Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (36)

20:23

Ако това е любовта,

защо отнема силата ми?

За съжаление знам проклетата песен наизуст. Ето, вече звучи в главата ми и само ще усложни ситуацията.

Страхувам се от утрото,

Причернява ми от нощта…

Точно това се случва и с мен сега. Нямам и идея къде бих могла да пренощувам. А утре? Утре имам рожден ден. Събуждането — ако изобщо мога да заспя, — знам, ще бъде ужасно. Онзи кратичък момент, дълъг само няколко многоуважаеми секунди, в които още не знаеш кой си, къде ги и в каква форма на живот се събуждаш. Все едно дали си млад или стар, все едно дали е лято или вечна пролет. Дори всичко да ти е наред, зазвучи ли песента, думите й ти се забиват направо в мозъка:

Защо?

Защо не си до мен?