Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (4)

5:38

По навик искам да се обърна към помляскващия ми спътник в живота и да му прошепна в ухото „Добро утро, меченце Бюлов“, след което малко по-високо да река: „Аз съм вече будна. Още ли ще спинкаш, любими мой?“ Тъй като не мога да понасям да стоя будна сама. Това досега не се е случвало. Не мога да понасям и когато човекът, който лежи до мен, заспи първи. Чувствам се пренебрегната, самотна и освен това прецакана, защото аз също бих искала да заспя, вместо да се ядосвам, че съм останала единствената будна. Изработила съм си няколко метода за събуждане, така че другият да си мисли, че се е събудил от само себе си. Или пък измислям причини, които да осмислят преждевременното събуждане: „Сънувах кошмар.“ „Ти сънуваше кошмар.“ „Хъркаше непоносимо.“ Или: „В кухнята има някой.“

Още не знам коя от стратегиите ще избера тази сутрин, примъквам се към моя сладур, протягам с нежност ръката си… когато изведнъж ми просветва, че вече не обичам Филип фон Бюлов. И то от снощи.

Може и да съм чувствителна натура, но вчера той действително премина границата, прекарвайки прекалено дълго време с онази пикла, с онази свинска зурличка, с онази хърбава сврака. Не, нямам нищо лично срещу жената, наистина. Тя е просто една клиентка, той се занимава с договорите й, и не може да направи нищо срещу това, че тя е така слаба и естествено руса, и че преди три години е имал любовна афера с нея.

— Нищо сериозно. Беше чисто сексуално привличане — опита да се пошегува Филип, след като аз твърде непредпазливо съобщих опасенията си.

Бенте Йохансон, както вече ви казах, по професия е недохранена. Родом е от Швеция, което може да се разбере от миличкия й северен акцент на момиче от програмата Au-pair. Висока е един и осемдесет и, разбира се, е работила като модел в Париж, Милано и Ню Йорк. Оттогава с удоволствие използва американизми, при които разпъва и без това голямата си уста, сякаш иска да лапне на една хапка някой двуетажен автобус.

— Хай, Филип, дарлинг — казва шведската джофра, разтваряйки така уста, че й се вижда мъжецът. За разлика от него мен тя изобщо не поздравява — което и приветствам.

За съжаление Бенте ангажира Филип не само за свой адвокат, но и за съветник по всички житейски въпроси. Тя га информира за кризите си и му звъни по пет пъти на ден в офиса, когато на снимки има проблеми с режисьора, с някой от осветителите или изобщо като цяло усеща лошо отношение към себе си.

От година Бенте работи, за съжаление успешно, като водеща на риалити шоу по RTL 2 „Овулацията на живота ти“. В него петнайсет кандидатки се затворени на „самотна страна на яйцето“, както гласи смахнатата оригинална реклама, в която има няколко колиби, много полусухо шампанско и четирима пича. Която от кандидатките след дванайсет седмици, равно на два цикъла, се окаже бременна, отива на финала.

Всяка седмица от Интернет могат да се свалят снимките от ултразвука, а след раждането чрез ДНК-тест се определя кой от мъжете е създал най-много деца. Той получава наградата от 250 000 марки. Майките получават правото до края на живота си да наливат бензин при „Ессо“, а на всяко дете-победител при тръгване на училище му се връчва договор-гаранция, че един ден може да си намери работа като водещ на RTL 2.

Децата с увреждания, според клауза от договора, имат правото по-късно да участват в най-малко четири рекламни клипа на „Акция човек“.

Филип ми беше разказал, че Бенте води шоуто с огромно неудоволствие и че много повече би й се искало да работи в предавания като „Шпигел тв“ или пък „Аспекти“^[1].

Само да не се разсмея. Ай! Ай! Ай!

Вероятно поради копнежа й да даде сериозен облик ни заниманията си последното предложение, което прие, бе да се съблече за „Плейбой“.

Ако питат мен, намирам значението на големия бюст за нещо прекалено преувеличено.

Веднъж, с Филип още не бяхме направили и половин година заедно, излязохме на вечеря с Бенте, тогавашния й придружител и най-добрата й приятелка. Естествено, в „Борхард“, където често ходи и бундесканцлерът, и където за Бенте Йохансон винаги се намира свободна маса, дори и да не се е обадила предварително за резервация, и където за простосмъртните няма маса, дори и да са я резервирали.

Самата аз веднъж чаках цял час заедно с Ибо, наредени на дългата опашка на безименните, на смирените ничии души, за да достигна до нашата резервирана маса — била дадена на една жена, която току-що бе дошла. Мисля, че това беше или Ханелоре Елснер^[2], или министърката на земеделието на провинция Нордрейн-Вестфалия.

Бенте си поръча супа и след това малка салата. Приятелката й, черна газела, изяде само една малка салата и се кискаше, когато Филип се шегуваше, а също така и когато само се опитваше да се шегува. Струва ми се, че тя използваше всяка ситуация, предполагаща смях, само за да покаже белите си като перли зъби, блестящи на тъмния фон на лицето й.

Придружителят на Бенте цялата вечер не обели нито дума, затова пък изглеждаше страхотно. Като Пиърс Броснън. Вероятно не искаше да развали със словесни излияния прекрасното впечатление, което външността му създаваше. Явно дотолкова му стигаше акълът.

Всъщност всички слушаха Филип. Добре де, всички, с изключение на мен. Тъй като междувременно съм научила наизуст историята с Томас Готшалк^[3]. Или пък другата как един мъж съдил вестник „Билд“, тъй като на първа страница било написано за трагичната смърт на жена му по следния начин: „Марго (42) остана на 41 години“.

Лавина от смях.

Аз мълчаливо се посветих на не особено добрия шницел. По-рано винаги старателно се смеех на смешките, които добре познавам или пък на такива, които не намирах за много смешни или не разбирах. От известно време се опитвам да се разделя с този си навик.

Стори ми се, че Бенте за първи път забеляза съществуването ми, когато единствена си поръчах десерт:

— Хей, Филип — рече тя и отпи от трапезната си вода, — намирам, че е прекрасно, когато човек яде това, което наистина му се яде, без да се притеснява за фигурата си. Хай шуд ай сей^[4]? Това е начин на живот, насочен към удоволствието.

Преглътнах мълчаливо думите й, казвайки си: „Бенте Йохансон, ти, отвратителен скелет! Аз мога да отслабна, когато си поискам, но ти нищо не можеш да промениш по отблъскващата си физиономия! Аз съм умна, аз съм забавна. Имам мъжа; когото ти искаш да имаш, и освен това твърдо съм решила да започна тренировки за коремните си мускули!“

Иначе казах:

— Ееех? Така ли? Благодаря. Между другото викат ми Кукличката.

Тя отвърна:

— Оу, хау суийт!^[5]

А аз видях как в същото това време намигна на Филип.

Това бе началото на вражда, която ще продължи цял живот — поне за себе си гарантирам. След това сме се срещали още три-четири пъти. Отначало бях решила никога повече да не я поздравявам. Което обаче изобщо не направи впечатление, тъй като досега аз и бездруго не я бях поздравявала. За съжаление Бенте не ми даде повод да се отнеса лошо с нея, защото тя просто напълно ме бе задраскала от вниманието си.

Много страдах. Също и затова, дето Филип не показваше никакво разбиране на душевната ми мъка:

— Няма нужда да страдаш. Бенте е моя клиентка и добра позната, нищо повече. Освен това ревнува от теб.

— Това пък защо?

— Защото си така естествена.

Знам, че искаше да ми направи комплимент. Въпреки това в присъствието на Бенте се чувствах като абориген в магазин на Жил Сандер, като неоперирана до Рамона Дреус^[6], като необлечена до Жизел Бюндхен, като необразована до Ханс Магнус Енценсбергер^[7] и така нататък.

И до днес ми е трудно да се оправям в света на богатите и хубавите — ако и повечето хора да са все по-богати и по-хубави от мен.

Във всеки случай снощи, когато с Филип искахме да пийнем по едно в бар „Париж“, ми дойде до гуша. Едва бяхме влезли, и се чу пронизителен вик: „Фил! Хъни^[8]! Най-после!“

Бенте Йохансон скочи от стола, задърпа към себе си моя мечок и го замъкна в посока към тоалетната.

Измърморих нещо от сорта на: „Ах, Бенте, за малко да те не разпозная“, но тя бе вече далеч, за да ме чуе. Стоях изоставена до бара и се правех, че се чудя до кого ли от многобройните ми познати да се настаня.

Почувствах се безкрайно щастлива, когато открих Силвия на една от масите. Силвия е най-добрата актриса на Германия и най-натоварващата те личност, която познавам. Освен това е единствената жена на света, която се осмели да напусне мъжа си, въпреки че тя е над четирийсетте, а той под четирийсетте. Много я обичам. Може би защото и тя ме харесва.

В нейното обкръжение по правило жените не се държат мило една към друга. Разменят си или ролите, или мъжете. И тъй като аз не играя никаква роля, се налага много да внимавам за мъжа.

В продължение на трийсет и четири минути Филип не се погрижи за мен. Ето това не мога да го понеса. В това отношение реакцията ми е типично женска. Когато присъствам някъде, искам присъствието ми да се отбележи. И то по възможност изчерпателно. Ако не бъде направено, възникват проблемите.

Поговорих със Силвия за предимствата на младите мъже.

Филип е с осем години по-възрастен от мен. След два месеца ще празнува четирийсет. В настроението, което бях, започнах така разпалено да хваля преимуществата на млад любовник, че дори Силвия, която по същото това време имаше за гадже един двайсет и две годишен, се настрои скептично.

По време на разговора ни непрекъснато хвърлях по някое око в посока на тоалетната — Бенте говореше възбудено и с широки жестове с Филип. През цялото време държеше главата си отметната назад, както правят жените в реклами за козметични продукти за коса.

Опитах да се концентрирам върху разказа на Силвия за някакъв нов филм, където тя отново щяла да играе ролята на измамена съпруга.

— Знаеш ли, Кукличке, продуцентите просто не могат да разберат, че на жените след четирийсет също още им се чука.

Понаведох се малко, защото Силвия по характерния си начин говореше доста силно.

— Ама наистина ли е така? — попитах, изпълнена с надежда.

Аз съм едва в началото на трийсетте, но поставена пред избора секс или най-новия филм с Хю Грант, честно ви казвам, със сигурност ще ми трябват няколко минутки, за да си помисля…

— Разбира се, че е така — наду тромпета Силвия. — На трийсет и пет изживях първия си вагинален оргазъм. Оттогава става все по-хубаво!

Едно младо мъжле с художествено оформена козя брадичка се загледа с интерес в нас и ни попита какво искаме за пиене.

Към един часа Силвия си тръгна. С козята брадичка под ръка. Целуна ме по устата и каза на сбогуване:

— Слушай, малката, това тук не бива да го търпиш повече. Или си иди у дома, или шибни един по мутрата на Филип.

Пет минути гледах объркана в чашата си с вино.

Виждам се как се засилвам.

Виждам учудената физиономия на Филип и надутата му буза. От ъгълчето на устата му протича тънка струйка кръв.

Виждам се да се усмихвам.

Блъсвам диетичните сандвичи към кокалестата гръд на Бенте Йохансон и казвам:

— Момиче, иди си вкъщи да хапнеш нещо.

След това отново се обръщам към Филип.

Той ме гледа втренчено, без изобщо да разбира какво се случва.

Аз казвам:

— Сладурче, ти си от аристократично потекло и имаш прекрасен задник, но аз съм Амели Кукличката Щурм и заслужавам много повече.

След това се обръщам кръгом на тънките си токчета, махвам с два пръста на тъмнокожия келнер, който изглежда като напълно истински Дензъл Уошингтън, увивам ръцете си около бедрата му и заедно с него излизам бавно навън — не и без да разклатя видимо съблазнителното си дупенце.

Йеееее…

Въздъхвам облекчено.

След това се прибирам вкъщи.

Без да бъда поздравена. Смазана. Но твърдо решена на другата сутрин да възвърна достойнството си.