Кевин Андерсън
Метален рояк (104)

104.
Магът-император Джора’х

Корабите на адар Зан’нх се върнаха от спасителната мисия на император Джора’х с човешките бежанци от Челдре. Следван от Нира и децата й, както и от престолонаследника Даро’х, Джора’х излезе, за да ги посрещне, нетърпелив да научи колко далеч са се разпространили кликисите и колко щети са причинили до момента. Страхуваше се, че ще се изправи пред нова война. Беше ли кликиската раса враг на Илдирийската империя?

С бързи крачки магът-император се спусна по пътеката от Призматичния палат и зачака на площада кацането на кораба на Зан’нх. Бюрократи, наложници, паметители и свещеници-философи го следваха, за да приветстват Слънчевия флот.

На корабните платформи в орбита Табита Хък и екипът й отпразнуваха случая, като пуснаха девет нови бойни лайнера, които да съпроводят спускащия се флагмански кораб. Бързи катери кръжаха около бойните лайнери и изпълняваха сложни маневри. Радостните илдирийци вече бяха разбрали, че адарът е успял в мисията си.

Флагманският кораб кацна върху мозаечната настилка, слънчевите му платна трептяха. Джора’х черпеше сили от близостта на Нира. Осира’х държеше ръката на престолонаследника Даро’х, сякаш си спомняше какво е да бъде отново малко момиче. Децата на Нира със странните си очи и неочакваните си интереси се бяха занимавали с новите „откровения“ на Колкер. Бяха предложили да й покажат, а другите зелени жреци я бяха насърчили да опита, но Нира бе твърде съсредоточена върху задачата да възстанови връзката си с Джора’х и да го напътства.

Рампите на кораба се спуснаха и адар Зан’нх пристъпи навън, следван от няколко висши офицери, униформени войници от Слънчевия флот и накрая групата бежанци, евакуирана от Челдре. Само стотина души. Нира — очакваше да са много повече — си пое дъх и попита:

— Само толкова ли са?

Зан’нх притисна юмрук към гърдите си.

— Минахме през няколко други известни колонии. Някои не бяха населени, други бяха опустошени. На Челдре обаче открихме тези хора, бяха още живи.

— Попаднахте ли на други кликиси? Колко са? — попита Джора’х.

— Наистина са се завърнали с пълна сила. На Челдре тези хора бяха взети в плен. Ако не бяхме пристигнали навреме, кликисите щяха да ги убият.

— Той ни спаси! — извика един от хората зад него.

Зан’нх погледна измъчените бежанци, после баща си.

— Не е… достойно… онова, което кликисите правят на планета след планета.

Нира разпери ръце и викна на бежанците:

— Радваме се, че сте живи. Радваме се, че сте тук.

Хората се запрепъваха по рампата, изпълнени с благодарност. Джора’х се обърна към слугите, които явно бяха въодушевени, че ще има какво да правят, че ще получат заповеди, които да изпълняват.

— Погрижете се да бъдат настанени, да получат нови дрехи, медицински грижи и каквато храна поискат.

Колонистите на Челдре благодариха в хор. Някои едва се държаха на крака, други искаха да изтичат напред и да прегърнат мага-император, но Язра’х го пазеше и никой не посмя да мине покрай нея.

Адарът — гледаше изумените им и облекчени лица — каза тихо:

— Прав бяхте да ме изпратите на тази мисия, господарю. Ако бях тръгнал по-рано, може би щях да спася още хора.

Намерението на Зан’нх не бе да отправя критика, но въпреки всичко Джора’х почувства вина. Беше се поколебал, когато Нира отправи молбата си към Слънчевия флот. Не искаше да губи време или ресурси, за да разрешава проблем, който хората си бяха причинили сами. Трябваше да послуша Нира веднага. Тя бе поискала толкова малко, а Джора’х имаше чувството, че й дължи страшно много. След стореното от илдирийците на хората на Добро, след престъпленията и тайните в продължение на поколения — сега изложени наяве, за негов срам! — не трябваше изобщо да се колебае. Магът-император имаше към хората дълг, който не можеше да бъде изплатен лесно.

Обърна се към Нира и тихо попита:

— Как мога да им помогна най-добре? Дали да останат на Илдира? Или да ги изпратя на Земята? Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш от мен.

Лицето на Нира се стегна.

— Не Земята и не Илдира. Тези хора са отишли на Челдре, защото са искали да започнат живота си наново. Искали са дом, който да нарекат свой, и са рискували всичко, за да се присъединят към колонизаторската инициатива на Ханзата.

Осира’х кимна отривисто и стисна ръката на престолонаследника. Седем катера се стрелкаха над главите им в ново акробатично представление.

— Изпрати ги на Добро, тате — каза тя. — Нека се присъединят към човешките заселници там. Нали така, Даро’х? Нека построят колонията, обещана на колонистите на „Бъртън“.

Нира потрепери, но кимна и каза:

— Да, но само ако са съгласни. Това ще помогне раните да заздравеят и ще промени виждането им за теб и всички илдирийци.

Джора’х пое дълбоко дъх.

— Да, раната трябва да заздравее. Може би Добро може да постави ново начало, да стане място, където хората и илдирийците могат да живеят в хармония. Тези колонисти могат да отидат там и да бъдат свободни, обещаваме им цялата подкрепа, която можем да осигурим. Така трябваше да е от самото начало.

Усмивката, която изплува на лицето й, бе искрено щастлива.

— Това е добро начало, Джора’х.

— Освен ако фероуите не дойдат да го разрушат — намеси се Даро’х. Белезите на лицето му изглеждаха зловещо червени под ярката слънчева светлина.

Слугите и бюрократите вече отвеждаха бежанците от Челдре. Джора’х се замисли. Беше планирал този ход от дълго време и вече не можеше да го пренебрегва. Трябваше да овладее неприятната ситуация, преди хората да вземат нещата в свои ръце. За да възстанови доверието, трябваше да направи нещо повече от раздаването на малко земя в Добро на няколко колонисти бежанци. Вековете измами щяха да струват скъпо на илдирийците и вероятно щяха да провалят шансовете им за истински съюз с хората. Налагаше се да поправи нещата, да прокара нови пътища.

— Добро е само първата крачка, но сама по себе си тя не е достатъчна. Знаеш, че не е. Показен жест като този не може да поправи нещата — Той се вгледа в очите на Нира, после хвърли поглед към Осира’х. — Вече си казала на зелените жреци за разплодителната програма, Нира. Споделила си историята си и част от болката, но обяснението не е равносилно на изкупление. Това е нещо, което трябва да направя. Не можем да го пренебрегнем и да се надяваме, че хората ще забравят за случилото си. Няма да стане.

Не се поколеба, тъй като го правеше заради нея. Това, което го изненада, бе чувството, че постъпва правилно.

— Трябва да се срещна с водачите на тези хора и да призная какво са направили илдирийците на човеците през поколенията. Ще се извиня и само тогава ще мога да се надявам да получа някакво опрощение. Ще отида при крал Питър или при председателя Венцеслас — при когото смяташ, че е по-подходящо.

Рлинда Кет и Ден Перони вече му бяха обяснили за странната схизма в човешкото правителство — от една страна, новата Конфедерация, от друга — старият Терански ханзейски съюз. Очевидно Ханзата се бе изолирала, докато Конфедерацията растеше и приемаше нови „касти“ от колонисти и скитници. Джора’х вече се бе срещал с председателя Венцеслас, а и бе прекарал известно време с крал Питър и кралица Естара.

Лицето на Нира засия и магът-император обяви намеренията си:

— Ще отидем на Терок. Това е сърцето и душата на човешката раса. — Прегърна Нира, за да сподели с нея радостта й. — Ще тръгнем възможно най-скоро.