Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (66)

21:07

Ръкоплясканията ме изваждат от дълбоката ми мъка. Фрауке Лудовиг подава на Фил Колинс букет цветя, подарява му две въздушни целувки и обявява следващия номер от програмата:

— Уважаеми дами и господа, никога досега една номинация не е разпалвала така страстите. Кое телевизионно предаване тази вечер ще бъде обявено за най-новаторския телевизионен формат на годината? Отговора ще научите от следващия ни гост. Поздравете единствената, несравнимата Верона Фелдбуш!

Тъпа крава с неестествено хубава фигура. Не познавам лично госпожа Фелдбуш, но въпреки това не мога да я търпя. Човек се привързва към някои от оценките си като към плюшени играчки.

Верона дълго отваря плика, след което започва да се хили:

— Дами и господа! „Бамби“ за най-новаторски телевизионен формат се връчва на… „Овулацията на живота ти“ с водеща Бенте Йохансон!

Аааа! И това на всичкото отгоре. Ще се пръсна. Първо ми отмъкна мъжа, а сега се издокарва и с награда. И двете незаслужено. Шведска глупачка. Докато Бенте триумфиращо се качва по стълбите към сцената, придружена от викове „Браво!“ и „Ууу!“, аз бавно се придвижвам напред.

Верона подава на Бенте златната сърничка.

— Мила Бенте, радваш ли се на наградата, ако и видимо не всички да споделят, че тя е за теб?

— Ах, дарлинг, мисля, че съм си заслужила завистниците. — Бенте се хили като пача.

Гледам тясната й рокля, дългите й слабички ръце. Дългите й тънки крака. Дългата й тънка шия. Никога не съм се чувствала толкова ниска и дебела. Сълзите напират в очите ми и само мисълта колко ужасно бих изглеждала при акта ми на отмъщение, ако съм с размазан туш по миглите, ме спира да не се срутя хлипаща на земята.

След час ще мога да рева колкото си искам. Но сега първо трябва да довърша цялата история тук с гордост и хладнокръвие.

Бенте се приготвя за благодарствената си реч.

— Тенкю, Верона. Тенкю на журито, на моя продуцент и на родителите ми, които не спряха да ми вярват. Но най-много благодаря на моя партньор в живота. Защото от днес за мен и за него започва ново летоброене. Тази награда е и за теб, доктор…

Силен писък кара зрителите да обърнат погледи в друга посока. Верона Фелдбуш се хваща за главата и изхвърчава зад сцената.

А аз за пореден път се пращам по дяволите, задето не съм се научила да хвърлям право в целта.

Но все някога, казвам си, ще уцеля където трябва.