Кевин Андерсън
Метален рояк (105)

105.
Крал Питър

Всеки ден на крал Питър бе запълнен с обсъждания между представители на колониите на Ханзата и скитническите кланове. Но за кратко в късния следобед — и то наистина за много кратко — двамата с Естара се наслаждаваха на времето, което прекарваха заедно. След толкова много банкети, празненства и чествания беше хубаво да вечерят нещо леко, да поседят на открития балкон и да се взират в каньоните на гората и огромната дупка, която показваше небето.

Дори когато бе насаме с жена си, Питър не преставаше да се тревожи за Конфедерацията. Да управляваш бе наистина трудно, дори тежко. Създаването на напълно нова система изискваше толкова много обсъждания, толкова много споразумения и толкова много решения. ОХ стоеше търпеливо до него. Компито напредваше и започваше отново да се държи като политически съветник.

Питър мислеше за драматично променилата се ситуация между Ханзата и Конфедерацията, терокците и скитниците и дори илдирийците. А сега и самият маг-император идваше към Терок.

Новините за ужасяващата разплодителна програма на Добро, научени чрез зелените жреци, бяха потресли Питър. При посещението си в Миджистра двамата с Естара бяха харесали мага-император и му бяха дали световно дръвче за Призматичния палат. Но след като бе чул историята на Нира, Питър не знаеше какво да мисли. Може би нямаше да е лошо да се срещнат лице в лице. Надяваше се илдирийците да станат съюзници на Конфедерацията.

Магът-император можеше да отиде при председателя Венцеслас, но бе избрал Терок. Това щеше да е ясен сигнал за Ханзата. Ами ако илдирийският водач бе също толкова лъжлив като Базил? Питър отказваше да го повярва.

— Не знаехме с какво се захващаме, когато започнахме, Естара. Имам толкова опит от годините си като крал, колкото Базил ми позволи да натрупам, но нима не скочихме от ръба на скала? И всички тези хора не ме ли следват сляпо?

— Ако разполагаме с достатъчно хора — заяви Естара, — ще успеем да се справим. Трябваше да избягаме от Ханзата, да се освободим от председателя. Разполагаш с най-добрите експерти.

— Да, крал Питър — намеси се ОХ. — Така е. Водачеството се състои от оценяването на всички детайли, следствия и юридически последици от действията на дадена планета или планети… Трябва да отговорите на следните въпроси: Доколко свободна и доколко единна трябва да е Конфедерацията? Тя общество на взаимопомощ ли е, или истински съюз? Трябва ли откъснатите колонии на Ханзата да се третират като една общност, или като самостоятелни? Изглежда логично всяка колония да изпраща свой представител, тъй като всяка има различни нужди.

Естара се съгласи.

— Да формираш ново правителство е като да създадеш ново семейство като крал и съпруг. Правиш неща, които никога не си очаквал, но въпреки това се хващаш на хорото. Човешката раса разчита на нас.

Той я погали по ръката.

— Засега поне всички имаме един и същи идеал и всички сме съгласни по основните положения. — Вгледа се във вечерното слънце, което проблясваше сред зеления покрив на листата.

— Недей да губиш концентрация. — Естара потръпна, когато болката парна в корема й.

— Нещо лошо ли има?

— Не, така трябва да бъде според майка ми, зелените жреци и всички останали, с които съм говорила. — Тя задиша на пресекулки, съсредоточи се и се успокои. — Ще родя след две седмици, Питър. Няма начин да е напълно безболезнено.

Той я прегърна.

— Иска ми се да можех да направя нещо.

— Вече го направи. Аз ще се съсредоточа върху бебето. Ти се съсредоточи върху изглаждането на различията в правителството.

— Не е толкова просто, Естара.

— Раждането също. Но ще се справим. Запомни едно: ако водачите са добри и хората са добри; всичко ще проработи.

— Кажи го на Базил.

— Той ще трябва да живее със собствените си решения. Ние с теб и представителите на Конфедерацията трябва да решим какво ще правим сега.

— Да имам избор е много по-добре, отколкото да ми натрапват решение.

Учителското компи наля от гарафата папратови сокове, смесени според рецептата на бабата на Естара. Питър вдигна тост.

— Независимо какво изберем, ще сме по-добре, отколкото бяхме под петата на председателя на Ханзата.

Пиха за това.