигантските водни танкери, които бяха гордостта на клана Тамблин.

— По дяволите, всичко наистина е съсипано!

Кацнаха, облякоха костюмите, слязоха и тръгнаха по изпъстрения със следи от тежки машини неравен лед към помпените станции. Роб вървеше след Тасия; бе развълнуван да види мястото, за което му бе разказвала толкова много. Баща му беше сдържан и почти не се обаждаше по комуникационната система.

Наложи се Тасия да провери различни асансьорни шахти, преди да открие действащ проход през дебелия няколко километра лед. С нищо не показа тревогата си, но изпитваше нарастващо безпокойство. Дълбоко под повърхността, когато вратите на асансьора се отвориха и сензорите отчетоха годна за дишане атмосфера, вдигна предното стъкло на шлема си. Вдиша студения въздух… не беше такъв, какъвто очакваше. Подуши химикали, смазка, сажди, озон и едва доловимия дъх на развалено месо.

— Какво се е случило тук, по дяволите?

Сякаш торнадо бе опустошило подземното убежище. Две черни вдлъбнатини отбелязваха местата, откъдето бяха паднали изкуствените слънца, вкопани в замразения таван. Изпълненото със сенки подземие бе осветено съвсем слабо от оцелялото трето изкуствено слънце. Назъбени парчета от кората се бяха отчупили и паднали в студеното подземно море, оставяйки зловещи черни цепнатини.

— Това е твоят дом, Тамблин. Ти ми кажи. — Роб се огледа. Голям генератор жужеше и захранваше временното осветление, закачено към покрити с изолация сгради.

— Ехо? Има ли някой?

Стреснати гласове се обадиха от една от колибите и трима мъже изскочиха навън. Тасия позна чичовците си — Кейлъб, Торин и Уин. Обърканите им лица я накараха да избухне в смях.

— Ама и вие сте едни пазачи!

Кейлъб зяпна.

— Тасия? Сладко момиче, къде се изгуби?

Тромаво, заради защитния костюм, тя ги прегърна един по един. Свали шлема си и го остави върху купчина лед.

— Мините бяха в доста по-добро състояние, когато ги оставих. Би трябвало да ви уволня. Това все още е семейният ми бизнес.

— Нашият семеен бизнес — поправи я Торин. — Всички сме от клана Тамблин.

— Някой ще ни каже ли какво е станало тук? — намеси се Конрад.

Чичовците на Тасия гледаха подозрително униформите на ЗВС, затова тя хвана костеливата ръка на Кейлъб и каза:

— По-добре ни поканете да влезем на топло и ни окажете малко скитническо гостоприемство, па макар и с полуфабрикати. И ще ми разкажете всичко, което трябва да знам.

Влязоха и изслушаха разказа на тримата чичовци как покварен вентал бил обладал замръзналото тяло на Карла Тамблин и почти унищожил водните мини. За щастие Джес и Ческа ги спасили. Тасия не знаеше какво да каже. Опитваше се да възприеме невероятната история. Нейната майка? Тя беше замръзнала в ледените пукнатини, когато Тасия беше още съвсем малка. Но след като Джес бе спасил затворниците от дрогите, тя не се съмняваше, че историята е вярна. Беше пропуснала толкова много! Роб усети притеснението й и я прегърна през раменете. Тя докосна ръката му с благодарност.

Конрад беше по-практичен.

— Имате ли новини за Ханзата? Какво се е случило, след като хидрогите са били разбити? Чухме някои слухове, но…

— Доста противоречиви слухове — вметна Роб.

Уин се облегна назад и се намръщи.

— В името на Пътеводната звезда, никой не знае какво точно се е случило. Чухме, че дрогите нямало да създават повече проблеми и че можем отново да се захванем с небесно миньорство. Което означава, че клановете ще имат нужда от водните доставки от Плумас повече от всякога, а това място е в развалини.

— Небесно миньорство, да, но кой знае какво ще стане с клановете след сътресенията в правителството? — добави Кейлъб. — Ще остана тук и ще помогна с разчистването, докато нещата се поуталожат.

— Какво сътресение в правителството? — попита Тасия.

Конрад се обърна към сина си.

— Трябва да се върнем на Земята.

— О, не на Земята — каза Торин. — Терок е центърът на правителството сега, там е седалището на новата Конфедерация. Крал Питър и кралица Естара преместиха столицата си в Терок, така че скитническите кланове, колониите на Ханзата и терокците да сформират обединено правителство.

— Крайно време беше да направим нещо както трябва — добави Уин.

— Ами генерал Ланиан? Председателят Венцеслас? — попита Конрад.

— Никой не е чувал нищо за Земята напоследък — каза Торин. — Малко е в немилост, откакто цялата власт се премести на Терок.

— Междувременно ние сме тук и се опитваме да поразчистим. Ще сме само тримата, докато не успеем да докараме работни екипи. — Кейлъб вдигна вежди.

— Но ако искате да поостанете, можем да ви намерим доста работа — изграждане на конструкции, инсталация за помпите, поправка на асансьорните шахти. Помислете си.

Тасия за миг се изкуши, а и Роб като че ли нямаше нищо против, но Конрад се намръщи.

— Все още сме членове на ЗВС. И тримата. Трябва да докладваме и да получим нови заповеди.

Тасия кимна извинително на чичовците си.

— Прав е. — Не искаше да дава възможност на бащата на Роб да оспорва първенството й. — Най-добре да идем на Терок и да докладваме на крал Питър. Да се отнесем до най-високата инстанция, това казвам аз.