Луиз Бегшоу
Нежна завист (12)

Единадесета глава

Не изпаднах в паника. Поне в първите тридесет секунди. Останах спокойна. „Не реагирай твърде бурно — казах си. — Не реагирай по никакъв начин. Така ще доставиш удоволствие на русокосата вещица.“

— Сигурно си се припознала — колебливо казах аз.

— Не. — Снежанка повдигна вежди.

Запитах се дали знае. Не й бях казала, но Гейл душеше след нея като кученце.

— Шеймъс е в Париж — заявих. — Има важна среща.

— Явно не е толкова важна, колкото да лъска сливиците на жена си с език — продължи да чурулика Снежанка. — Прелестното създание със сребристия костюм „Прада“ определено е Долорес, бих я познала навсякъде. Голяма сладурана. Казаха ми, че мъжът с нея е съпругът й.

— Не е възможно. Сигурно има любовник — запелтечих.

Снежанка се засмя.

— Слез на земята, Алекс! Едва ли би се целувала с друг мъж пред очите на цял Лондон.

— Какво? — извиках.

— Пред целия град, скъпа! Не, това е съпружеска целувка, нали е вълнуващо да видиш, че при някои двойки страстта не угасва и след като минат през олтара.

— Как изглежда той?

— Хм… слаб, с къдрава черна коса. Не мога да видя лицето му, защото Долорес го закрива. Елегантен тъмно кафяв костюм, вероятно „Осуалд Боутинг“. Явно си пада малко конте…

— Шеймъс не е конте — прекъснах я аз, обзета от страх, защото описанието твърде много напомняше за него.

— Ела да ги видиш. Ти ще ми кажеш — засмя се Снежанка. — Ако Долорес има любовник, това ще бъде истинска сензация!

За секунда страхът бе изместен от отчаяна надежда. Шеймъс ми се бе заклел, че заминава за Париж, след като през цялата седмица го бях молила да излезем заедно тази вечер. А Долорес да се целува с друг мъж пред камерите… Господи! Това бе основание за раз…

Застинах. Човек не се развеждаше заради целувки с брачния си партньор.

Долорес и Шеймъс бяха точно пред мен. Тя блестеше със съвършения си сребрист тоалет като морска сирена с изваяно тяло. А Шеймъс, моят Шеймъс, любовта на живота ми, спасителят ми, бе впил устни в нейните. С едната си ръка милваше талията й, а другата плъзгаше по стегнатия й задник. Телата им бяха така преплетени, сякаш бяха сиамски близнаци.

— Е? — ехидно попита Снежанка.

— Хм, да. — Удивително бе, че гласът ми може да звучи нормално, когато умът ми е блокирал. — Това е шефът.

Шеймъс се отдели от Долорес само за миг, колкото да си поеме дъх. С жест, от който всичко в мен се преобърна, обхвана главата й и платиненорусите й къдрици се разпиляха върху пръстите му, докато докосваше устните й с кратки нежни целувки.

„Прави това и с мен“, помислих си аз с ярост. Бе една от любимите ми ласки. Не можех да повярвам. Сякаш наблюдавах сцената на забавен кадър.

Не чух Кийша да се приближава към нас и усетих присъствието й едва когато потупа Снежанка по рамото.

— Мохамед каза, че те търси.

— Трябва да вървя, Алекс, скъпа, но ще се върна. Можеш да ме запознаеш с Шеймъс, а аз теб с Долорес — засмя се Снежанка. — Услуга за услуга, а?

Кийша притисна рамото ми.

— Казах ти, че е мръсник. Хубаво е, че го разбра сега.

— Хубаво ли? Какво хубаво има в това да видя гаджето си да се натиска с друга?

— Алекс — въздъхна Кийша. — Тя е съпругата му. Ти си другата жена.

Вече плачех. Не ронех малки, едва забележими сълзи, а по бузите ми се стичаха обилни солени струи, които размазваха фон дьо тена ми.

— Но той каза, че ще бъде в Париж. И че с брака му е свършено.

— Очевидно не е така, скъпа — тихо промълви Кийша.

За миг зърнах отражението си в една от огледалните колони. Слава богу, че спиралата ми бе водоустойчива, но очите ми бяха зачервени, а лицето — на райета като шезлонг в Брайтън. Носът ми бе по-червен от на елена Рудолф. В този миг, изглежда, нещо щракна в съзнанието на Шеймъс, защото застина и съвсем бавно извърна глава към нас.

Видя ме. На лицето му се изписаха променливи емоции. Първата бе ужас, второто чувство за вина, а третата паника.

Долорес го погледна.

— Скъпи — силно прошепна тя, — познаваш ли момичето, което се излага така? Мислиш ли, че е пияна?

Кийша отвори уста, за да каже бог знае какво, но я сритах в пищяла, преди да проговори.

Искаше ми се да я ударя. Или него. Да потъна вдън земя, да побягна, накъдето ми видят очите, но не можех да помръдна. Стоях като хипнотизирана. Парализирана.

Шеймъс каза:

— Да вървим, скъпа.

Поведе Долорес между хората.

* * *

Кийша ме завлече в тоалетната и ми хвърли няколко носни кърпички.

— Бързо изтрий тези сълзи.

— Не мога — изхлипах. — Искам да си отидем у дома.

— В никакъв случай — грубо започна да подсушава лицето ми. — Какъв фон дьо тен си сложила? — Започна да рови в чантата ми, но откри само коректор за тъмни кръгове и червило.

— Не го взех. Мога ли да ползвам твоя?

— О, и таз хубава — саркастично промърмори тя и посочи шоколадовите си бузи. — Не мисля, че моят тъмен махагон като на Иман е подходящ за теб. Ще трябва да се задоволим с това.

Попи влагата и възстанови грима ми поне до някакво подобие на приличен вид.

— Сериозно. Не мога да го понеса.

— Трябва да се стегнеш… Не му доставяй удоволствието. А какво ще каже Оливия Уайт?

Тези думи ме накараха да дойда на себе си. Въпреки че ми се повдигаше, закрачих обратно към салона, повтаряйки си редове на Шекспир:

„Отново тръгваме напред, приятели,

отстъпим ли, ще е предателство към мъртвите…“^[1]

— Чуваш ли? — попита Кийша. — Ето, изпий това.

Взе един „Кир Роял“ и ми го подаде. Застинах. Отново видях Долорес. Бе хванала Шеймъс под ръка и го дърпаше към мен. Не исках да ги гледам, а необяснимо защо не преставах да ги зяпам. Сякаш бях станала свидетел на тежка катастрофа и стоях вцепенена от ужас.

— Засмей се — изръмжа Кийша. Хвърлих й убийствен поглед. — Засмей се! — настойчиво повтори тя.

Долорес се приближаваше, устремена към нас като танк.

Избухнах в истеричен смях и едва не разлях питието си.

Кийша безмилостно ме гъделичкаше по кръста. Подла кучка. Но също се засмя, докато се опитвах да запазя поне част от шампанското си. Сякаш и двете бяхме откачили.

— Здравей, Шеймъс — каза тя така силно, че всички да я чуят. — Аз съм Кийша, съквартирантка на Алекс. Много ми е разказвала за теб.

— Така ли? — уплашено промълви Шеймъс. — А… това е съпругата ми, Долорес. Алекс работи при мен. Как си, Алекс?

Навярно сте предположили, че нервите ми няма да издържат и ще заридая като домакиня, която реже лук, докато гледа как Гарет Саутгейт бие дузпа за Англия.

Но се лъжете.

Когато една жена застане срещу съперницата си, открива, че притежава неподозирана сила. „Как смее тази Долорес Мейън да ме гледа така надменно? Да се перчи с тоалетите и слугите си и с моя Шеймъс?“, казах си, обзета от ярост. Бях бясна, защото бях допуснала да ме види разстроена и мускулите на лицето ми трепереха. „Хей — помислих си със злорадство, — аз спя със съпруга ти, така че престани да се усмихваш самодоволно“.

Добре, добре. Зная, че вече загубих съчувствието ви, но се опитвам да бъда честна за онова, което се случи. Казват, че насилието не е решение на никой проблем, но грешат. Би ме накарало да се почувствам доста по-добре. Едва се сдържах да не се нахвърля върху напудрената кукла и да не разкривя изваяните й скули.

— Нищо ми няма. Преди малко скъсах с приятеля си.

— Някои мъже си въобразяват, че всичко може да им се размине — отбеляза Кийша, без да откъсва очи от Шеймъс.

— О, не бъди толкова сурова с него — глезено я упрекна Долорес. — Може би има обяснение.

Не можех да го погледна, но сърцето ми започна да бие учестено, когато той припряно промълви:

— Разбира се, че има.

— Алекс няма време да слуша обяснения — заяви Кийша. — Тя ходи с Ленъкс Колинс.

Преди да отрека, Кийша се усмихна лъчезарно на семейство Мейън и ме повлече към множеството хора.

— Вече можеш да си тръгнеш — гордо каза тя. — А в понеделник просто не му обръщай внимание. Върши си работата.

— Шегуваш се. Мислиш, че ще отида на работа в понеделник?

Кийша ме гледаше като извънземно.

— Не се дръж като откачалка, разбира се, че ще отидеш. За бога, Алекс, ти си истинска кралица на драмите. Поборичкала си се с един негодник в хоризонтално положение, е, добре дошла в клуба!

— Той каза, че има обяснение — колебливо й напомних аз и настръхнах.

— Обяснение! — изрева Кийша. — Дааа, скъпа. Нека ти спестя малко време. Обяснението му е, че иска да чука и жена си, и секретарката си. Дори не заслужава точки за оригиналност.

— Изпращаше ми стихове на компютъра. Толкова е романтичен. Нали ти разказах как хранихме патиците в парка?

— О, извинявай, сгрешила съм. Явно той е храбрият принц, дошъл да те спаси.

Млъкнах, защото дълбоко в себе си го смятах точно за такъв. Кийша просто не разбираше защо Шеймъс е специален за мен. Щом бе казал, че има обяснение, значи имаше. Вярвах му. Нали това е любовта? Доверие.

Тръгнахме да търсим Бронуен. Не би трябвало да е трудно да я открием с нейните ботуши с дебели подметки и лилава рокля. Подуших въздуха за мирис на трева, но напразно.

Снежанка се смееше в един ъгъл, заобиколена от мъже. Зърната на гърдите й изпъкваха под семплата копринена рокля. Мохамед и приятелите му изглеждаха изпаднали в транс.

— Някой все пак се забавлява — намръщено отбелязах.

— Е, Снежанка е голяма купонджийка — равнодушно каза Кийша. — Хайде, да се махаме от тук.

Хванахме последния автобус за дома.

* * *

Кийша ме задърпа нагоре по стълбите и ме накара да се преоблека, преди да заплача.

— Няма смисъл да цапаш костюма си, онова копеле не го заслужава.

Отново се ядосах.

— Не е копеле. Сигурно го е принудила.

— О, да, принудила го е да й се нахвърли с такава страст. Алекс, забелязван е в компанията на доста жени.

— Какво искаш да кажеш? — ужасено попитах.

— Веднъж беше в „Куалино“ с много стройна брюнетка, облечена със страхотна рокля „Адзедин Алая“ с V-образно деколте и…

— Не ме интересува с какво е била облечена! — извиках. — Може би е било бизнес вечеря.

— Не зная. Мислиш ли, че хората се държат за ръце и се целуват по време на бизнес вечери?

В съзнанието ми изплува ужасяващ спомен. Веднъж за миг бях зърнала красавица с коса като на Луиз Брукс да маха за довиждане на Шеймъс пред входа на сградата.

— Миналия вторник беше в „Харви Никс“ с някакво момиче. Купуваше бельо. Съжалявам — добави Кийша.

Миналия вторник трябваше да бъде в Хъл. На конференция. После не ми бе подарил никакво бельо.

— Защо не ми каза? — едва успях да попитам. Сърцето ми бе обсебено от танцуващи видения на красиви жени като Долорес, с коси във всякакви цветове, дори зелен, но не и моя невзрачен пепеляворус. Колко ли кучки със съвършена външност и купища пари имаше по света? С по-интересна работа от моята. По-млади. По слаби. По-добри в леглото.

— Ти не желаеше да го чуеш — троснато отвърна Кийша.

Права бе. Не желаех да го чуя, особено сега.

— Изглеждаше разтърсен тази вечер — запелтечих аз.

Тя се засмя.

— Да, направо съкрушен.

— Може би иска да ми каже, че ще се промени, че ще…

— Точно така. А Газа^[2] ще стане феминист — просъска Кийша. — Ще поръчам пица.

— С два пъти сирене. Бекон, подправки, пеперони, аншоа и скариди — мрачно изрецитирах. В моменти на крайно отчаяние прибягвах до отчаяни мерки.

Пицата пристигна. Кийша запали няколко цигари и отвори бутилка шампанско, купено за рождения ден на някого от приятелите й, което все още очакваше специален случай.

— Какво ще каже той?

— На кого му пука? — попита Кийша и наля от него в чаши за чай. Здравата се натряскахме. Няма по-добра утеха от бутилка вино и бъбрене с приятелки, поне с една. Или Снежанка се бе насмъркала с кокаин и навярно след малко щяха да я отнесат на ръце да прекара нощта в някой от VIP апартаментите в хотела. Гейл щеше да отиде у Тони, за да готви и разтребва, да подрежда цветя и да демонстрира други качества на добра съпруга.

— ВМСМ. Проклети да са всичките — каза Кийша, отчупи парче чеснов хляб и го преглътна с шампанско. — Не е за вярване, че Ленъкс ме притиска така. Мразя известните мъже.

— Напротив, обичаш ги и затова искаш да бъдеш с тях колкото е възможно по-често.

— Мразя ги. — Кийша явно не ми обърна внимание. — Мислят се за супер пичове, скъпа, а искат ти да вършиш цялата работа.

О, не, бе започнала да говори на негърски уличен жаргон, който бе усвоила от Рики Лейк и Сали Джес Рафаел. Винаги ги гледахме заедно по телевизията, преди жестоките ми родители да ме принудят да започна работа. Любимите ни епизоди бяха онези, в които чернокожи жени си крещяха една на друга. Кийша се тресеше от смях и ръкопляскаше.

— Моят пич си има мен и не му трябва някаква фльорца с надупчен чорапогащник.

— Скъпа, стига си се фукала. Той ми купува цветя и бижута, ’щото съм готино парче.

— Не струваш и два цента, камо ли пукнат долар.

— Ти се чукаш за десет кинта, а фризурата ти е за два!

Заливахме се от смях. Предните зъби на някои от тези момичета липсваха, а други тежаха по сто кила и твърдяха, че били секси.

Кийша се държеше като негърка само когато пожелае. Обикновено цветът на кожата нямаше значение за нея, но видеше ли привлекателен чернокож американец, веднага бе готова да извика: „Здрасти, брато“, преди да я предупредиш да не прибързва. Веднъж много известен футболист я завел да я запознае с мамчето и била изхвърлена от къщата, защото не можела да готви пиле по креолски, сладки картофи или червен боб с ориз. Истинска трагедия.

— О, не ми се налага да готвя, намира се кой да ми готви — надменно казваше Кийша, но се бе наложило да скъса с футболиста, защото се срамуваше да му гостува отново.

— Защо не преставам да се срещам с тези нещастник? — провлачено промърмори тя.

— Защо не преставаш да бягаш от обвързване?

— Просто искам да се забавлявам. Те ме притискат — каза Кийша, сякаш очакваше съжаление.

— Слушай, скъпа, т’ва не е вярно — възразих, имитирайки нейния говор. — Ти си женска. Жените искат любов.

— Жените… не… могат… без… мъже, както… рибите… без… колелета — заяви Кийша, смушквайки ме на всяка дума.

— Жените не могат без мъже, както рибите без вода — казах аз и избухнах в сълзи.

— Оня тип не те заслужава, ’щото е мръсник — решително каза тя.

Замълчах. Знаех, че Шеймъс ще може да ми даде отговор. Хванах се за тази мисъл като удавник за сламка. Не бе възможно толкова голяма любов да не означава нищо за него, шампанското ми помогна да видя това толкова ясно!

Вратата се отвори със скърцане и влезе Бронуен, мокра до кости от сълзи.

— Той ме заряза. Накара ме да позирам гола за снимки — хленчейки сподели тя, — а после ме нарече „фригидна кучка“ и каза, че къса с мен!