Луиз Бегшоу
Нежна завист (27)

Двадесет и шеста глава

Нещата излязоха извън контрол. Елън избухна в плач и се втурна към вратата, но се препъна в прага, падна на колене и широкият й гръб затрепери от риданията й. Снежанка се облегна на стената със самодоволна усмивка, а Чарли нервно зарови пръсти в косите си.

— По-добре е, че го разбра сега — спокойно заяви тя.

— Но не така. По дяволите — изруга Чарли.

— Хайде, скъпи, да се махаме — подкани го Снежанка, приближи стройното си тяло към него и облиза устни. — Ще настане суматоха, не бива да бъдем тук. Ще заминем за Лондон с моята кола.

— Няма да бягам — отсече Чарли.

— Това не е бягство, трябва да изчезнем, заради Елън. Няма да й бъде приятно да ни гледа заедно в тази къща — изтъкна тя с ангелски глас.

— Мамка му! Тръгвайте, какво чакате? — изръмжах.

— Добре — отвърна Снежанка.

Изгледа ме с пълно безразличие. Не бях виждала толкова пресметливо създание, дори старият ми котарак Лутър не проявяваше такава хитрост, когато се опитваше да достигне до гнездо с пиленца.

— Не бива да стоим тук, любов моя. Помисли за Елън.

— По дяволите — повтори Чарли.

Изглеждаше омагьосан от Снежанка и очите му жадно се взираха в нея. Очевидно бе, че идеята за бягство му се струва безкрайно примамлива.

От градината се чуха стъпки на хора, които се затичаха към къщата, привлечени от хленченето на Елън, което отекваше като вой на сирена при бомбардировка.

— Чарли, знаеш, че обичаш Елън — започнах да го умолявам аз. — Не й причинявай това. Снежанке… за бога, той ще се ожени утре!

— Млъквай, стара вещице — просъска тя. Изглеждаше красива, когато бе ядосана. Като разярена пума. — Беше любов от пръв поглед. Няма да го принудиш да прекара целия си живот с прасе като нея!

— По-добре прасе, отколкото зла кучка — отвърнах с треперещ глас.

— Впрочем нямаш право да ми четеш лекции за женените мъже, малка уличнице.

Гневно излезе от стаята, покорно следвана от Чарли.

* * *

Признавам, че в първите тридесет секунди не сторих нищо. Вие как бихте реагирали? Седнах на леглото с розовата си шаферска рокля и заплаках.

Бях се представила блестящо. Бях успяла да разваля отношенията си с шефа, да съсипя живота на една стара приятелка и да накарам мъжа, по когото бях хлътнала дълбоко като Роби Колтрейн при гмуркане от висок трамплин, да ме ненавижда.

Веднага щом се опомних, хукнах по коридора да търся Елън. Очите ми бяха зачервени, а носът ми течеше като чешма… или беше обратното? Кожата ми лепнеше от хладна пот, избила от паника.

Сблъсках се с Том, който дотича горе по стълбите.

— А, ето те — равнодушно каза той. — Накъде си тръгнала? Вече причини достатъчно неприятности за едно гостуване.

— Отивам да намеря Елън — отвърнах аз и по носа ми потекоха нови сълзи.

— Не си прави труда. Тя не желае да те вижда. Най-добре събери багажа си и тръгвай. Сестра ти и приятелките ви вече товарят колата. Извиних им се, те нямат никаква вина.

— Том — проплаках. — Не исках…

— Няма да слушам оправданията ти, Алекс. Колкото и удивително да ти се струва, ти не си първата ми грижа в момента.

Почувствах болка, сякаш ме бе ударил в корема. Лицето му изглеждаше като изсечено от камък срещу мен.

— Ще си отида — прошепнах. — Веднага.

— Чудесно. — Тъмните очи на Том издадоха недоумение, когато се вгледаха в моите. — Като си помисля, че някога бях влюбен в теб! Едва ли имаш представа колко си се променила. Толкова те харесвах с евтините джинси, с тениска и разрошени коси. А сега носиш маркови облекла и си станала вироглава егоистка. Никога не съм виждал човек, който да стигне дотук от липса на самоуважение.

— Какво? — запелтечих.

— О, добре ме чу. Мислиш, че щом си станала ослепителна красавица, всичко ти е позволено. Но за мен това не означава нищо. Трябва ми момиче, което обича нещо друго на този свят, освен огледалото си — изкрещя той и закрачи към спалнята на Елън, преди да кажа дума в отговор.

* * *

Кийша вече бе запалила, когато, залитайки, излязох през входната врата, натоварена с незакопчани куфари. Дори не си бях направила труда да сгъна дрехите. Бързах час по-скоро да изчезна от погледите на хората, които се бяха събрали до стъпалата като за погребално шествие.

Едва видях вратата на колата през сълзите си. Стоварих една чанта на чакъла и всичкото ми бельо се разпиля на алеята.

— О, за бога — извика Гейл и скочи от колата да го събере. — Ти си виновна за всичко, Алекс! Донесе ни най-големия срам на света. Не ти ли стига? Направи един стриптийз и затанцувай кан-кан, ако не ти се струва достатъчно.

— Млъкни, Гейл, връщай се в колата — спокойно каза Бронуен.

Най-сетне бельото ми бе натоварено в багажника и Кийша потегли с такава скорост, че се разхвърча чакъл. Кой каквото ще да казва за това момиче, но може да кара като Деймън Хил. Имаше достатъчно материал да издаде цяла книга със съчинени от нея ругатни по адрес на други шофьори.

— Разкарай се от пътя ми, шибан ходещ труп! — крещеше тя на пенсионерите, които пресичаха твърде бавно, но това е друга тема.

— Не мога да разбера защо не послуша Том — безброй пъти повтори Гейл по пътя.

Накрая й казах, че Том е сноб и самонадеян глупак.

— Аз мисля, че е страхотен — заяви тя. — Не се надявай да го зарежа само защото си се скарала с него.

— Да го зарежеш? — пламнах от ревност. — Дори не ти е дал телефонния си номер.

— Е, вече ми го даде — тържествувайки каза Гейл. — Чудесно си паснахме. Не мога да си обясня защо се държиш така ужасно с него. Предполагам, че все още си луда по Шеймъс.

Шеймъс! Влечението ми към него бе отшумяло като момичешките ми блянове за Пол Уелър.

— Тази история приключи.

— Можехте поне да се прикривате от Долорес, беше ужасно разстроена от малките ви флиртове. Защо трябваше да го правите толкова очевидно? Впрочем Том ми каза, че цъфтя от хубост. Ще очаквам да ми се обади.

Не казах нищо. Видях Гейл да мята златистите си коси на задната седалка.

— Той печели повече от милион годишно — гордо отбеляза тя.

— Браво на него — промърморих.

— Каза ти, че не бива да дружим с жени като Снежанка — напомни ми Гейл. — Трябваше да му обърнеш повече внимание.

— Нямам представа как е стигнал до това заключение. Не знаеше, че тя ще избяга с Чарли. Не е ясновидец.

Кийша се обърна към мен и се усмихна.

— Господи, вие двете наистина все още не схващате.

— Какво не схващаме? Том каза, че не би било уместно да назове причината.

— Колко старомодно — усмихна се Кийша. — И аз бих опитала късмета си с този джентълмен. Мислите ли, че би харесал чернокожа?

Господи, искаше ми се да й отправя заплашително предупреждение, а бе най-добрата ми приятелка.

— Кое е старомодно?

— Той се опитва да спаси репутацията й. Слепи идиотки, в Съри няма ли компаньонки на повикване?

— Какво? — задъхано попитах.

— Нашата Снежанка не е чиста като сняг, а е от бранша — засмя се Кийша. — Нищо чудно, че е искал да я отпрати далеч от брат си.

* * *

Когато влязохме в апартамента, ни лъхна миризма на развалена риба. Бронуен отново бе забравила да изхвърли кофата. Затова, преди да се отпусна изтощена на леглото си, трябваше да се заема с мръсотията. Диванът бе покрит с дебел пласт прах, а хладилникът се бе превърнал в резерват за буболечки. Сякаш пакостливи джуджета бяха размахали вълшебни пръчици и бяха превърнали жилището ни в бунище.

— Килимът в спалнята ти не се виждаше от нахвърляни парцали — каза Кийша.

— Какво?

— Трудно беше, но успях да ги събера.

Пъхна част от мръсните ми дрехи в коша за пране.

— Е, поне връзките ми не са „докато утрото ни раздели“ — колебливо подхвърлих в отговор.

— „Докато Долорес ни раздели“ — засмя се Гейл. — Не, не искам вино, Бронуен. Ще се опитам да сваля някое кило, в случай че Том ме потърси.

— Сигурна ли си, че Снежанка е от бранша? Защо не ни каза това?

— Не е моя работа, скъпа — отвърна Кийша, запали нова цигара и предложи на всички. — Някой иска ли да хване рак?

— Наздраве — каза Бронуен и си взе една.

— Може би е приключила. Но все още има доста „приятели“. Все мъже.

— Може би й харесва компанията им — предположих.

— О, слез на земята, Алекс. Би харесала компанията на всеки мъж срещу пет стотачки. Ти ми каза, че произхожда от бедно семейство, а може да си позволи луксозен апартамент, гардероб, пълен с „Прада“, и лъскава кола, без да работи? Познава всички богати араби в Лондон. Тоест всички, които въртят незаконен бизнес. Помниш ли красавците, които ни придружиха до приема? Моля те.

Замълчах. Почувствах се като пълна глупачка.

— Сигурно Том познава някого, който е ползвал услугите й. Или е дочул нещо. Но ако се е отказала от този начин на живот, просто не е искал да я засрами, като разкрие на всички. Поне така предполагам.

— Толкова е почтен — въздъхна Гейл. — Толкова… галантен.

В това нямаше съмнение.

— Тогава как е успяла да завърти главата на Чарли?

— Чарли не е знаел това, което е знаел Том. Истината е, че Елън не е красавица. Някои момчета от богати семейства не знаят какво е опитна любовница — каза Кийша, облегна се на дивана и дълбоко всмука от цигарата си. — Омаяла го е със сексапила и умението си да говори като дама. Навярно е усвоила второто във вашето училище-манастир, момичета. Преди да започне да изкарва прехраната си, като продава прелестите си — засмя се тя.

Изпих четири големи чаши вино и си легнах. Дори не заплаках. Нямаше смисъл.

* * *

Звънът на будилника ми подейства като шок. Бях започнала да свиквам да се будя от птичи песни и мучене на крави, а изведнъж се озовах отново в Лондон, при замърсения въздух. И трябваше да ходя на работа.

Устата ми бе пресъхнала, измъчваше ме главоболие, а когато, залитайки, отидох до банята, за да пийна глътка вода, осъзнах, че съм заспала с грим. По бузите ми имаше лепкави следи от фон дьо тен, а нямах много време за разкрасяване, така че просто измих лицето си и откраднах малко „Уош енд гоу“ от Гейл. Нямах време дори за сешоар, а за закуска не можеше да става и дума, но кого го бе грижа. Напълно бях загубила апетит от мъка.

На път за работа се огледах и видях негримираното си лице с тъмни кръгове под очите. Чудесно. Кожата ми бе бледа, почти сива, като настроението ми. Нито един мъж не подсвирна след мен и не се обърна да ме види по-внимателно.

Отчаяно се запитах дали има начин да изкупя вината си. Да се обадя на Снежанка? Какво можех да й кажа? Целта й бе да омае Чарли и да го накара да се ожени за нея, докато все още я следва като кученце. След като прочете новината в „Таймс“, Том нямаше да ми проговори до края на дните си. Чарли Дръмънд не би искал да се разчуе, че се е оженил за проститутка. Господи, а ако Снежанка бе забременяла? Не се и съмнявах, че би прибягнала до всякакви средства. Мъжете от семейство Дръмънд бяха старомодни. Ако поне малко приличаше на Том, Чарли щеше да поеме отговорността си.

При мисълта за Том изпитах желание да се скрия някъде и да умра. Закривах лицето си с ръце, докато вървях към банката. Никой не попита: „Добре ли си, скъпа?“. Ако изглеждах прилично, не би било така. На никого не му пука за грозните момичета.

Елън също се бе убедила в това.

Закърших ръце в агония. Думите на Том отекваха в съзнанието ми, ужасяващо правдиви. „Никога не съм виждал човек, който да стигне дотук от липса на самоуважение.“ Това бе самата истина, нали? Само защото бях кисела заради Шеймъс и другите си бивши гаджета, нарочно бях провалила сватбата на Елън. От завист, че щеше да се омъжи преди мен. Потръпнах при спомена за капризите си относно роклята. Трябваше да бъде денят на Елън, а аз се бях държала като разглезено хлапе. Бях изпитала злорадство, когато Снежанка бе започнала да съблазнява младоженеца, макар и да не предполагах, че ще стигне толкова далеч.

Ако кажех на Том, щеше ли да ми повярва? Съмнявах се. „Господи, помислих си, докато се промъквах между хората, натъпкани като сардели, за да изляза от метрото. Защо изобщо си задаваш този въпрос? Очевидно е, че те презира. И че изпитва влечение към малката ти сестричка“.

Ужасих се, когато си представих, че съм шаферка на Гейл, която се носи по пътеката между гостите, ефирна като пух, хванала Том под ръка, и замечтано гледа напред, а аз плача неудържимо зад нея, облечена с цикламената рокля с къдрички. Гейл бе нежна и женствена, каквато аз никога нямаше да бъда. Стараеше се да не ругае като каруцар в присъствието на мъж. Съгласяваше се с Том за всичко и не спореше с него. Говореше малко и кротко го слушаше със загадъчна усмивка, докато разказва нещо. Никога нямаше да изложи връзката им на риск. Щеше да оставя на него да избира кой филм да гледат. Да чака да я потърси отново, вместо бързо да отговаря на обажданията му. Да приема букетите му със скрити в тях скъпи бижута с престорено нехайство.

Скоро щеше да яде натурално кисело мляко в „Карфор“, а аз да бъда отхвърлената роднина, лудата Алекс, посмешище на всяко семейно събиране!

Едва сдържах плача си, докато тичах нагоре по стълбите в „Хамилтън Кейн“.

— Добро утро, Алекс — поздрави ме администраторката Тина. — Изглеждаш, сякаш са те влачили по корем, да не би това да е нова мода?

— Нямам настроение за празни приказки — сопнах се аз. „Нападението е най-добрата защита“. Но погледнах косите си в огледалните врати на асансьора. Бяха изсъхнали на клечки и сплъстени върху скалпа ми.

— Е, не излизай на улицата. Ще изплашиш някое дете — подигравателно извика Тина. — Госпожа Хънтингтън иска незабавно да отидеш в офиса й. Какво си направила? Гърмящата е страшно ядосана.

Какво ли? Влязох в асансьора, който за мое щастие бе празен, отворих чантата си и извадих четката за коса. Сресах се бързо колкото можах и чух хиляди цъфтящи върхове да се откъсват, но какво можех да сторя? Нямах време. Тина бе дяволски права, биха могли да ме изложат като експонат в лондонската тъмница.

— Влизай — сърдито промърмори Гърмящия задник веднага щом почуках на вратата.

Потръпнах, когато седнах на големия й розов стол, леко наклонен назад, за да кара седящия срещу нея да чувства по-ниското си положение. (Специална тактика, която началниците прилагат върху хората, които са решили да смъмрят.) Като че ли не си личеше, че нямам нужда от помощ в това отношение. Ако бях по-ниска, би й трябвал микроскоп, за да ме вижда.

Гърмящата гневно изпусна газ няколко пъти като пистолетни изстрели, но бях твърде изплашена, за да се засмея.

— Получих бележка, която ми разкри нещо доста съществено — започна тя. — От господин Мейън на долния етаж.

Сърцето ми спря.

— Пише, че си оставила недовършена работа при него — продължи тя. — Трябва да ти кажа, че държа новосформираният ми екип да дава сто и десет процента от себе си в този отдел!

— Няма такъв процент. Невъзможно е.

— Недей да остроумничиш — прекъсна ме Глория. — Ако имаш намерение да сновеш между неговия и моя офис, няма място за теб в „Човешки ресурси“. Дано съм се изразила достатъчно ясно. Е, сега върви при него, но те искам тук най-късно в девет и четиридесет с уверение, че няма да се повтори.

— Ммм, да, добре.

— Знаеш ли, Александра, скъпа. — Наведе се напред и огромните й гърди се сплескаха върху плота на бюрото, докато говореше с майчински тон. — Когато напускаш едно работно място и преминаваш на друго, не бива да оставяш нищо недовършено. Сигурна съм, че си съгласна.

— Разбира се — промърморих и побързах да изляза.

* * *

Плахо се промъкнах в офиса на Шеймъс.

— А, Алекс, ето те най-сетне. — Бе широко усмихнат. Като крокодила от „Алиса“. — Влез в офиса, госпожичке. — Веднага щом вратата се затвори, започна без заобикалки, усмихвайки се на Джени през преградата. — Помисли ли си върху идеята ми? Дано си го направила, защото не можеш просто да ме захвърлиш. Ще бъдеш ли мила с мен?

— Не зная какво имаш предвид — запелтечих.

— О, сигурен съм, че знаеш. Хлътна по мен още когато ме видя за първи път — продължи той с подигравателен тон. — Искам те в апартамента довечера. Точно в осем и тридесет.

С удивление погледнах ключовете, които сложи в шепата ми. „Това му харесва — помислих си, доловила в очите му задоволство. — Подъл гадняр. Изпитва наслада, когато ме кара да онемея“.

— Трудно е без работа в този жесток свят — каза Шеймъс. — Майка ти не играе голф с много хора. Всичко, което имаш, може изведнъж да ти се изплъзне. — Щракна с пръсти. — Естествено, ти избираш, скъпа. — „Да, разбира се“, помислих си. — Но ще ти кажа едно: ако не се появиш тази вечер, не си прави труда да идваш на работа утре. Защото си уволнена. Край.

— Не ти вярвам — промълвих през сълзи.

Той се усмихна до уши.

— Това е твой проблем.