Кевин Андерсън
Метален рояк (119)

119.
Адмирал Шейла Уилис

Вярна на думата си, Уилис задържа войниците на ЗВС далеч от всички. Позволи на Хаким Алаху да сключва сделки със скитниците за някои материали, докато ЗВС подготвяха за Ханзата важна доставка, която щеше да потегли веднага щом получеха оторизацията за плащане от председателя.

Стоеше на ръба на плаващата база и гледаше рибните пасажи, които се стрелкаха насам-натам из водораслите под понтоните. Бе виждала много от хората си да хвърлят храна във водата, за да ги гледат как ядат.

Нямаше повече инциденти или саботажи. Властите на Реджак следяха зорко гражданите си. Уилис им бе показала, че сътрудничеството е най-доброто решение за всички. Тримата млади вандали бяха прекарали седмица на мантата, където капитан Бриндъл очевидно ги бе сплашил така, че да не правят пакости до края на живота си.

— Мразя, когато добри деца се подхлъзват по наклонената плоскост — изръмжа той и адмиралът се зачуди какъв ли конкретен опит има по темата. Синът му Роб бе служил под нейно командване и винаги й бе изглеждал добро момче.

Един изпит млад скитник, Джим Дули, пристигна с неочаквани вести и Алаху веднага го доведе при Уилис и каза:

— Адмирале, конфликтът е почти пред края си! Ако председателят си дава сметка какво е добро за хората му, ще трябва да се споразумее с нас.

— Твърде дръзко твърдение, господин Алаху, Този младеж още не ми е казал каква новина носи.

Дули бе рошав и приличаше на уплашен заек. Беше слаб, сипаничав, най-много на двадесет и пет, с рядка светлокафява брада, от която бузите му изглеждаха мръсни.

— Мадам, магът-император официално призна Конфедерацията, като отиде на Терок и се срещна с краля. С крал Питър сключиха съюз.

Уилис успя да се овладее. Повечето изоставени колонии на Ханзата вече се бяха присъединили към Конфедерацията, както и скитническите кланове, заедно с всички на Терок — а сега и илдирийците. Кимна на Алаху и каза:

— Прав сте. Изглежда, председателят трябва да се постарае да намали загубите си.

— Мислите ли, че ще го направи? — попита Алаху.

— Никакъв шанс.

— Чухте ли какво са направили зевесетата на Уск? Тези кадри ще накарат всички да се обърнат срещу Ханзата.

Уилис се намръщи.

— Не сме получавали официални съобщения от доста време. Какво е станало на Уск?

— Корабите на зевесетата са унищожили колонията, защото старейшините им са скъсали Хартата. Разпънали старейшините на кръст, представяте ли си?! Гадове!

— Сигурна съм, че преувеличавате. Генерал Ланиан никога не би позволил подобни действия.

— Не би позволил? Той е бил там лично. Той го е направил.

Уилис изсумтя, писнало й беше от безпочвени слухове и преувеличения.

— Не вярвам.

— Вярвайте в каквото си искате. Какво ме интересува?

И Дули тръгна към кораба си, който представляваше дебел резервоар за гориво с няколко стабилизатора и товарни отделения, заварени отстрани. Възмутеният скитник бързо го зареди с несъществени стоки — морска храна и концентриран водораслов екстракт — и излетя.

Когато първата вълна нови търговци се изсипа тук преди седмица, Уилис направи изненадваща проверка, за да се увери, че не се внасят оръжия или експлозиви. Един скитнически пилот изглеждаше доста нервен, докато проверяваха кораба му, и скоро откриха малък тайник с ценни рифови перли, които не бяха сред разрешените стоки. Уилис го пусна да си замине със строго предупреждение. Според нея рифовите перли нямаха по-важно стратегическо значение от рибните филета. Добронамереността й пък спечели благоразположението на местните жители. Оттогава няколко дръзки търговци предпазливо се бяха спуснали — въпреки крайцерите — на планетата.

Докато Уилис гледаше как претовареният кораб на Дули тромаво се издига в небето, по командния канал се обади Конрад Бриндъл.

— Адмирале, имам новини. Генерал Ланиан току-що пристигна с вашия дреднаут.

— „Юпитер“? Тук? Какво иска генералът? Защо не сме информирани за идването му?

— Иска да говори с вас. Не изглежда особено приветлив.

— Е, ще ми каже какъв му е проблемът, когато кацне. — Тя отиде в комуникационната станция на сала. Редица монитори излъчваха заснеманото от сателитите в орбита. Десетте манти продължаваха да патрулират около Реджак, най-вече за демонстрация. На екраните видя „Юпитер“ да лети с пълна скорост, като кит, преследван от китоловци.

— Да, определено нещо притеснява генерала — промърмори тя.

Траекторията на товарния кораб на Дули се промени, когато достигна атмосферата.

Скитническият пилот предаде панически:

— Какво прави този дреднаут тук? Излъгахте ли ме, мръсници такива?

— Току-що пристигна. Това е командващият ЗВС.

— Скитнически кораб, спрете на място — чу се кратко съобщение. — Товарът ви ще бъде конфискуван и ще бъдете временно задържан.

— Какво, по дяволите… — Уилис се обърна към свързочния офицер. — Свържете ме с Ланиан. Веднага!

Дули, вече изплашен не на шега, незабавно промени курса си и ускори в посока, противоположна на десетте манти. Засиленият дреднаут профуча покрай тях и се насочи към малкия скитнически кораб.

— Оставете ме на мира! — извика Дули. — В името на Пътеводната звезда, имам разрешение!

Без да отправя предупреждение, „Юпитер“ откри огън. Уилис видя примигването на екрана, когато попаденията на язерите изпариха товарния кораб. Цели пет секунди остана неспособна да намери думи. Най-накрая натисна бутона за предаване и изкрещя:

— Генерале, какво правите, по дяволите? Това беше цивилен, който действаше с изричното ми разрешение.

Самодоволното лице на Ланиан изплува на екрана.

— Добре, че бях тук, за да го прехвана. Този човек очевидно бе агент на скитниците — вражески боец.

— Вражески боец? Най-обикновен търговец. Със собствените си очи видях как това хлапе натовари кораба си! — Догади й се.

— Минавало ли ви е през ума, че сме във война със скитниците? Моите заповеди са от председателя Венцеслас, както и вашите. Предавам ви видеорезюме на скорошната мисия до бунтовническата колония Уск. Позицията на Ханзата се смени от политика на търпимост към желание за обединение, което при нужда ще бъде наложено със сила.

— Не си спомням председателят някога да е проявявал политика на търпимост — вметна саркастично Уилис.

Но Ланиан вече бе започнал да излъчва кадрите от погрома на Уск, записи, които предаваха заплахите много по-силно, отколкото би могла да го направи каквато и да било реч. Уилис видя войниците на ЗВС, спускащите се ремори, горящите поля и овощни градини, избитите овце и крави, семействата на колонистите, застрелвани, докато се опитваха да избягат от домовете си. Младият свързочен офицер повърна.

— Случва се — каза Уилис. — Почисти обаче.

Лицето на Ланиан се върна на екрана.

— Излъчихме това по открит канал, адмирале. Искаме всички да имат възможност да го видят, преди да кацна. Председателят смята, че може да се наложи да се постъпи така и с Реджак. Не се зарадва на изпратената от вас сметка за материалите, които ви е наредил да вземете от името на ЗВС. Мога да изброя много нередности, достатъчно, за да ви освободя от командването.

— Как не — прошепна тя, но лицето й не трепна.

Ланиан продължи:

— Пътувам надолу в момента. Задръжте водачите на Реджак. Искам да видя началника на Компанията, говорителя за планетата, ако имат такъв, и всеки, когото сметнете за достатъчно важен.

Уилис вече не можеше да сдържа възмущението си.

— Генерал Ланиан, това не е редно. Тези хора законно са сформирали ново правителство. Нямате правомощия тук.

— Десет манти и един дреднаут ни дават всички правомощия, от които се нуждаем. Заемете се с изпълнението на възложените ви задачи, адмирале. Веднага щом пристигна, ще си направим една малка среща.

Щом връзката прекъсна, Уилис извика високо, без да я е грижа кой може да я чуе:

— Това са глупости! — Обърна се към свързочния офицер. — Свържете се с мантите ми. Лейтенант-командир Бриндъл да провери бойните станции. Обаче да мисли, че просто улесняваме нещата за генерала.

— Какво смятате да правите, адмирале?

— Нямам представа. Но искам да съм готова за всичко. Доведете Хаким Алаху и Дрю Вардиан, както нареди генералът, после доведете всичките ни войници, за да осигурим комисия по посрещането. — Младият офицер понечи да се отдалечи, но Уилис го спря. — Първо почистете повърнатото.